Определение № 3842 от 14.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2662/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2, вр. чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Е. С., чрез адв. М., против определение № 5019/04.03.2026 г. по ч. гр. д. № 1266/2026 г. на Софийски градски съд, ЧЖ-IV-Д състав, с което след отмяна на определение № 2198/19.01.2026 г. по гр. д. № 1108/2026 г. на Софийски районен съд, ГО, 43 състав, е допуснато, при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК, обезпечение чрез налагане на запор върху сметки до размера от 10 000 лв., на предявения от В. В. С. против жалбоподателката осъдителен иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за сумата от 10 000 лв. (заявен като частичен от общо вземане в размер на 22 500 лв.). В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска да бъде отменено. Насрещната страна – В. В. С., чрез адв. К. в отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК изразява становище за отсъствие на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на частната жалба. Частната касационна жалба е допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, този състав на ВКС приема следното: Въззивният съд е отменил първоинстанционното определение и допуснал обезпечението на предявения осъдителен иск при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото е счел, че на този етап от развитие на делото той не е подкрепен с убедителни писмени доказателства, обосноваващи вероятната му основателност и е определил парична гаранция от 600 евро, вносима от ищеца по висящия процес. Обезпечителната нужда, разгледана като опасност от затруднено или невъзможно бъдещо удовлетворяване на ищеца поради разпореждане на длъжника си имуществото му, е приета за съществуваща при липса на опровергаващи я доказателства; обезпечителната мярка е намерена за подходяща с оглед вида на търсената защита на парично вземане. Делото е образувано по искова молба на В. В. С. против бившата му съпруга Е. Е. С. за заплащане на сумата от 10 000 лв. – част от общо задължение от 22 500 лв., получено от последната (по възлагане от ищеца) плащане от купувача при продажбата на общ на страните (придобит в режим на СИО) недвижим имот – апартамент в [населено място], която сума съставлява полагащата се на ищеца Ѕ част от вземането на продавачите, поради неизпълнение от ответника (довереника) на задължението му по отчетната сделка – да предаде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Твърдяло се е, че продажната цена на имота възлиза на 30 000 лв., а 15 000 лв. е общата стойност на извършените в същия ремонтни работи, която купувачът по сделката е поел задължението да заплати на продавачите. Към исковата молба са представени като писмени доказателства решение за прекратяване на брака между страните, обективиращият разпоредителната сделка с имота в [населено място] нотариален акт - № 49/16.12.2021 г. на нотариус с рег. № 467 на НК, удостоверяващ продажна цена от 30 000 лв. (осигурена със средства от два банкови кредита – от 7900 лв. и 22 100 лв., отпуснати на купувача), която е уговорено да бъде платена по сметка на продавача Е. С., със съгласието на другия продавач (ищеца); 2 броя платежни нареждания на превод от Г. Г. М. (купувач по продажбата) по сметка на ответницата С.: на сумата от 15 000 лв. с основание – извършени ремонтни дейности и на сумата 22 100 лв. с основание – покупка на имот в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. В изложението към частната касационна жалба не е формулиран конкретен правен въпрос, който да е обусловил изхода по делото. Вместо това страната излага отново доводите й по частната касационна жалба за допуснато съществено процесуално нарушение от съда, поради невръчването й (като ответник по предявените искове) на препис от исковата молба, за да подаде писмен отговор по чл. 131 ГПК и ангажира становище, вкл. за да се защити по искането за допускане на обезпечение. За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК, респ. тези по чл. 280, ал. 2 ГПК. Предпоставките за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК изискват като общ селективен критерий да е поставен правен въпрос - който е включен в предмета на спора, обуславящ е за решаването му, кореспондира с въведените от касатора касационни основания по чл. 281 ГПК и чийто отговор не произтича от събраните по делото доказателства, а може да бъде даден абстрактно и независимо от конкретиката на делото. В случая частният жалбоподател не сочи правния въпрос (от материалноправно или процесуалноправно естество), който е обусловил произнасянето на въззивния съд по искането за допускане на обезпечението и удовлетворява общо основание за селектиране на жалбата. Неговите оплаквания са за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като че не бил получил като ответник по висящия процес, препис от исковата молба, за да даде писмен отговор по реда чл. 131 ГПК, вкл. да изрази становище по искането за допускане на обезпечение на предявените искове. Тези доводи обаче не могат да обосноват допускане на касационен контрол, защото са относими към правилността на обжалвания (въззивен) съдебен акт, която е предмет на проверка при разглеждане на касационната жалба, вкл. частната касационна жалба, но са без значение в предходния етап от касационното производство - по нейното селектиране при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Затова поради отсъствие на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК достъпът до касация следва да бъде отказан. За пълнота на изложението ще следва да се изтъкне следното. Целта на обезпечителното производство е да подсигури реалното осъществяване на търсената с иска защита на спорното право. Затова разпоредбата на чл. 389, ал. 1 ГПК предвижда, че във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. С оглед на очертаната по – горе цел, законодателят не е предвидил на насрещната страна да се връчва препис от молбата за обезпечение. На ответната страна не се връчва и препис от частната жалба при обжалване на определение, с което е отказано допускане на обезпечение на иска – арг. от чл. 396, ал. 2, изр. 2 ГПК. Доколкото произнасянето по молбата за обезпечение е без значение за разрешаването на материалноправния спор между страните, то не е обусловено от изпращане на препис от исковата молба на ответника за отговор по чл. 131 ГПК, респ. правилността му не е предпоставена от обсъждане на становището на ответника по молбата за обезпечение, защото такова не се изисква. Защитата на последния се осъществява посредством осигурената му от законодателя възможност да обжалва определението, с което обезпечението е допуснато. В заключение, искането за допускане на касационен контрол не може да се удовлетвори. Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.