Определение № 50516 от 24.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 995/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу решение № 79/19.01.2022 г. по в. гр. д. № 2789/2021 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 262090/24.07.2021 г. по гр. д. № 17699/2017 г. на Районен съд Пловдив за уважаване на искови претенции с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на касатора да заплати 21 441, 66 лв. – платена без основание сума за периода 03.11.2015 г. – 19.05.2017 г. и обект в [населено място], [улица] за предоставена услугата „пречистване“ по цени за промишлени отпадни води, а не за битово-фекални води, заедно със законната лихва, както и за заплащане на сума в размер 3 581, 19 лв. – обезщетение за забава на главницата за периода 12.12.2015 г. – 14.11.2017 г., за установяване, че „Аугуста-91“ АД не дължи на касатора сумата 2 909, 57 лв. - главница по фактури за пречистване на отпадни води за периода 19.05.2017 г. – 21.09.2017 г. и осъждане на касатора да начислява суми за услугата пречистване на отпадни води за бъдещи периоди като за битови потребители, а не като промишлени такива. В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Релевират се доводи, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като не е обсъдил всички релевирани от водоснабдителното дружество възражения. С решението неправилно е приложен материалният закон – Директива 91/271/ЕИО, Регламент № 1137/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета и Наредба № 7/2000 г. относно легалната дефиниция на понятието „промишлени отпадъчни води“. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касация поради неговата очевидна неправилност, тъй като съдът не е отчел разликата в дефиницията на „битови отпадъчни води“ и „производствени отпадъчни води“, както и между дефинициите, използвани в § 1, т. 1 от Наредба № 7/2000 г. и чл. 2, § 3 от Директива 91/271/ЕИО. Наред с това, се релевира, че решението следва да бъде допуснато до касационен контрол поради постановяването му в отклонение от задължителна и казуална практика на касационна инстанция относно необходимостта въззивното решение да има ясни, точни и категорични мотиви и те да съдържат обсъждане на всички доводи и възражения на страните. Третото основание за достъп до касационен контрол е регламентираното от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – необходимост от точно прилагане на закона и развитие на правото, тъй като Наредба № 7/2000 г. е акт, приет преди повече от петнадесет години без да е изменян въобще. В същото време страната ни като член на ЕС следва да се счита обвързана от нормативните актове с наднационално значение, които подлежат на пряко приложение. Предвид факта, че е налице празнота в правните норми, регулиращи начина за тарифиране на отпадъчните води, изпускани от обектите на икономическите оператори, според касатора е налице материалноправен въпрос, неуреден от законодателството, който е от значение за правилното прилагане на закона и развитие на правото. При обосноваване на достъпа до касация е заявен и довод, че с решение на КЕВР № Ж – 105/17.12.2015 г. е определено хотелите да формират отпадъчни води, които попадат в категорията „промишлени отпадъчни води“. Соченото решение е минало инстанционна проверка от ВАС и представлява стабилен административен акт. От касатора е формулирано искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, евентуално делото да бъде върнато на предходната инстанция за разглеждане от друг състав. От ответника по касация „Аугуста-91“ АД е подаден отговор на касационната жалба, с който се изразява становище за неоснователност на въведените от касатора оплаквания срещу правилността на въззивното решение. Формулирано е искане да потвърждаването му. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е анализирал тезата на ответника, че ищецът като субект, стопанисващ хотел „Аугуста 2“ в [населено място], следва да бъде третиран като потребител, чиито отпадъчни води попадат в категорията „производствени отпадъчни води“. Приел е за безспорно между страните обстоятелството, че в периода 03.11.2015 г. - 19.05.2017 г. те са били в трайни търговски отношения по повод доставката на услуга пречистване на отпадъчни води при общи условия. Въззивният съд е извел като основен спорен въпрос по делото категоризирането на стопанисвания от ищеца обект като такъв, който получава услуга пречистване на производствени отпадъчни води или услуга пречистване на битови отпадъчни води. При произнасянето си съставът на Окръжен съд Пловдив е възприел изцяло и е препратил към мотивите на Районен съд Пловдив. Като изходна точка за своите съображения първоинстанционният съд е приел дадената в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 7/14.11.2000 г. дефиниция на понятието „производствени отпадъчни води“, съгласно която „промишлени отпадъчни води“ означава отпадъчни води, които се изпускат в резултат на производствена, стопанска или други дейности и които по своя произход, състав и свойства са различни от фекално-битовите отпадъчни води, резултат от човешкия метаболизъм и битово-домакинските дейност. Като е анализирал приетото в производството пред първа инстанция експертно заключение, въззивният съд е приел, че стопанистваният от ищеца хотел „Аугуста 2“ изпуска отпадни води, които не съдържат цианиди, тежки метали, фосфати, сулфатни йони или азот, поради което обектът на ищеца не извършва никаква промишлена или технологична преработка и обектът му формира „фекално – битови отпадъчни води“. Настоящата инстанция намира, че няма основания за допускане на касационен контрол по отношение на постановеното от Окръжен съд Пловдив въззивно решение. Соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за директен достъп до касация е правно несъстоятелно. То се характеризира със самостоятелен фактически състав и предпоставя обоснован от касатора порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, драстично нарушаване правилата на формалната логика и на основополагащи правни принципи. Подобни пороци на съдебния акт нито се обосновават от касатора, нито се констатират от настоящата инстанция. Доводите по тази част от изложението се отнасят до обикновена неправилност на мотивите, изложени от въззивния съд и представляват касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Не е налице и соченото основание за достъп до факултативен касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран нито материалноправен, нито процесуалноправен въпрос, каквото е изискването на т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящата инстанция няма задължение да извежда въпрос от съдържанието на изложението, ето защо само на това основание следва да бъде отказан достъп до касация. Касаторът на практика изразява несъгласие с изводите на въззивната инстанция, но правилността на атакуваното решение не би могла да бъде проверена в производството по чл. 288 ГПК. Дори да се приеме, че изложените от касатора твърдения търсят отговор на въпроса относно прякото приложение на Директива № 91/271/ЕИО от 21.05.1991 г. към настоящия случай, то следва да бъде посочено, че директивите като вторични актове на съюзното право нямат директно приложение в отношенията между частноправни субекти, т. нар. хоризонтален ефект, каквито са страните по настоящото дело. За да произведат своето действие, директивите се нуждаят от национален правоприлагащ акт. Те обвързват държавите членки на ЕС да транспонират разпоредбите им в националните си законодателства. Регулация на хотел „Аугуста 2“ като обект, който попада в категорията на тези, чиито отпадни води са със степен на замърсеност по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 7/14.11.2000 г. - „производствени отпадъчни води“, не е извършена с решение № Ж-105/17.12.2015 г. на КЕВР, поради което въззивният съд е счел соченото решение за ирелевантно за спора. Същото се отнася и за наказателно постановление на председателя на КЕВР № НП-6. Въпреки липсата на подробни мотиви във въззивното решение, правната относимост към съществото на спора на тези два административни акта е била преценена от въззивната инстанция. След като не се установява наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, то следва да бъде отказан достъп до касационен контрол за законосъобразност на въззивното решение, постановено от Окръжен съд Пловдив. При изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в доказания размер от 960 лв. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС