Определение № 537 от 13.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 531/2009 г.

Производството е по реда на чл. 279, вр. с чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2, предл. второ ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 7018/06.08.2009 г. на А. Ф. Ф. от гр. П. срещу разпореждане № 25 на Председателя на ІV г.о. на ВКС от 18.06.2009 г., постановено по преписка вх. № 9853/11.06.2009 г. по описа на ВКС, ГК, с което е върната на жалбоподателката частната касационна жалба срещу определение № 123/10.03.2009 г., постановено по гр.д. № 137/2009 г. на ВКС, ІV г.о. Правят се оплаквания за незаконосъобразност и се иска отмяна на обжалваното разпореждане. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното разпореждане с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С разпореждане № 25 от 18.06.2009 г., по преписка с вх. № 9853/11.06.2009 г., образувана по жалба на А. Ф. Ф. от гр. П., Председателят на ІV г.о. на ВКС е върнал частната касационна жалба на А. Ф. срещу определение № 123/10.03.2009 г., постановено по гр.д. № 137/2009 г. на ВКС, ІV г.о., поради изчерпване на процесуалния ред за защита. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 288 ГПК, ВКС се е произнесъл по допускане на касационното обжалване с атакуваното определение в закрито заседание в състав от трима съдии. Тъй като тази категория определения не попадат в посочените в чл. 274 и сл. ГПК съдебни актове, същите не подлежат на по-нататъшен съдебен контрол и са окончателни, поради което частната касационна жалба се явява процесуално недопустима и подлежи на връщане. Обжалваното разпореждане на Председателя на ІV г.о. на ВКС е законосъобразно. С определение № 123 от 10.03.2009 г. по гр.д. № 137/2009 г. тричленен състав на ВКС, ГК, на основание чл. 288 ГПК, не е допуснал касационно обжалване на определение от 28.11.2008 г. по гр.д. № 875/2008 г. на Плевенския окръжен съд по жалба на А. Ф., тъй като не са били налице основанията по чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Така постановеното определение на ВКС, не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол, поради което правилно Председателят на ІV г.о. на ВКС с разпореждане № 25/18.06.2009 г., е върнал като процесуално недопустима депозираната срещу него частна жалба, именована „възражение” с вх. № 4302/15.05.2009 г. на А. Ф. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане на Председателя на ІV г.о. като постановено в съответствие със закона следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,