Определение № 1911 от 29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 631/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Й. Й., чрез адв. Е. М. от АК- Сливен, против въззивно решение № 301/29.11.2022 г. постановено по възз. гр.д. № 336/2022 г. по описа на Окръжен съд- Сливен, с което е потвърдено решение № 397/27.05.2022г. по гр.д. № 309/2022 г. на Сливенския районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено, че А. Й. Й. не дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД [населено място], с ЕИК[ЕИК], на осн. чл. 439, ал.1 от ГПК сумата 4258,85 лв. - главница; законната лихва върху главницата считано от 12.12.2011 г. до окончателното й изплащане; 932,67 лв. - договорна лихва за периода от 25.01.2011 г. до 11.12.2011 г.; 58,44 лв. - наказателна лихва за периода 25.01.2011 г. до 11.12.2011 г.; 623,30 лв. – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.12.2011 г. по ч.гр.д. № 7820/2011 г. на СлРС, и е отхвърлен предявения от Й. против „ЕОС МАТРИКС” ЕООД [населено място] отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 439, ал.1 от ГПК за главница над размера на сумата 4258,85 лв. до предявения размер от 7139,29 лв. /т.е. за сумата 2880,44 лв./, като неоснователен и недоказан. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, и за необоснованост. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касатора, сочи наличието на основания за допускане на касационно обжалване „в трите хипотези“ посочени в чл. 280, ал. 1 ГПК, без да формулира процесуалноправен или материално правен въпрос, обусловил решаващата воля на съда, като твърди, че решението противоречи на: решение № 2/06.02.2020 г. по т.д. № 855/2019 г. на ВКС, II т.о.; решение № 235/13.01.2016 г. по гр.д. № 490/2015 г. на ВКС, III г.о. и решение № 60/03.06.2019 г. по т.д. №1892/2018 г. на ВКС, II т.о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „ЕОС МАТРИКС” ЕООД [населено място] е подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска. Тя е процесуално допустима с изключение на частта, която касае уважената претенция на ищеца по чл.439 ал.1 ГПК за сумите: 4258,85 лв. - главница; законната лихва върху главницата считано от 12.12.2011 г. до окончателното й изплащане; 932,67 лв. - договорна лихва за периода от 25.01.2011 г. до 11.12.2011 г.; 58,44 лв. - наказателна лихва за периода 25.01.2011 г. до 11.12.2011 г.; 623,30 лв. – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.12.2011 г. по ч.гр.д. № 7820/2011 г. на СлРС. За касатора -ищец не е налице правен интерес от обжалване на решението на въззивния съд в частта, с която искът му е бил частично уважен, т.е. е бил постановен позитивен за него резултат. Поради това касационната жалба в посочената част следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а образуваното по нея производство следва да се прекрати. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съгласно изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. 7820/2011 г. на СлРС, ищецът е бил осъден да заплати на ОББ АД сумата 7139,29 лв.- главница по договор за кредит от 26.11.2010 г., договорна лихва в размер на 932,67 лв., наказателна лихва в размер на 58,44 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 12.12.2011 г. и разноски в размер на 623,30 лв. Ответникът придобил правата по изпълнителния лист с договор за цесия от 31.01.2018 г. Ищецът твърдял, че вземането, за което е бил издаден изпълнителен лист от 14.12.2011 г. и за което било образувано изп.д. №20169150400380 на ЧСИ Г. е изцяло погасено поради направени извънсъдебни плащания. Прието е, че на 28.02.2020 г. между страните било сключено споразумение, според което кредиторът разсрочва задължението на длъжника на месечни вноски, които следва да се платят на определена дата, както и че ще спре начисляването на законна лихва. В чл.5 от споразумението било посочено, че същото прекратява действието си автоматично, ако длъжникът не плати дължима вноска или забави плащане. Неразделна част от споразумението било подписаното от страните Приложение №1, според което вземането е разсрочено на 18 вноски от по 300 лв., платими на 20 число на месеца, считано от 20.03.2020 г. Не било спорна между страните, че длъжникът не е изпълнявал на посочените в Приложение № 1 дати своето задължение, както и че първите две вноски за месеците март и април не били в пълен размер- били платени по 150 лв., вместо договорените 300 лв. Предвид поведението на длъжника, въззивният съд е приел, че са налице основанията на чл.5 от сключеното споразумение, и че същото не е породило действие – главницата не е била редуцирана и не е било спряно начисляването на законна лихва върху нея. Приел е, че извършените плащания от длъжника имат характер на факти настъпили след съдебното дирене, по което е бил издаден изпълнителният лист, във връзка с който е било образувано изп.дело при ЧСИ Г., поради което искът по чл.439 от ГПК бил частично основателен. Позовавайки се на заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно икономическа експертиза за заплатена от ищеца общо сума в размер на 5873,26 лв. и на разпоредбата на чл. 76, ал.2 от ЗЗД, въззивният състав е приел, че с плащането са погасени: разноски в размер на 623,30 лв., наказателна лихва за периода 25.01.2011 г. – 11.12.2011 г., в размер на 58,44лв., договорна лихва за периода от 25.01.2022 г. – в размер на 932,67 лв. и главница в размер на 4258,85 лв., като е останала неизплатена главница в размер на 2880,85 лв. /разликата над 4258,85 лв. до предявения размер от 7139,29 лв./. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС (т. 1), правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, без да е посочен конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото или на основания, различни от формулираните в касационната жалба. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В случая, касаторът не е формулирал правен въпрос, съобразно разясненията на цитираното по-горе Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. Изложението преповтаря съдържанието на касационната жалба, като наведените доводи представляват оплаквания за възприетите фактически констатации и правните изводи на съда, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Тези доводи са касационни основания за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което не съставляват основание за допускане до касационно обжалване. В производството по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК не могат да се проверяват направените от съда изводи по приложение на материалния закон във връзка с установените по надлежния ред факти. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението, в частта му касаеща отхвърлената претенция на касатора- ищец за сумата от 2880,85 лв.- главница /разлика над 4258,85 лв. до предявения размер от 7139,29 лв./. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.