Определение № 5681 от 05.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 752/2025 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решение № 5802 от 25.10.2024 год. по гр. д. № 2826/2023 год. Софийският градски съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 18.11.2022 год. по гр. д. № 6311/2004 год. на Софийски районен съд в частта по извършване на делбата, с която допуснатият до делба апартамент № 9, подробно описан в решението, е поставен в дял на основание чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ на съделителя В. Н. В., при условието в шестмесечен срок от влизане в сила на решението същият да заплати на другите съделители парично уравнение на дяловете им в посочените в решението размери, а претенцията за възлагане на съделителката Д. П. П. е отхвърлена, като вместо това е постановено друго решение, с което делбеният апартамент е изнесен на публична продан, на основание чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./, като е постановено получената от продажбата сума да се разпредели между съделителите съобразно дяловете им. Със същото решение съделителите са осъдени да заплатят разноските по делото. Въззивното решение е обжалвано с обща касационна жалба в срок от съделителите В. Н. В. и Г. Н. В. и от съделителката, ответница по делото Д. П. П.. Касаторите излагат съображения за неправилност на извода на съда за наличие на смесена съсобственост, вследствие на което делбеният имот е изнесен на публична продан, вместо да се възложи по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, за което претендират съделителите В. В. и ответницата Д. П.. Искат отмяна на въззивното решение и постановяване на ново по същество по извършване на делбата чрез възлагане, респ. връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Всяка от страните е представила писмен отговор към касационната жалба на другата с изложени съображения относно способа за извършване на делбата. За да се произнесе по релевираните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. съобрази следното: Според данните по делото имотът е принадлежал на дядото и бабата на страните, придобит по време на брака им чрез покупко-продажба с нот. акт № 167/1974 год. Първо е починала бабата – Д. А. /през 1992 год./ и нейните наследници – преживелият съпруг Г. А. и низходящите й – П. П. и Ю. В. са придобили права съответно 4/6 ид. ч. /1/6 по наследство и 3/6 от прекратената съпружеска имуществена общност за преживелия съпруг/ и по 1/6 ид. ч. за двете деца. С нот. акт № 90/1995 год. преживелият съпруг Г. А. е прехвърлил своята част от имота на дъщеря си Ю., при което нейният дял възлиза общо на 5/6 ид. ч., от които 1/6 по наследство от майка й, 4/6 ид. ч. по договора срещу задължение за издръжка и гледане с баща й, придобити по време на брака й с Н. В.. След прекратяването на този брак възмездно придобитите 4/6 ид. ч. от делбения имот са останали в дял на Ю. В., съгласно споразумението между съпрузите по бракоразводното дело /решение от 19.02.1997 год. по бр. д. № 2853/1996 год. СРС/. След смъртта на низходящите на собствениците на имота – П. П., починал 1994 год. и Ю. В., починала 2015 год., притежаваните от тях части в имота са наследени от техните наследници по закон, между които е допусната делбата на имота при посочените квоти с влязлото в сила решение в първата фаза на делбеното производство. В първото по делото заседание във фазата по извършване на делбата искане за възлагане на имота са направили В. В. и Д. П., на основание чл. 288, ал. 3 ГПК /отм/., като първоинстанционният съд е уважил искането на първия. Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение, с което делбеният имот е бил възложен на В. В., а искането на другата съделителка е отхвърлено като неоснователно, и вместо това да постанови изнасяне на имота на публична продан, се е позовал на обстоятелството, че съсобствеността е смесена предвид извършеното прехвърляне на 4/6 ид. ч. от имота от Г. А. на дъщеря му Ю. В. и договор за делба с бившия й съпруг. Приел, че към откриване наследството на Г. А. същият е бил собственик на 2/6 ид. ч. от имота, тъй като останалите части е разпоредил приживе. С оглед произнасянето на въззивния съд относно способа за извършване на делбата въз основа на извода му за наличие на няколко правопроизводящи факта за възникване на съсобствеността следва да се приеме, че правният въпрос, по който е налице произнасяне е за приложението на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, респ. чл. 349, ал. 2 ГПК при условията на смесена /нееднородна/ съсобственост. По този въпрос са приложими разясненията в ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, в т. 8 на което е постановено, че при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК е недопустимо. Делбата следва да се извърши с изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан – чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./. Въпросът за характера на съсобствеността в настоящия случай е поставен в изложенията и към двете касационни жалби, като касаторите релевират основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване поради противоречие в произнасянето с практиката на ВКС, обективирана в представените решения: решение № 18 от 27.02.2013 год. по гр. д. № 572/2012 год. І г. о., решение № 31 от 10.09.2021 год. по гр. д. № 2607/2020 год., ІІ г. о., решение № 86 от 9.03.2012 год. по гр. д. № 1100/2011 год. ІІ г. о., решение № 148 от 7.04.2010 год. по гр. д. № 437/2009 год. І г. о. и др. В така формираната след цитираното тълкувателно решение съдебна практика е прието, че при последващи сделки между наследниците не е налице смесена съсобственост, тъй като сделката на разпореждане не променя наследствения характер на имота, а само уголемява частта на наследника, приобретател. Относно разпоредителната сделка по време на брака на наследника, приобретател също се приема, че не обосновава смесена съсобственост, тъй като съпругът участва не като трето лице, което по сделка придобива част от наследствения имот, а по силата на закона – чл. 19, ал. 1 СК от 1985 год. /отм./. В обжалваното въззивно решение е прието обратното на горната практика, което е достатъчно да обоснове наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното му обжалване. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение