Определение № 3931 от 06.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2698/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба вх. № 42711/12.04.2024 г. на А. М. М. и А. А. М., чрез адв. Е. И., против решение № 1425 от 12 март 2024 г., постановено по в.гр.д. № 13885/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 4262 от 28.07.2023 г. С последното е потвърдено решение № 4852 от 7 януари 2021 г., постановено по гр.д. № 59256/2018 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. М. М. против Д. Н. Н.-К. иск по чл. 132 СК за лишаване на ответницата от родителски права спрямо детето А. А. М.. В касационната жалба се твърди, че по делото не е изслушано вещо лице-психолог и отчуждението на детето спрямо бащата не било взето предвид, което компрометирало решението. Касаторът сочи още, че детето вече е непълнолетно и е момче, поради което бащата и майката са еднакво пригодни за неговото отглеждане и възпитаване. Излагат се оплаквания за липсата на равнопоставеност на родителите при отглеждането и възпитаването на детето. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответницата Д. Н. Н.-К., представлявана от адв. Р. К., в писмен отговор поддържа, че жалбата е недопустима и неоснователна по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Производството по делото е за лишаване от родителски права. Въззивният съд е постановил решение № 4262 от 28 юли 2023 г., с което е потвърдил първоинстанционното решение. Впоследствие след служебно сезиране съдът е постановил решение № 1425 от 12 март 2024 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на № 4262 от 28 юли 2023 г. (погрешно посочено в диспозитива на решението за поправка на очевидна фактическа грешка като решение № 9103/27.07.2023 г. – порок, отстраним по реда на чл. 247 ГПК). Относно касационната жалба, подадена от А. А. М.: Производството за лишаване от родителски права е уредено в чл. 133 СК, в чиято ал. 1 изрично се посочва, че то се образува по искане на другия родител, на прокурора или на дирекция „Социално подпомагане“ пред районния съд по настоящия адрес на детето. Детето А. А. М. не е страна в настоящото производство, поради което касационната жалба, подадена от него чрез баща му А. М. М., следва да бъде върната и производството по нея да бъде прекратено. Относно касационната жалба, подадена от А. М. М.: В касационна жалба вх. № 42711/12.04.2024 г. изрично се сочи, че същата е срещу решение № 1425 от 12 март 2024 г. по в.гр.д. № 13885/2021 г. по описа на Софийски градски съд. След дадени от съдията докладчик указания е допълнително представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от 21.05.2024 г., което вече е насочено и срещу решение № 4262 от 28 юли 2023 г. по същото дело. В жалбата и изложението към нея се съдържат оплаквания за неправилността на решение № 4262 от 28 юли 2023 г., а искането до съда е за отмяна на всички решения по делото. В тази връзка следва да се посочи, че препис от решение № 4262 от 28 юли 2023 г. е връчен на процесуалния представител на А. М. М. – адв. Е. И., на 24.08.2023 г. От тази дата е започнал да тече едномесечният срок за обжалване на това решение по чл. 283 ГПК, който е изтекъл на 24.09.2023 г. В рамките на този срок въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Неоснователни са аргументите на жалбоподателя, изложени в жалбата му от 21.05.2024 г., че решение № 4262 от 28.07.2023 г. не е обжалвано в законовия срок поради това, че адв. И. е сменила офиса си, а А. М. не е бил уведомен за решението. По делото се установява, че съобщението с препис от решението е връчено на адв. И. на същия адрес, на който са връчвани и предходни съобщения по делото, като тя се е подписала лично за получаването му. От друга страна, както се посочи, тъй като А. М. не е страна в производството, не съществува задължение за съда да му връчва съобщения с преписи от актовете по делото. Предвид изложеното следва да се приеме, че касационната жалба на А. М. М. е насочена единствено срещу решение № 1425 от 12 март 2024 г. Препис от същото е връчен на адв. И. на 14.03.2024 г., която е подала касационната жалба на 12.04.2024 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В изложението към касационната жалба основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК са посочени бланкетно, без да е формулиран какъвто и да е правен въпрос. Задължението да формулира такъв въпрос е за касатора, а касационният съд може само да го уточни и конкретизира, без да го извежда (в този смисъл са задължителните указания в т. 1 от ТР № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК). При това положение липсва общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,