Определение № 423 от 16.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 660/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. Д. Н. срещу определение № 4587 от 08.12.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 2284 от 2022 г. на Варненския окръжен съд, V състав, с което е потвърдено определение № 9730 от 08.09.2022 г. по гр.д.№ 12102 от 2021 г. на Варненския районен съд, 48 състав, с което е допълнено по реда на чл.248 ГПК първоинстанционното определение за прекратяване на делото, като са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. в полза на К. Б. А..

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на недопустимост. Поставени са следните правни въпроси дословно:

1. Достатъчно обстоятелство ли е за присъждането на разноски по чл.80 ГПК, ако страна е извършила същите, но не е представила списък по чл.80 ГПК преди постановяването на съдебния акт в съответната инстанция, а стори това след произнасянето на съда ?

2. Прави ли се допустима (игнорира ли т.9 от Тълкувателно решение № 6 от 2013 г. по тълк.д. № 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС) молбата за изменение на съдебно решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК преди постановяването на съдебния акт в съответната инстанция, ако същата впоследствие представи писмения договор за адвокатските разноски, който „има характер на разписка и при прекратяването на делото“ ?

По въпросите се твърди противоречие на обжалваното определение с т.9 от Тълкувателно решение № 6 от 2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС и с определение № 260 от 01.06.2015 г. по гр.д.№ 1771 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г. о.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищца в производството/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който се потвърждава определение на първоинстанционен съд, постановено по реда на чл.248 ГПК. Съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, този акт подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК основания за това.

В случая не са налице сочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания за допускане на касационното обжалване на определението на Варненския окръжен съд поради следното: За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че съгласно практиката на ВКС, когато делото приключва в открито заседание, искането за разноски може да бъде направено най-късно в устните състезания, когато следва да бъдат представени и доказателствата за извършването им. Ако разглеждането на делото приключва в закрито заседание и препис от искането за прекратяването му не е бил връчен на насрещната страна, тя може да поиска разноски и да представи доказателства за извършването им в срока по чл.248 ГПК. В този случай упражняването на правото да се претендират разноски не е поставено в зависимост от срока за представяне на списък на разноските по чл.80 ГПК.

Съдът е посочил, че в случая първоинстанционното дело е прекратено с определение в закрито заседание, което е получено от ответника на 29.11.2021 г., а молбата по чл.248 ГПК е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима. Същата е и основателна, тъй като още в отговора на исковата молба ответникът е заявил, че претендира за разноските по делото, а към молбата по чл.248 ГПК е приложил договор за правна защита, в който е уговорено адвокатско възнаграждение между ответника и процесуалния му представител в размер на 600 лв., заплатено в брой, а съгласно приетото в Тълкувателно решение № 6 от 2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, този договор има характер на разписка и удостоверява плащането на адвокатското възнаграждение. На основание чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото и затова молбата му следва да бъде уважена. Затова първоинстанционното определение е потвърдено.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение не са налице основания по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението:

Поставените от жалбоподателката въпроси най-общо се свеждат до това дали е допустимо присъждането на своевременно поискани разноски, ако страната не е представила списък за разноските по чл.80 ГПК преди постановяване на съдебния акт, с който делото приключва. Като е взето предвид, че по настоящото дело се касае за искане за допълване на определението за прекратяване на делото, а не за неговото изменение в частта за разноските, приетото от съда по тези въпроси съответства на закона и практиката на ВКС: конкретно на т.8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по своевременно направено искане за разноски /какъвто е настоящия случай/, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.

Не са налице и сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, доколкото жалбоподателката не е посочила актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на ЕС, на които обжалваното определение противоречи, нито е налице неяснота или непълнота на правната уредба, касаеща присъждането на разноски, която да налага произнасянето на ВКС по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Не са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението на Варненския окръжен съд. Няма вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата.

Определението не е и очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закон /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Предвид на всичко гореизложено касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение