Определение № 275 от 04.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1315/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалби на [фирма] срещу решение от 07.05.2012г по гр.дело № 3638/2008г. на Софийски градски съд, по частично уважени срещу касатора искове на основание чл. 49 ЗЗД за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние (ексцес), по освидетелствано професионално заболяване. В изложение, депозирано след указания като допълнителна касационна жалба, касаторът се позовава на основанията по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК ,сочи като решаващо произнесен въпросът дали е налице ексцес на заболяването на ищцата, или е следвало да се приеме ,че няма такъв. Въпросът е конкретизиран в тезата ,че при съдържание на ЕР на ТЕЛК, в което категорично е записано –липса на ексцес на заболяването ,следва да се приеме ,че няма ексцес, в който смисъл касаторът счита да са дадени и заключенията на вещите лица по делото. Изтъква се противоречие с ТР №45/2000г ОСГК. Като е приел налично влошаване на здравето ,въззивният съд не е отчел и приноса на общото заболяване и други съпричиняващи фактори – че ищцата не се е лекувала - противоречие с практика, изразена в решение №1132/1992г на СГС. Коментира се съдебна практика по прилагането на чл. 200 КТ,която уредба касаторът счита за приложима - съдът е следвало да приложи тригодишна давност, да прекрати делото в тази връзка или да отхвърли исковете Според защитата, въззивният съд не е съобразил предишни решения за първоначално обезщетяване и е присъдил лихва, така се присъжда лихва върху лихва, което не е допустимо. . В отговор ответникът по жалбата Х. С., наследник на първоначалната ищца, изтъква липсата на съдържателно изложение и поставяне на правен въпрос, позовава се на критерия на чл. 280 ал.2 ГПК ,тъй като след конституирането на наследниците на починалата в хода на делото ищца ,исковете вече се явяват с цена под 5000 лева Касационната жалба е постъпила в срок, от легитимирано лице и отговаря на критерия по чл. 280 ал.2 ГПК независимо от изтъкваното обстоятелството - след предявяване на иска с цена над 5 000 лева ищцата е починала, като нейните наследници по закон са конституирани в процеса и дължимото обезщетение е присъдено на последните в условията на разделност. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване Изложението неправилно отъждествява касационните оплаквания срещу решението по смисъла на чл. 281 т.3 от ГПК с формулиране на правен въпрос, така основание по допускане на жалбата до разглеждане не се аргументира и не е налице .Оспорването на решаващия извод на съда в случая се базира на оспорване на съдържанието на писмените доказателства и заключенията на вещите лица, като се игнорира игнорира явното съдържание на ЕР на ТЕЛК и неговия удостоверителен характер, както и дадените от вещите лица медицински заключения ,на които е основан извода за установено влошаване на здравословното състояние поради ексцес на професионалното заболяване. Освен това не е ясно защо защитата счита ,че при конкретните обсотятелства въззивният съд е дал разрешение в противоречие с цитираното ТР №45/1990г ОСГК и ППВС №4/1975г, по отношение на някои от признаците на ексцеса, или по всички. Това би следвало да е съдържанието, конкретизацията на правния въпрос, а той липсва в изложението. В конкретното и обсъждано от съда ЕР на ТЕЛК, дало основание на иска, не е записано „липса на ексцес”.Засвидетелстван,съответно посочен в мотивите е по-висок процент на трайна неработоспособност (75%) поради професионалното заболяване спрямо предходно освидетелстване, като заедно с определеното процентно общо заболяване е бил определен крайния процент (87,5%) ТНР ,но не като аритметичен сбор и също така по-висок спямо предходния. Независимо от липсата на обосновка по наведените конкретни основания на чл. 280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК, която обосновка не е и възможна, ако изложението на отговаря на общото условие да съдържа правен въпрос, следва да се изтъкне, че постановеното от въззивния съд решение в случая се основава на безспорно установен, надлежно удостоверен и решаващо преценен от съда факт, релевантен по основанието на иска и подвеждан под фактическите признаци на ексцес в последователната практика на ВС на РБ и ВКС, включително задължителната. (реш.№368/2010г гр.д№1235/2009 ІІІ ,реш.185/2010г ІІІ г.о ,реш.376/2010г ІV г.о по реда на чл. 290 ГПК ) Оплакванията на касатора за неправилно прилагане на института погасителна давност, съобразяване с наличието на общо заболяване и пр. също не са довели до формулиране на правен въпрос ,но за пълнота следва да се изтъкне, че по приложимостта на кратката или общата давност с оглед на приложимия закон - Кодекса на труда или ЗЗД, решението е изцяло съобразено именно с приложеното от касатора ТР №45/1990г. и с т.10 от ППВС 4/1975г. При влошаване на здравословното състояние от професионално заболяване при действието на КТ, но като последица от увреждане ,настъпило преди влизането му в сила ,намират приложение разпоредбите на ЗЗД. Въззивният съд не се отклонил от установените в практиката изисквания и предпоставки за уважаване на иска по чл. 49 ЗЗД при ексцес(чл.51 ал.3 ЗЗД) в този случай. Касаторът оспорва фактическите изводи на съда, тъй като превратно разчита съдържанието на приложените ЕР на ТЕЛК при съпоставката на определените проценти загуба на работоспособност от професионално заболявание ,спрямо общото. На всички ответни доводи въззивният съд е отговорил, а Върховен касационен съд не приема преформулирането им като обосновка на противоречие между цитирания набор съдебни решения (по прилагането на чл. 200 КТ) и обжалваното. Противоречието по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК следва да е по правния въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, а правен въпрос, както се изтъкна, липсва поставен в изложението на настоящия касатор. Предвид горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.