Определение № 158 от 04.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3853/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. М. Й. Д., ответник по касация, иска да бъде изменено в частта по разноските постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 203/24.03.2022 г. по настоящото дело. Твърди, че касационният състав е пропуснал да забележи договора за правна защита и съдействие, описан и представен към отговора на касационната жалба, удостоверяващ уговорения и заплатен адвокатски хонорар. В. Й. Т., касатор и ответник по молбата, възразява, че е просрочена, а по същество – неоснователна. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Настоящият състав намира молбата от 25.03.2022 г. за подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а отводът на ответника по молбата за просрочието й е неоснователен. Налице е надлежна процесуална легитимация – молител е ответникът по касация. Изискуемият списък по чл. 80 ГПК е инкорпориран в отговора на касационната жалба (т. 2 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС). Искането за пресъждане на разноските в касационното производство е своевременно - в писмения отговор на жалбата. Налице са процесуалните предпоставки за редовност и допустимост на молбата по чл. 248 ГПК. Тя е основателна. Съображения: С определението по чл. 288 ГПК не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по иска, ответник и по касация, има право на репариране на сторените разноски в касационното производство. Те се изчерпват със сумата 2 300 лв. - уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на касатора, ответник по молбата по чл. 248 ГПК, че представеният договор за правна защита и съдействие не съдържа удостоверително изявление за разхода. Неоснователно е и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Възнаграждение, уговорено и заплатено от ответника по касация, съответства на труда на упълномощения от него адвокат съобразно сложността на делото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е повдигнал два процесуалноправни въпроса. Извел е допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, позовавайки се и на нормативна, и на многобройна казуална практика на ВКС. В жалбата е въвел касационните основания по чл. 281, т. 1, пр. 1 и 2 ГПК, излагайки ги точно и мотивирано. В писмения отговор адвокатът на ответника по касация е организирал обоснована и стегната защита както по искането за допускане на касационния контрол, така и по същество. Размерът, определен при условията по чл. 9, ал. 2, вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (приложими по аналогия и за ответника по касация), възлиза на сумата 1 747.50 лв. Този размер обаче е минимален, а го надхвърля паричният еквивалент на положения труд от адвоката на ответника по касация. При тези мотиви, съдът