Определение № 1616 от 13.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2168/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Б. М. срещу определение № 50033 от 21.03.2023 г., постановено по гр.д. № 1523/2022 г. на ВКС, I-во г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на А. Б. М. за отмяна на определение № 50054/16.02.2023 г. по гр. д. № 1523/2022 г. по описа на ВКС, I-во г. о. и за постановяване на ново определение, с което да се допусне касационно обжалване на решение № 90/21.01.2022 г. по в. гр. д. № 1845/2021 г. на Софийския апелативен съд. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Ответницата по частната жалба М. С. Ж. не е подала писмен отговор. Третото лице - помагач на ищцата Й. М. М. счита частната жалба за основателна. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното: Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: По постъпила от А. Б. М. касационна жалба срещу решение № 90/21.01.2022 г. по в. гр. д. № 1845/2021 г. на Софийския апелативен съд е образувано гр. д. № 1523/2022г. по описа на ВКС, I г.о. С определение № 50054 от 16.02.2023 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По молба вх. № 501155/21.02.2023 г. на А. Б. М. е постановено определение № 50033 от 21.03.2023 г., с което е оставено без уважение искането й за допълване по реда на чл. 250 ГПК на определение № 50054/16.02.2023 г. и е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на определение № 50054/16.02.2023 г. и за постановяване на ново определение, с което да се допусне касационно обжалване на решение № 90/21.01.2022 г. по в. гр. д. № 1845/2021 г. на Софийския апелативен съд. За да остави без разглеждане молбата в частта й, с която е поискана отмяна на определението, постановено в производството по чл. 288 ГПК, съставът на ВКС е приел, че на основание чл. 246 ГПК не може сам да отмени или измени постановеното по делото определение. Изложени са и мотиви, че определението по чл. 288 ГПК не е от категорията определения, които не слагат край на делото и които могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск - чл. 253 ГПК. Настоящият състав на ВКС, I- во г.о. изцяло споделя приетото от състава на ВКС в обжалваното определение. С определението по чл. 288 ГПК се извършва преценка за наличието на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Това определение влиза в сила с постановяването му, което следва от разпоредбата на чл. 296, т. 3 пр. 1 ГПК и не подлежи на последващ съдебен контрол по реда на чл. 274 ГПК. Като акт, приклюващ производството по делото, определението по чл. 288 ГПК не е сред определенията по чл. 253 от ГПК, които могат да бъдат изменяни или отменяни от постановилия ги съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Следователно молбата до състава на ВКС, постановил определението по чл. 288 ГПК, за отмяната му и за допускане на касационен контрол е процесуално недопустима, предвид на което и обжалваното определение, с което тази молба е оставена без разглеждане е правилно и следва да бъде потвърдено. По доводите в частната жалба за неправилност на определението по чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС не дължи произнасяне, защото те не касаят предмета на настоящето дело. В рамките на настоящето производство съдът следва да се произнесе само по правилността на определение № 500333 от 21.03.2023 г. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о.,