Решение № 307 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1342/2010 г.

Решение № 307 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1342/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Х. В., действащ като [фирма] срещу въззивно решение от 13.05.2010 г. по въззивно гр. д. № 248/2010 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционно решение от 12.02.2010 г. по гр. д. № 5391/2009 г. на Русенския районен съд в частта, с която са отхвърлени искове на П. Т. Г. срещу жалбоподателя с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и в частта за разноските и вместо това исковете са уважени, както и искането за разноски. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 287/21.02.2011 г. по материално-правните въпроси: следва ли работодателят да изчаква определения от него срок за изслушване на работника по реда на чл. 193, ал. 1 КТ или може да пристъпи към налагане на наказанието и преди изтичането на този срок, ако работникът се е явил и е дал устни или писмени обяснения и дали създаването на проект на заповед за налагане на дисциплинарно наказание преди изслушване на работника или приемане на писмените му обяснения, води до незаконосъобразност на наказанието, ако заповедта е връчена след изслушване на работника или след приемане на неговите обяснения от работодателя, за които съдът е приел, че са обусловили изхода от спора и са разрешени в противоречие с решение № 440/04.07.2002 г. по гр. д. № 784/2001 г. на ВКС, III г. о., което представлява основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението в обжалваната част. Касационните оплаквания са за недопустимост - въззивният съд се е произнесъл по отмяна на заповед за уволнение № 4/07.08.2009 г., различна от посочената от ищеца в исковата молба - № 2/05.08.2009 г. и така се е произнесъл по непредявен иск, и за неправилност поради съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост - неправилно е обсъждана заповед за уволнение № 4/07.08.2009 г., чиято отмяна ищецът не е поискал, съдът не извършил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, от които следва изводът, че уволнението на ищеца е извършено след като са му поискани обяснения за неявяването му на работа три поредни дни - на 3-ти, 4-ти и 5-ти август 2009 г. и той е дал обяснения - че започва нов живот и няма намерение да работи; необоснованост на изводите, че преди връчването на заповедта не са поискани обяснения на работника; неправилност на изводите по приложението на чл. 193 КТ, че при дадени устни обяснения работодателят е следвало да изчака определения в писмената покана срок преди да наложи дисциплинарното наказание. Ответникът в това производство П. Т. Г. не изразява становище по наведените касационни основания. По основателността на жалбата и на основание чл. 290 и сл. ГПК: По изведените въпроси настоящият състав намира, че: Когато са поискани обяснения от работника/служителя по реда на чл. 193 КТ и той се яви и даде устни или писмени обяснения и от изявлението му може да се направи еднозначен извод, че то е окончателно и че той не възнамерява да представя допълнителни обяснения, нито да сочи и представя доказателства в подкрепа на обясненията си и в своя защита, работодателят не е длъжен да изчаква определения от него срок за изслушване на работника по реда на чл. 193, ал. 1 КТ и има право да извърши действия по налагане на наказанието и преди изтичането на този срок. Създаването на проект на заповед за налагане на дисциплинарно наказание преди изслушване на работника/служителя или приемане на писмените му обяснения по реда на чл. 193 КТ не води до незаконосъобразност на наказанието, ако заповедта е връчена след изслушване на работника или след приемане на неговите писмени обяснения от работодателя или след отказа да даде обяснения и в случаите, когато работодателят не е възприел защитната теза на работника/служителя, отразена в неговите обяснения. Настоящият състав намира за правилна съдебната практика, съответна на приетото с решение № 440/04.07.2002 г. по гр. д. № 784/2001 г. на ВКС, III г. о., че след откриване на извършеното нарушение на трудовата дисциплина от страна на работодателя, но преди налагане на следващото се за нарушението дисциплинарно наказание, за субекта на дисциплинарна власт съществува задължение да изслуша устно или да поиска писмените обяснения на провинилия се работник, дали ще се съобрази с тях и ще ги вземе предвид при преценка вида на дисциплинарното наказание или не, е въпрос, който е изключителен прерогатив на работодателя, за да е налице изпълнение на задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ, е необходим и достатъчен само фактът преди налагане на дисциплинарното наказание субектът на работодателската власт да поиска обяснения от работника във връзка с конкретно дисциплинарно нарушение. По обжалваното решение: Предмет на настоящото производство е спорът по искове за отмяна на дисциплинарно уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "общ работник" в предприятието на ответника, действащ като едноличен търговец. Ответникът се брани с твърдения, че ищецът е уволнен заради неявяването му на работа три поредни дни - на 3-ти, 4-ти и 5-ти август 2009 г., което представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 1, пр. 3 КТ - "неявяване на работа" и основание за налагане на наказанието по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ - "дисциплинарно уволнение" за "неявяване на работа в течение на два работни дни", представената от ищеца заповед № 2/05.08.2009 г. не е връчвана на ищеца от ответника, а е отменена от ответника (работодателя) като неправилна, на същата дата - 05.08.2009 г. е изготвен проект на друга заповед - № 4/07.08.2009 г., на 07.08.2009 г. ищецът (работникът) се явил при работодателя (ответника), който в присъствието на свидетели му поискал обяснение за отсъствието му през трите поредни работни дни и след като приел устните му обясненията - че започва нов живот и няма намерение да работи, му прочел и връчил при отказ заповед - № 4/07.08.2009 г., а работникът взел по погрешка копие от заповед № 2/05.08.2009 г. и избягал. За да постанови обжалваното решение, с което е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, въззивният съд е приел, че работодателят - ответник, сам е отменил сочената в исковата молба заповед за уволнение № 2 от 05.08.2009 г. и е издал нова заповед № 4 от 07.08.2009 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца отново поради дисциплинарно уволнение, която му е връчена при отказ на същата дата с подписите на трима свидетели, фактът на връчването е установен, трудовото правоотношение е прекратено с тази втора заповед, но тя също е незаконосъобразна, т. к. на същата дата - 07.08.2009 г. веднага след като работодателят (след като попитал работника защо не се е явил на работа) връчил на работника както покана да даде обяснения, така и (втората) заповед за уволнение, като свидетелите сочат, че двата документа са били вече изготвени от работодателя, това води до извода, че работодателят още преди да иска обяснения от работника, е изготвил заповедта за дисциплинарно уволнение и не се е съобразил с посочения от него в поканата срок - 3 работни дни от връчване на поканата, което води до извода, че работодателят не е спазил императивните разпоредби на закона - чл. 193 КТ и процедурата за налагане на дисциплинарно уволнение - първо да иска обяснения от работника и едва след изтичане на срока за това при съобразяване на същите да прекрати трудовото правоотношение. По оплакванията за недопустимост и неправилност на решението по чл. 281 ГПК: С иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се иска установяване на незаконността на извършено уволнение и неговата отмяна и със съдебното решение съдът се произнася по законността на уволнението и по неговата отмяна поради което и изводът на съда, че дисциплинарното уволнение е извършено не с твърдяната от ищеца заповед, а с друга - сочена от ответника, съгласно трайната практика на ВКС, не представлява произнасяне по непредявен иск и не обуславя недопустимост на обжалваното решение. Обсъждането на двете представени от страните и приети като доказателства по делото заповеди не е процесуално нарушение, а изводът на въззивния съд, че първата заповед - № 2 от 05.08.2009 г. е отменена по почин на работодателя (съгласно предвиденото в чл. 344, ал. 2 КТ негово право) е обоснован и правилен, както и изводът, че уволнението е извършено с втората заповед - № 4 от 07.08.2009 г. Обосновани са и изводите на въззивния съд за явяването на работника пред работодателя и за връчването му последователно на писмена покана за обяснения в тридневен срок и след това на заповед за уволнение. Необсъждането на свидетелските показания в частта им за това, че ищецът устно е отказал да даде обяснения за причината за неявяването си с доводи, че не дължи обяснения на работодателя, защото възнамерява да започне нов живот, е процесуално нарушение. Устният отговор, съдържащ отказ за даване на обяснения, както и отказът за получаването на писмената покана, са релевантни за спора факти, които се установяват от показанията на разпитаните от районния съд свидетели И. И. (л. 29) и С. Д. (л. 30), подписали се като свидетели върху двата документа за отказа на ищеца да ги получи. Те обосновават извод, че работодателят е поискал от работника да даде обяснения и последният е отказал да се възползва от това право. В тази част фактическите изводи на въззивния съд са необосновани. С оглед дадения по-горе отговор на първия въпрос по чл. 280, ал. 1 КТ следва да се приеме, че работодателят е изпълнил задълженията си по чл. 193, ал. 1 КТ и че доводът на жалбоподателя, че въззивният съд е приложил неправилно чл. 193, ал. 2 КТ, е основателен. Настоящият състав приема, че работодателят е изпълнил задълженията си по чл. 193, ал. 1 КТ и след това отново в присъствието на свидетели е връчил на работника заповедта № 4 от 07.08.2009 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, която работникът е отказал да получи, но отказът е удостоверен с подписите на присъстващите, които са установили фактите като свидетели пред съда. С оглед дадения по-горе отговор на втория въпрос по чл. 280, ал. 1 КТ следва да се приеме, че изготвянето на проект на заповедта не е порок и не обуславя незаконност на уволнението. Заповедта е издадена от работодателя в сроковете по чл. 194 КТ, мотивирана е и съдържа реквизитите, посочени в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, тя е връчена на работника на датата на издаването и съгласно изискването на чл. 195, ал. 2 КТ и немотивираният му и неоснователен отказ да я получи не се е отразил на последиците от връчването, предвидени в разпоредбата на чл. 195, ал. 3 КТ. Не се спори по извършването на дисциплинарното нарушение, посочено като основание за налагането на наказанието и ищецът не е посочил нито доказал наличието на основателни причини за неявяването си на работа. Наказанието съответства на тежестта на нарушението - налагането на това наказание за такова нарушение е предвидено в чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. От това следва извод за неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, което обуславя неоснователността и на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. От изложеното и на основание правомощията на настоящата инстанция по чл. 293 ГПК следва извод, че въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Жалбоподателят претендира разноски за касационното производство и с оглед изхода от спора искането му е основателно, ответникът в това производство следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата 90 лева, заплатени от него за държавни такси, за които е представил доказателства, макар и да не е представил списък за разноски. Воден от изложеното и на основание чл. 293 ГПК съдът