Определение № 1097 от 08.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 620/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Арвен„АД против определение № 111/25.07.2024г. по ч.т.д.№ 108/2024г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 338/13.03.2024 г. по т.д.№ 230/2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас. С потвърденото определение е прекратено производството по същото дело, поради недопустимост на предявените от „Корпоративна търговска банка „ АД / в несъстоятелност / против „Арвен„АД искове, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване вземания на банката на основание договор за кредит от 12.02.2013 г., поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост – подадено от длъжника възражение в срока по чл.414, ал. 2 ГПК, предвид което е стабилизирана, като изпълнителен титул, издадената в полза на банката, по ч.гр.д.№ 6752/2015г. на Районен съд Бургас, заповед за изпълнение на парично задължение – предмет на исковете. Жалбоподателят оспорва споделеното и от въззивния съд съображение на първоинстанционния, че за начало на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се изхожда от датата на узнаването от ответника за издаването на заповедта, независимо че същата не му е връчена, а редовното й връчване е последващо на узнаването - на 04.04.2022г.. Страната счита, че е следвало да се съобрази признатия и от въззивния съд факт, че предходното връчване на заповедта „не е проведено по правилата на чл. 50 ГПК“, както и че няма доказателства в хода на производството по т.д.№ 231/2016г. на Окръжен съд – Бургас „Арвен„ АД да е имало възможността да се запознае със заповедта за изпълнение на парично задължение, по ч.гр.д.№ 6752/2015г. на Районен съд Бургас. Ответната страна – „КТБ„АД / в несъстоятелност / - оспорва частната касационна жалба, като акцентира на обстоятелството, че в случая подлежи на преценка факта на „узнаване на заповедта„, по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, а не факта на връчването й, по реда на чл. 418, ал. 6 / ал. 5 преди изм. ДВ бр.11 от 2023 г. / ГПК. Намира за правилен извода на въззивния съд, че при ненадлежно връчване на заповедта, каквото безспорно се установява в случая, законодателят е предвидил различен ред за защита – по чл. 423 ГПК, ограничен с преклузивен едномесечен срок от узнаването на заповедта. Последното правилно е прието за случило се от въззивния съд, предходно на редовно връчване на заповедта на 04.04.2022 г.,тъй като в решение № 138/26.05.2021г. по т.д.№ 231/2016г. на Окръжен съд – Бургас заповедта е била индивидуализирана - с основание, номер на делото, по което е издадена и съда, който я е издал. Няма и спор относно обстоятелството, че длъжникът е получил препис от съдебното решение. Предвид спецификата на казуса неприложима, според ответната страна,е цитираната в обосноваване на допълнителния селективен критерий практика на ВКС. Отговор е постъпил и от „Нафтекс Петрол„ ЕООД /н./, като се оспорва обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворен общ селективен критерий по формулираните въпроси, доколкото решаващият извод на съда е за неподадено в срок възражение по чл. 423 ГПК, а не по чл. 414, ал. 2 ГПК. При това се посочва, че самата заповед за изпълнение на парично задължение е представена по т.д.№ 231/2016г. на Окръжен съд – Бургас, с молба вх.№ 5277/11.04.2017г. от друга страна в производството – „Елит Петрол“АД и е била приета като доказателство по делото. С постановеното по делото решение съдът е прекратил производството спрямо „Арвен„ АД именно поради наличието на изпълнителен титул срещу дружеството, в полза на кредитора „КТБ“ АД /н./ за същите вземания. С узнаването на заповедта за „Арвен„ АД е възникнал интерес от иницииране на производство по чл. 423 ГПК, в едномесечен срок от узнаването – най-късно от връчване на съдебното решение. Поради тези съображения страната счита, че коментар на допълнителния селективен критерий по първи въпрос е излишен, а критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по втори и трети въпроси е и необоснован, поради бланкетно позоваване на разпоредбата. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството, поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 422 ГПК – подадено в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника – въззивният съд е споделил изводите за предходно / спрямо последващо, формално редовно, връчване на „Арвен„ АД – на 04.04.2022г. / узнаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 6752/2015г. на Районен съд Бургас от същото дружество, в качеството му на страна по т.д.№ 231/2016г. на Окръжен съд – Бургас.. Спрямо „Арвен„АД производството по т.д.№ 231/2016г. на ОС – Бургас е било прекратено, предвид установяване издаването на процесната заповед за изпълнение на парични задължения, идентични с тези, предмет на осъдителните искове по същото. Съдът, в настоящото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е приел, че като страна в производството по т.д.№ 231/2016г. на ОС – Бургас, „Арвен„АД е узнало за съществуването на заповедта най-късно със самото прекратяване на производството / връчване на решението, инкорпориращо и определението за прекратяване спрямо страдата / и от този момент за същия е изтекъл едномесечния преклузивен срок за защита по реда на чл. 423 ГПК. Съдът е приел, че „ не е спорно, че връчването на заповедта за изпълнение на „Арвен„ АД не е проведено по правилата на чл. 50 ГПК“. За факта на узнаването съдът се е позовал на обстоятелството, че заповедта за изпълнение е коментирана в становищата на страните / „КТБ„АД в несъстоятелност изначално е оспорвала допустимост на предявените искове, позовавайки се на факта на предходно узнаване, завеждайки ги единствено с оглед указанието на съда след връчването на заповедта на 04.04.2022 г. и постъпилото възражение на длъжника - на 08.04.2022 г. /. Съобразено е и ясното й и недвусмислено посочване в решението по т.д.№ 231/2016 г. на ОС - Бургас, като основание за прекратяване производството по осъдителните искове против „Арвен„АД. Тъй като препис от съдебното решение е връчен на дружеството на 07.06.2021г., от тази дата съдът е приел за изтекъл преклузивния срок по чл. 423, ал. 1 ГПК. Така съдът е мотивирал извод, че поради неупражнена от страната защита по реда на чл. 423 ГПК, независимо от факта на последващо редовно връчване на заповедта – на 04.04.2022 г. и депозирано възражение от длъжника на 08.04.2022 г., но след изтичането на преклузивния срок по чл. 423, ал. 1 ГПК, считано от 07.06.2021 г., заповедта за изпълнение е влязла в сила и производство по чл. 422 ГПК с предмет същата е недопустимо. Действително „КТБ“ АД / н. / е оспорвало допустимостта на предявените от самото него искове, по реда на чл. 422 ГПК, на основанието на което съдът последващо е прекратил производството, като по възражението на „Арвен„ АД - че изобщо не е издавана и не му е връчвана призовка за доброволно изпълнение на задълженията – предмет на процесната заповед за изпълнение, с допълнителна искова молба ищецът е представил самата призовка за доброволно изпълнение по изп. дело № 420/2016г. на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 на КЧСИ, както и товарителницата за предприетото й връчване, възприето от съда за нередовно. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ От кой момент започва да тече срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК - от момента на фактическото връчване на заповедта за изпълнение на длъжника от съответния частен съдебен изпълнител, съгласно чл. 418, ал. 5 ГПК или от някой друг момент, в който длъжникът е узнал за нея ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – с определения по ч.т.д.№ 274/2015г. на І т.о. и т.д. № 2711/2022г. на ІІ т.о., и решенията по гр.д.№ 770/2019г. на ІV г.о. и гр.д.№ 3863/2021г. на ІІІ г.о. на ВКС; 2/ Когато в производство по чл. 422 ГПК съдът изрично установи, че връчването на заповедта за изпълнение в рамките на заповедното производство не е проведено по правилата на чл. 50 ГПК, има ли право самостоятелно теоретично да определя към кой момент е възможно длъжникът да е узнал за заповедта ? и 3/ При преценка на заповедния съд за спазване на преклузивния срок по чл. 414 ГПК, има ли право съставът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, да преразглежда този въпрос, въпреки безспорните доказателства за депозиране на възражението в срок ? - допълнителният селективен критерий по тези два въпроса се сочи в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с формално цитиране съдържанието на разпоредбата. Формулираните въпроси не кореспондират със спецификата на спора, а именно – съобразяването на документирано предходно - спрямо редовното връчване на 04.04.2022г. – връчване на заповедта за изпълнение на длъжника, макар нередовно - „не по правилата на чл. 50 ГПК„ както приема въззивния съд, доколкото е имал предвид хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. В тази хипотеза, съдът е приел, че защитата на длъжника е осъществима единствено по реда на чл. 423 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, съгласно ал. 1 на разпоредбата. С изтичането му се стабилизира заповедта за изпълнение, като годен изпълнителен титул за кредитора. В случая, видно от формулирането на втори въпрос, жалбоподателят не оспорва констатацията на въззивния съд, че е налице документирано, но нередовно предходно връчване на заповедта за изпълнение / а и това обстоятелство е установимо от доказателствата по делото, коментирани по-горе/, в която хипотеза е осъществима защита по реда на чл. 423 ГПК. Исковата молба по настоящия спор е заведена на 22.06.2022г., много след изтичане на едномесечния преклузивен срок по чл. 423, ал. 1 ГПК, считано от връчване на съдебното решение по т.д.№ 231/2016г. на Окръжен съд - Бургас - на 07.06.2021г., редовността на което връчване също не се оспорва от жалбоподателя. В едномесечния преклузивен срок от узнаване за издадената заповед за изпълнение страната е следвало да се позове на нередовността на връчването й, съобразно изискванията на чл. 418, ал. 6 ГПК / предходна ал. 5 /, като подаде възражение до въззивния съд, с последиците по чл.423, ал. 3 ГПК. С оглед горепосоченото, всички въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване – не кореспондират с решаващия мотив на въззивното определение, основан на допустима за длъжника защита по реда на чл. 423 ГПК, а не по чл.414, ал.2 ГПК, предвид документирано предходно нередовно връчване, по реда на чл. 418, ал. 6 / предходна ал. 5 / ГПК. Дори да би бил формулиран адекватен въпрос, то с цитираната съдебна практика не би бил обоснован допълнителния селективен критерий, тъй като дадените в същата разрешения / изключая определение по т.д.№ 2711/2022 г. на ІІ т.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, поради което по начало е изключено от обхвата на съобразимата съдебна практика по чл. 280, ал.1, т.1ГПК / са при различна от настоящата фактическа обстановка. Началният момент на срока, считано от връчването и в съответствие с изискванията на чл. 418, ал. 6 / предходна ал. 5 / ГПК, а не от узнаването на заповедта за изпълнение, е преценяван по отношение защита чрез възражение, по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК, тъй като предпоставки за такава по реда на чл. 423 ГПК липсват. Последната не е приложима ако изобщо липсва документирано, макар нередовно, връчване на заповедта, с оглед основанието по ал. 1, т. 1 на разпоредбата, но не такъв е приел въззивният съд, че е настоящият случай. Поради неудовлетвореност на общия селективен критерий по всички въпроси, не подлежи на коментар допълнителния – в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – по втори и трети въпроси, като се съобрази, че по начало формалното позоваване на разпоредбата не удовлетворява обоснованост на критерия, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение