Определение № 1317 от 29.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2750/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от управителя на ответника в производството „Ай Ен Си“ ЕООД – Н. М. Р. и приподписана от другия управител, притежаващ юридическа правоспособност, против Решение № 704 от 21.11.2023 г. по в. т. д. № 642/ 2023 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено Решение № 474 от 09.04.2023 г. по т. д. № 1623/2021 г. на Софийски градски съд. С посоченото решение настоящият касатор е осъден да заплати на „К. Трейд БВ“ /„Kalli Trade B. V.“/, търговско дружество вписано в търговския регистър на кралство Нидерландия с идентификационен номер[ЕИК] с адрес в [населено място], 1077AR, [улица], сумата от 281 600 евро на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, ведно със законна лихва, считано от 06.08.2021 г. до изплащане на сумата, както и 9 935 евро лихва за забава за периода 02.04.2021 г. - 05.08.2021 г., на основание чл.86 ЗЗД, и разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 22 931,54 лв. и 6 805 евро. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което се претендира неговата отмяна. Според касатора, при постановяване на решението въззивният съд е допуснал множество нарушения, изразяващи се в: неприсъствено произнасяне, неравнопоставеност на страните, изопачаване на доказателства, отказ за призоваване на ключов свидетел и др., с които е накърнено правото на страната на справедлив процес. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се доразвиват доводите на касатора по чл. 281, т. 3 ГПК и се сочи практика на ВКС, на която се твърди, че въззивното решение противоречи. Ответникът – „К. Трейд БВ“ /Kalli Trade B.V./ - търговско дружество, регистрирано в Кралство Нидерландия, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява подробно становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторът не е поставил конкретен правен въпрос, а посоченото в изложението не съответства на правната воля на съда. Претендира присъждане на направените разноски, за каквито не представя доказателства. За да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК, атакуваният съдебен акт подлежи на касационен контрол, но в случая не се доказва приложното поле на касационното обжалване. Съобразно задължителните указания в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, допускането на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от наличието на изрично формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а именно такъв, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на съда за постановения краен резултат. В цитирания акт на нормативно тълкуване е изяснено, че касационният съд няма правомощия сам да извежда значимия за разрешаването на спора правен въпрос от оплакванията и доводите в касационната жалба, както и е направено разграничение между основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, относими към селективната фаза на касационното производство, което следва да се съблюдава както от съда, така и от страните. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос, който да бъде разрешен от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, съставлява достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване. Горните задължителни указания са изцяло приложими в настоящия случай, доколкото изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа въпроси, отговарящи на общото основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради непредставяне на доказателства за сторени разноски за настоящото производство, искането на ответника по касация за присъждане на такива е неоснователно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК