Определение № 509 от 29.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 902/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 159574/27.12.2019 г. на Д. Р. Д., чрез пълномощника адвокат П. Р., срещу въззивно решение № 7638/12.11.2019 г., постановено по в.гр.д. № 7735/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение № 320660/23.01.2018 г., постановено по гр. дело № 74228/2016 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 139 ти състав, в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата С. Х. С. с детето Б. С. С., е определен нов режим на лични отношения между бащата С. Х. С., ЕГН [ЕГН] и детето Б. С. С., ЕГН [ЕГН], както следва:

1- ви период: за първите осем срещи /четири съботи и четири недели/ - бащата има право да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10 до 18 часа на съответния ден, в Детски контактен център към сдружение „Център отворена врата“ и асоциация „Д.“, адрес: [населено място], пл. „М.“ 1, ет.19, офис 5, телефон: ••••••••••, в присъствие на майката, където може да се извършва наблюдение от съответни специалисти (социални работници, педагози и/или психолози, включително и чрез предоставяне на съответна социална услуга на страните и детето) на контактите на детето с бащата;

Срещите продължават до три часа, като се провеждат след предварително уговорен график между Центъра и бащата. Майката има задължение да води детето до Детския контактен център, като срещите се провеждат в присъствието на двамата родители;

2-ри период: считано от изтичане на период 1-ви и при действително осъществени 8 срещи между бащата и детето през първия период в Контактен център, бащата има право да вижда и взема детето следващите два месеца, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10 до 18 часа в събота и от 10 до 18 часа в неделя, самостоятелно, т.е. без присъствие на майката, без преспиване;

3-ти период: считано от изтичане на горепосочените два периода, бащата има право да вижда и взема детето както следва:

1. Всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, самостоятелно, т.е. без присъствие на майката, с преспиване, както и самостоятелно, т.е. без присъствие на майката, с преспиване, през първите пет дни от пролетната ваканция на детето, а също и двадесет дни през лятната му ваканция, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като последната се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска си, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година, и като през посочените периоди по време на пролетната и лятната ваканции бащата взима детето в 10 ч. на първия ден до 18 ч. на последния ден;

2.През нечетните години бащата има право да вижда и взема детето при себе си по време на следните официални празници: Гергьовден, Деня на Съединението и Коледните празници, за периода от 11 до 18 часа на съответния празник, с изключение на Коледните празници, когато взема детето от дома на майката в 11 часа на 24 декември и го връща в този дом до 18 ч. на 28 декември; както и вижда и взема детето на рождения ден на детето - пети април, като взема детето след учебни занятия от училище, ако е учебен ден, или взема детето в 11 часа от дома на майката, ако е неучебен ден, с преспиване, с ангажимент на бащата да води детето на училище на следващия ден, ако същият е учебен, или да го връща в дома на майката в 11 часа на следващия ден, ако същият е неучебен.

3.През четните години бащата има право да вижда и взема детето по време на следните официални празници: Великден (от Разпети Петък до Светлия Понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му), Първи май, Деня на независимостта и Новогодишните празници, за периода от 11 до 18 часа на съответния празник, с изключение на В. празници, когато да взема детето в 11 часа на Разпети Петък и го връща в 18 часа на Светлия Понеделник, с преспиване, както и с изключение Новогодишните празници, когато да вижда и взема детето в 11 ч. на 28 декември и го връща до 18 ч. на 1 януари, с преспиване.

4.Бащата има право да вижда и взема детето при себе си всяка година, за своя рожден ден - четвърти октомври, като взема детето след учебни занятия от училище, ако е учебен ден, или взема детето в 11 часа от дома на майката, ако е неучебен ден, с преспиване, с ангажимент на бащата да води детето на училище на следващия ден, ако същият е учебен, или да го връща в дома на майката в 11 часа на следващия ден, ако същият е неучебен;

За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом, освен когато следва да го вземе след учебните занятия от училище и когато има ангажимент да го заведе на училище.

Със същото решение съдът е задължил бащата след изтичане на съответния период от време, в който е осъществил режима си на лични отношения с детето, да връща същото на неговата майка или на посочено от нея пълнолетно лице; задължил е и майката да не препятства режима на лични отношения, регламентиран с настоящото съдебно решение, между бащата и детето, както и да оказва съдействие на бащата при осъществяване на този режим по повод вземане и връщане на детето.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно. Искането е за неговата отмяна и определяне на нов режим, съобразен с интереса и нуждите на детето и отношеията родител-дете, установени по делото.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК по въпросите: „1. При определяне честотата и продължителността на контактите на детето с другия родител, следва ли да се взема предвид здравословното състояние на детето, наличието на специфичен режим на хранене и грижи и каква е тежестта им при преценката на „интереса на детето“, съобразно събраните данни по делото?

2. При съпоставяне на значимостта на понятието „интереси на детето” и конкретните обстоятелства, в конкретния случай - ниска възраст на детето, здравословно състояние, агресивен начин на поведение на бащата към детето, да се определя разширен режим на контакти с малък адаптивен срок без необходимостта от компетентна оценка за „развитието на отношенията родител - дете“ след този адаптивен период?“ По тези въпроси касаторът сочи, че въззивното решение противоречи на установената съдебна практика, намерила израз в ППВС № 1/12.11.1974 година по гр. д. № 3/1974 година,както и в Решение № 291/09.10.2012 година, постановено по гр. д. № 115/2012 година по описа на ВКС, ГК, III ГО. Счита също, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, „тъй като ще се постигне преодоляване на погрешните виждания относно прилагането на закона.“

Ответната страна С. Х. С. в представен писмен отговор чрез адв. Д. Г. взема становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Претендира сторените разноски в размер 1000лв.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Предмет на разглеждане са претенциите на двете страни за упражняване на родителските права по отношение на детето Б.. Пред настоящата инстанция производството е висящо в частта досежо режима на лични отношения на бащата с детето, а решението по спора в частта, с която упражняването на родителските права е предоставено на майката и местоживеенето на детето е определено при нея, е влязло в сила.

За да постанови посоченият по-горе режим на лични отношения на бащата с детето, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните по делото са родители на детето; че детето е с диагноза инсулинозависим диабет, изискващ специален хранителен режим и спокойна атмосфера; че родителите са в особено изострени междуличности отношения; че към завеждане на делото детето е било на четири години, а към настоящия момент е на осем години и е първокласник; че постановените привременни мерки, регламентиращи един силно ограничен режим на виждане на детето с бащата, са привнесли допълнителни усложнения и компликации във връзката дете-баща.

Анализирайки пълно, всестранно и задълбочено всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, представените социални доклади, представените заключения на приетите в хода на първоинстанционното и въззивното производство съдебно психологически експертизи и становищата на страните, оценявайки прецизно установените в процеса релевантни факти, въззивната инстанция е приела, че с оглед най-добрия интерес на детето към момента е да бъде определен по-широк режим на лични контакти с бащата, с предвидени два адапционни периода преди постоянния такъв. Взел е предвид необходимостта на детето да общува и да поддържа пълноценна връзка и с родителя, с когото не живее постоянно; времето, което с оглед възрастта му и здравословните му проблеми, е необходимо на майката, а така също и на бащата, за да се подготви за специфичните нужди на детето; трудовата заетост на двамата родители и битовите условия на живот и на двамата; липсата на преки или косвени данни за поведение на бащата, застрашаващо детето, и др. Обсъдени са поотделно и във взаимовръзка всеки от критериите, имащи значение за формиране на преценката за интереса на детето и за родителския капацитет. Прието е за установено, че при детето не се наблюдават симптоми на родителско отчуждение или на конфликт на лоялност, като същото е свързано и с двамата си родители, но рискът съществува и е реален, тъй като има въздействия върху детето; че и двамата родители разполагат със задоволителен родителски капацитет, и двамата родители имат добра родителска връзка с детето и могат пълноценно да се грижат за него. Отчетен е също дефицит в отношенията и при двамата родители, свързан с конфликтно договаряне на родителските отношения, с оглед което е направена препоръка за фамилно консултиране; че предвид заключението на вещото лице, майката се стреми към пълен контрол и ограничаване на контактите на детето с бащата, а той от своя страна не проявява достатъчна толерантност към нея, така че тя да се чувства зачитана от него. Съдът е взел предвид и становището на експерта, че не съществува риск при общуването на детето с баща му, който в никой случай няма негативно отношение към детето, но има едно нетактично поведение спрямо него в желанието да провокира мъжко поведение и нагласи, както и че при детето са налице начални белези на негативно говорене и изключване на бащата, но от наблюдението на общуването между тях, действително отчуждение все още не е настъпило. Съобразено е и обстоятелството, че Б. е ученик в първи клас и това изисква от него значителен разход на адаптационна енергия, както и необходимостта от щадене на психиката му, съобразно особеностите на неговото здраве. Обоснован е и извод, че е налице необходимост от преходен период, който е нужен дотолкова, доколкото детето ще промени обичайния си стереотип от една страна и от друга е необходимо съгласуване на грижите относно режима му на хранене, почивка и активност между двамата родители, предвид специфичните му здравни потребности.

Съобразявайки горното и търсейки баланс между възрастта на детето, неговото здравословно състояние и интересите му в чисто емоционален план, съдът е постановил ограничен режим на лични контакти за определен период от време – така наречените два адапционни периода, които да предшестват определения като постоянен режим на контакти.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване не са налице.

Поставените от касатора въпроси, които се свеждат до обобщения въпрос относно критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне режима на лични контакти с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, с оглед цялостната защита интереса на детето, не обуславят допускането на касационния контрол. В решението си въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК - изложил е собствени решаващи мотиви по спора, след анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като пълно и всестранно е обсъдил доводите на страните и приетите за установени правнорелевантни факти поотделно и във взаимовръзка с критериите, установени с Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, които са от значение за формиране на преценката за интереса на децата, родителския капацитет, кому да се предостави упражняване на родителските права, какъв режим на лични контакти с другия родител да се определи, съгласно разрешенията на задължителната и константната съдебна практика. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с този анализ, обем и оценка на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Следва да се посочи, че в практиката си ВС и ВКС нееднократно са приемали, че обстоятелствата, които имат значение за произнасянето на съда както по въпроса на кого да предостави упражняването на родителските права, така и по въпроса какъв режим на лични контакти с другия родител да се определи, са: родителските качества и способността за полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя - социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата - привързаност между деца и родители и между децата, условията на живот при майката и бащата; оказване на помощ от трети лица при отглеждане и възпитание на децата; заетост на родителите и възможност да осъществяват постоянен контрол и да общуват ежедневно с децата; подход на родителите към децата; личностните и морални качества на родителите; фактически сложилите се отношения и евентуалната вреда за децата при промяната им, и всички други с оглед конкретиката на случая, в това число и че право на всяко дете и негова естествена потребност е то да общува и с двамата си родители. По тази причина, по повод мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като се изхожда изключително от интереса на детето и с оглед спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от родителя, комуто са възложени родителските права, както и от разширения кръг роднини на майката и бащата. Всички тези положения са съобразени от въззивния съд, не се констатира противоречие със задължителната, а и с трайно установената съдебна практика, поради което не са налице поддържаните от касатора предпоставки за селектиране на касационната жалба по изведения въпрос.

Не е налице и поддържаното основание по чл.280 т.3 ГПК. Конкретни съображения в подкрепа на това основание касаторът не е посочил, нито се е позовал на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или на съдебна практика, която не е вече актуална с оглед промяна на законодателство /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 4/. В приложението липсват и доводи за непълнота, неяснота или противоречие на конкретни правни норми, които страната е задължена да посочи, когато се позовава на липсата на съдебна практика. Изложил е единствено несъгласието си с фактическите и правни изводи на съда и оплакването си за неправилност и необоснованост на решението, които са ирелевантни за тази фаза на производството. На следващо място по въпроса има трайна и последователна съдебна практика, която по разбиране на настоящия състав не се нуждае от промяна или осъвременяване. Необосноваването в приложението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. т. 3 ГПК има за правна последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулираните правни въпроси.

Доколкото във касационната жалба е релевирано оплакване, че решението е очевидно неправилно, съдът намира за необходимо да отбележи, че и това основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, не е налице. В случая поддържаното основание очевидна неправилност се мотивира от касатора основно с доводите по касационната жалба за необоснованост на решението и допуснати от съда процесуални нарушения, състоящи се в необсъждане на всички релевантни обстоятелства и формиране на грешни според касатора крайни изводи. Тези оплаквания представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не обосновават очевидна неправилност на решението. Същевременно при служебно извършената проверка ВКС констатира, че въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Предвид изложеното, не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания.

Съобразно изхода на делото разноски за касатора не се следват, но той следва да заплати на насрещната страна надлежно удостоверените по делото съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1000лв.

С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,