Определение № 591 от 20.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5121/2013 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба,подадена от П. П. С. - юрисконсулт в ОС „И”С.,процесуален представител на Г. д „И”Ссрещу определение № 377 от 12.06.12г. по ч.гр.дело № 235/13г.на Сливенския окръжен съд,с което е върната касационна жалба на същата страна. В отговор по чл.276 ал.1 ГПК ответникът в производството В. В. чрез адв.И. Д. счита,че частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, намира следното: С определение от 28.02.13г.по гр.дело № 5787/12г.Сливенският районен съд е отхвърлил възражението на ответника по делото ГДИН при МП-София за неподведомственост на производството по делото на гражданския съд,като е приел,че спорът следва да бъде разгледан от гражданския съд по общия исков ред. С определение № 308 от 10.05.13г.по ч.гр.дело № 235/13г.Сливенският окръжен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд. Срещу това определение е подадена частна жалба от ГДИН при МП,която е върната от окръжния съд като недопустима с обжалваното определение № 377 от 12.06.13г.,постановено по ч.в.гр.дело № 235/13г.Изложени са съображения,че определението,с което спорът е приет за разглеждане от съда и е оставено без уважение възражението за неподведомственост не подлежи на касационно обжалване.Освен това цената на всеки един от предявените обективно съединени искове е под 5000 лв и следва да намери приложение разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК, която повелява,че не подлежат на обжалване определенията по дела,решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Определението е законосъобразно.Правилно е приложена разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК.В разглеждания случай са предявени обективно съединени искове за заплащане на извънреден труд в размер на 1640.68 лв,обезщетение за забава в размер на 271.67 лв,иск за заплащане на нощен труд в размер на 404 лв и обезщетение за забава в размер на 65.54 лв ,т.е.цената на исковете е под 5000 лв.По силата на чл.280 ал.2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.Следователно касационно обжалване на въззивното определение е недопустимо.Поради изчерпване на инстанционния контрол правилно частната касационна жалба е върната на подателя. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита,че следва да остави в сила обжалваното определение. С оглед изхода на производството искането за спиране на делото пред Районен съд- Сливен е неоснователно. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.