Определение № 269 от 28.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2489/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Петя Д. К. от САК, в качеството ѝ на процесуален пълномощник на ищеца Х. С. Чауш, срещу определение № 370 от 31. 10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 309/2024 г. по описа на Бургаски апелативен съд. С обжалваното определение е отменено постановеното в производство по чл. 248 ГПК определение № 362 от 14.05.2024 г. по гр. д. № 476/2022 г. по описа на Сливенски окръжен съд за оставяне без уважение на молбата ѝ за изменение в частта за разноските на първоинстанционното решение № 72 от 06.03.2024 г. по гр. д. № 476/2022 г. по описа на Сливенски окръжен съд и вместо него „Застрахователна компания Лев инс““ АД е осъдено да заплати на адв. К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 1 070 лв. без ДДС (над вече присъдените от първата инстанция 3 930 лв. с ДДС), вместо претендираните от нея 6 719.62 лв. с ДДС, т. е. искането по чл. 248 ГПК не е уважено за сумата от 5 649, 62 лв. В частната касационна жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Твърди се, че при неговото постановяване са нарушени правилата на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) в редакцията им към датата на приключване на устните състезания в първоинстанционното производство (ДВ, бр. 88/04.11.2022 г.), в резултат на което е присъдено адвокатско възнаграждение в неправилно изчислен от съда размер. Адв. К. счита, че съобразно уважената част от исковата претенция (83.33 %), приложимите в случая разпоредби на чл. 7, ал. 2, т. 5 и чл. 7, ал. 9 НМРАВ и предвид критериите за справедливо и обосновано адвокатско възнаграждение, следващото ѝ се такова за производството пред Сливенския окръжен съд следва да е в размер на 10 649.62 лв. с ДДС. По подробно изложени съображения поддържа тезата, че решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС не се отнася до хипотеза като настоящата, когато няма сключен договор между адвоката и неговия доверител, а се присъжда адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, както и че върху размера на адвокатското възнаграждение, което ответната страна е осъдена да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, следва да се начисли ДДС съобразно разпоредбата на § 2а от ДР на НМРАВ. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси, които според жалбоподателя са обусловили решаващите мотиви на въззивния съд и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. При проведено последно съдебно заседание след влизане в сила на измененията в НМРАВ (ДВ, бр. 88/04.11.2022 г.), при действието на които е постановено решението, т. е. след влизане в сила на измененията, по коя редакция на Наредбата следва да се определи адвокатското възнаграждение?; 2. Коя е меродавната дата за определяне на размера на адвокатското възнаграждение по редакцията на НМРАВ (ДВ, бр. 88/04.11.2022 г.), влязла в сила на 08.11.2022 г. – датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие, датата на последното съдебно заседание с даден ход по същество, датата на постановяване на съдебното решение или друга дата?; 3. Следва ли при присъждане на адвокатско възнаграждение на страната съдът да вземе предвид не само наличието на пълно или частично уважаване или отхвърляне на разгледаната претенция, а да съобрази и присъдения размер на хонорара с минимално предвидения в НМРАВ?; 4. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на процесуалния представител на страна следва ли да се присъди адвокатско възнаграждение под установения с НМРАВ минимум, и ако да – колко под този минимум може да слезе съдът?; 5. Решението на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, с което е даден отговор дали и в каква степен при определяне на разноски за адвокатско възнаграждение националните съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват задължително, следва ли да се прилага в случаите на оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, след като адвокатът не се е съгласявал, поемайки защитата на страната, да работи за адвокатско възнаграждение под минимално установеното и до момента на постановяване на съдебното решение, с което съдът му присъжда определен от него размер, той не е получил възнаграждение, за разлика от случаите на подписан договор и определено от страните и изплатено предварително адвокатско възнаграждение? и 6. При присъждане на адвокатски хонорар за безплатна правна помощ в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, следва ли да се начислява ДДС? В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирана страна, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да се произнесе в атакувания смисъл, въззивният съдебен състав на първо място е посочил, че с оглед задължителния характер на даденото от СЕС в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл., когато се касае за заварени договори, като същите не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Предвид действието на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС съдът не може да определи следващото се на основание чл. 38, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 38, ал. 1 ЗАдв възнаграждение съгласно размерите, предвидени в НМРАВ, а наличието на празнота в закона относно конкретния размер на възнаграждението следва да се преодолее, като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв, съгласно която възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и по размер следва да е справедливо и обосновано, с изключение на частта, с която се препраща към НМРАВ. Предвидените в същата размери нямат обвързващ съда характер, но могат да служат като ориентир при определяне справедлив размер на адвокатското възнаграждение. На следващо място, въззивният съд е приел, че доколкото действието на договора за правна услуга е от момента на сключването му, вкл. когато се уговаря безплатна адвокатска защита, при определяне на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв съдът следва да ползва като ориентир редакцията на НМРАВ към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие, в случая – редакцията на НМРАВ, ДВ, бр. 68/2020 г. С оглед гореизложеното въззивният съд е изложил мотиви, че при определяне на възнаграждението следва да се вземат предвид конкретни критерии като образователна квалификация на лице, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия, поетата отговорност от адвоката със сключване на договора за предоставяне на правна помощ, като се отчете фактическата и правна сложност на делото. Посочил е, че в конкретния случай предметът на делото е пряк иск на увредено лице срещу застраховател на делинквента по застраховка „Гражданската отговорност на автомобилистите“ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди при ПТП, при следните обстоятелства - неприключило към момента на постановяване на първоинстанционното решение досъдебно производство, заявено възражение за съпричиняване и доказателствени искания за установяване на обстоятелствата, относими към приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съобразил е, че по делото са били проведени шест открити съдебни заседания, като процесуален представител на ищеца се е явил в три от тях, а за останалите е била депозирана писмена молба; представени са били писмени доказателства, назначени и приети са били СПЕ, комплексна автотехническа и медицинска експертиза и повторна комплексна експертиза по въпроса за значението на предпазния колан, предвид сложния механизъм на ПТП; изслушани са били свидетелски показания. Според решаващия съдебен състав така събраните по делото доказателства по своя характер са очаквани процесуални действия по такъв вид дела, поради което и при съобразяване на посочените по-горе критерии и защитения материален интерес (100 000 лв. ) при осъществената защита, следва да се приеме, че е справедливо и обосновано възнаграждението, дължимо на адв. К., да се определи в размер на сумата от 5 000 лв., т. е. искането ѝ за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските е основателно за сумата от още 1 070 лв. (наред с присъденото с първоинстанционното решение възнаграждение от 3 930 лв. с ДДС). Споделяйки даденото в определение № 917 от 02.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1323/2023 г. на ВКС, IV г. о. разрешение, съставът на Бургаски апелативен съд е намерил, че независимо от регистрирането по ЗДДС на адв. К., ДДС върху размера на адвокатското възнаграждение, което ответната страна е осъдена да ѝ заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, не се дължи, тъй като постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Преди да пристъпи към разглеждане на предпоставките за достъп до касационен контрол на въззивното определение настоящият състав на ВКС съобрази следното: На състава е служебно известно, че с определение № 42767 от 29.11.2023 г. по гр. д. № 42769/2022 г. Софийският районен съд е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следните въпроси: 1. „Доставка на услуги“ по смисъла чл. 2, пар. 1, буква „б“, чл. 24, пар. 1, чл. 26, ал. 1, буква „б“ и чл. 28 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС следва ли да се тълкува в смисъл, че включва: 1. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело; 2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ; 2. „Безвъзмездна услуга“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, буква „б“ от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява: 1. предоставянето на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело; 2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ; 3. „Възмездна услуга“ по смисъла на чл. 2, пар. 1, буква „б“, чл. 24, пар. 1 и чл. 26, ал. 1, буква „б“ от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ и 4. „Данъчно задължено лице“ по смисъла на чл. 28 и чл. 75 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява: 1. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна по съдебно дело; 2. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна, която е спечелила дело и на адвоката (еднолично адвокатско дружество) му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. По преюдициалното запитване е образувано дело С-744/23 пред СЕС, което е висящо. Доколкото решението по това дело ще има задължителен характер за националните съдилища и касае въпроси от значение за произнасянето по настоящото дело, последното следва да бъде спряно по арг. от разпоредбата на чл. 631 ГПК до приключване на производството по дело С-744/23 на СЕС. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение