Определение № 422 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 159/2012 г.
ВКСIII гражданско отделение19.06.2012 г.докладчик Жива Декова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от определение от 06.02.2012г. по в.ч.гр.д.№60/2012г. на Апелативен съд - В.. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от адв.И. А. И. – пълномощник на И. П.Д. в качеството му на председател на „Национално сдружение за защита правата на ползвателите на земи по пар. 4 от ЗСПЗЗ”- В., срещу определение от 06.02.2012г. по в.ч.гр.д.№60/2012г. на Апелативен съд - В., с което по подадена от него частна жалба е потвърдено определение от 22.12.2011г. по гр.д.№2616/2011г. на Варненски окръжен съд за прекратяване на делото и изпращането му за разглеждане по компетентност на Варненски районен съд. Не е постъпил отговор на частната касационна жалба от другата страна. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна и е процесуално допустима. С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение на първоинстанционния съд за прекратяване на делото и изплащането му за разглеждане по компетентност на Варненски районен съд. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи като основание за допускане на касационно обжалване на въззивно определение чл.280, ал.1, т.3 ГПК, не сочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен от въззивния съд и който счита, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Наведените доводи за неправилност на въззивното определение не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те са относими към проверката правилността на обжалваното определение, която се провежда само ако бъде допуснато касационна обжалване. Върховният касационен съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – т.1, ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното касационно обжалване не следва да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о.