Определение № 293 от 27.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 804/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 54 от 29.03.2012 година по гр.д. № 102/2012 година на Варненски апелативен съд е потвърдено решение от 10.11.2011 г. по гр.д. № 1978/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за сумата 13865 евро, предявен от С. С. С. от [населено място] против К. Г. Г. от [населено място]. В решението е прието за установено, че на 17.03.2008 г. ответникът е получил от ищеца сумата 14000 евро, за което е подписал разписка. От така получената сума 272 лева са били платени по договор за сътрудничество, с който ответникът се е съгласил да учреди на ищеца право на преминаване през собствения му имот в кв. В., а останалите 13865 евро са били получи от ответника без основание. Прието е, че получената от ответника сума няма връзка със сключения между страните и трети лица договор за съвместна дейност от 18.06.2009 г. за изграждане на канализационно отклонение; че основание за получаване на исковата сума не е установено, поради което предявената претенция е уважена изцяло на основание чл. 55, ал.1, пр. І ЗЗД. Касационна жалба против решението на Варненски апелативен е постъпила от К. Г. Г. от [населено място]. Поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т. 1, т. 2 и т.3 ГПК. Изложени са доводи, че съдът се е произнесъл в противоречие с ППВС № 1 от 1979 г. по въпроса кога е налице начална липса на основание; че въпросите обвързан ли е съдът от дадената от ищеца правна квалификация на спорното право; може ли да се приеме начална липса на основание при валидно сключен договор, в който е посочена по-ниска цена от реално платената; допустимо ли е да се доказва със свидетелски показания връзка между различни договорни отношения и следва ли съдът при тълкуване на договора да отчита действителната обща воля на страните, са разрешени в противоречие с практиката на съдилищата. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК по въпросът за хипотезите на началната липса на основание при плащане по сключен договор. Приложени са решение № 889 от 27.10.2008 г. по гр.д. № 3994/2007 г. на І г.о.; решение № 81 от 07.07.2009 г. по гр.д. № 761/2008 г. на І т.о. ВКС; решение № 89 от 17.07.2009 г. по гр.д. № 523/2008 г. на ІІ т.о. ВКС; решение № 105 от 30.06.2011 г. по гр.д. № 944/2010 г. на ІІ т.о. ВКС; решение № 327 от 19.05.2009 г. по гр.д. № 436/2008 г. на ІІ г.о. ВКС; решение № 559 от 17.05.1993 г. по гр.д. № 1724/1992 г. на VІ г.о. ВКС; решение от 02.05.2011 г. по гр.д. № 12072/2010 г. на Софийски градски съд. Ответникът по касационната жалба С. С. С. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд. Д. за постановяване на решението в противоречие с ППВС № 1 от 1979 г. е неоснователен. Изводите на въззивния съд за наличие на първия фактически състав на чл. 55, ал.1 ЗЗД са изцяло съобразени с т.1 от Постановлението – прието е, че основание е липсвало при самото получаване на сумата от ответника; че сумата е платена от ищеца при начална липса на основание, без предаването и да се станало въз основа на каквото и да е правоотношение. Въпросът обвързан ли е съдът от дадената от ищеца правна квалификация на спорното право не е обуславящ изхода на делото. Несъмнено, правната квалификация на спора се определя от съда въз основа на въведените от ищеца в исковата молба фактически твърдения и заявения петитум, от които правила е изхождал и въззивният съд при определяне на правната квалификация на иска по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД. При заявени от ищеца твърдения, че е предал на ответника сума, надхвърляща уговорената за учредяване на право за преминаване през имота му, съдът е определил правната квалификация по чл. 55, ал.1, пр. І-во ЗЗД – претенция за връщане на получено без основание, в който смисъл е и константната практика на съдилищата, обективирана и в приложеното към касационната жалба решение № 889 от 27.10.2008 г. по гр.д. № 3994/2007 г. на І г.о. ВКС, в което са разграничени отделните хипотези на чл. 55, ал.1 ЗЗД. Не е обуславящ изхода на спора и въпросът може ли да се приеме начална липса на основание при валидно сключен договор, в който е посочена по-ниска от реално платената цена. По делото не е въведен довод за симулативност, нито е установено, че действителната цена е различна от уговорената в чл. 3 от договор от 17.03.2008 г. сума за заплащане на правото за преминаване на съоръжения през имота на ищеца. Не е от значение за изхода на правния спор и въпросът допустимо ли е да се доказва със свидетелски показания връзка между различни договорни отношения. В съответствие с установената съдебна практика, съгласно която ограниченията по чл. 164, ал.1 ГПК не касаят установяването на връзка между договорни правоотношения, съдът е допуснал до разпит поисканите от ответника свидетели за установяване на твърдяната от него взаимовръзка между договора от 17.03.2008 г. и този за съвместна дейност от 18.06.2009 г. и е обсъдил показанията им, произнасяйки се по доводите за наличие на основание за плащане. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса следва ли съдът при тълкуване на договора да отчита действителната обща воля на страните. В съответствие с установената практика, израз на която са и приложените решение № 81 от 07.07.2009 г. по гр.д. № 761/2008 г. на І т.о. ВКС; решение № 89 от 17.07.2009 г. по гр.д. № 523/2008 г. на ІІ т.о. ВКС; решение № 105 от 30.06.2011 г. по гр.д. № 944/2010 г. на ІІ т.о. ВКС и решение № 559 от 17.05.1993 г. по гр.д. № 1724/1992 г. на VІ г.о. ВКС, въззивният съд е изследвал действителната воля на страните по договора от 17.03.2008 г. за предоставяне от ответника право на ищеца да прекара инсталации през имота му срещу сумата 270 лева; изследвал е и уговорките по договор за съвместна дейност от 18.06.2009 г. за изграждане на канализационно отклонение, по който е постигнато съгласие с трети лица да се осигури достъп за преминаване на трасето за инсталации, без страните по делото да участват в строителството и разходите по отклонението; не е констатирал противоречия между отделни уговорки, нито неясноти, касаещи възникването на парични задължения на ищеца към ответника и след анализ на цялостното съдържание на договорите е формирал извод, че и по двата договора за ищеца не е възникнало задължение за плащане на сума надвишаваща изплатените 270 лева по договор от 17.03.2008 г. Не е налице и противоречие между обжалвания съдебен акт и изводите по разпределение на доказателствената тежест в решение № 327 от 19.05.2009 г. по гр.д. № 436/2008 г. на ІІ г.о. ВКС и решение от 02.05.2011 г. по гр.д. № 12072/2010 г. на Софийски градски съд, съгласно които ищецът следва да докаже, че е платил търсената сума, а ответникът ако твърди основание за плащането следва да го докаже - въззивният съд е приложил последиците на доказателствената тежест, приемайки, че получилият сумата не е доказал основанието на което я е получил, поради което дължи връщането на основание чл. 55, ал.1, пр.1-во ЗЗД. Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК по въпроса за хипотезите на началната липса на основание по чл. 55, ал.1 ЗЗД, които са намерили разрешение в задължителната практика на Върховния касационен съд, в т.ч. в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на ВС НР и приложените към касационната жалба съдебни решения. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на хиляда лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 28.06.2012 г. с адвокат К. М. от В. адвокатска колегия. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение