Определение № 50448 от 11.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1489/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца в производството Министерство на отбраната /МО/, срещу въззивно решение № 82 от 20. 01. 2022 г., постановено от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Първи състав по в.гр.д. № 2781 по описа на съда за 2021 г., с което след отмяна на решение № 260086 от 31. 03. 2021 г., постановено от Врачански окръжен съд по гр.д. № 107 по описа на съда за 2020 г., в частта му, с която [община] и ЕТ „Талвег-Ц. Ц.“ са осъдени солидарно да заплатят на Министерство на отбраната сумата от 44288,64 лв. /четиридесет и четири хиляди двеста осемдесет и осем лева и 64 ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие унищожаване на паважната настилка, находяща се в ПИ 12259.1008.398 /казарма ВР1143 [населено място]/, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба - 13. 02. 2019 г. до окончателното заплащане, по същество е отхвърлен иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявен от Министерството на отбраната срещу [община] и ЕТ „Талвег-Ц. Ц.“ за солидарното им осъждане да заплатят на Министерство на отбраната сумата 44288,64 лв. /четиридесет и четири хиляди двеста осемдесет и осем лева и 64 ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие унищожаване на паважната настилка, находяща се в ПИ 12259.1008.398 /казарма ВР1143 [населено място]/, ведно със законната лихва от 13. 02. 2019 г. до окончателното изплащане, със законните последици по отношение на разноските в производството. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че по отношение на ЕТ „Талвег-Ц. Ц.“, който е извършвал изкопни дейности с техника в казарма ВР1143, не са налице предпоставките за отговорност по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, тъй като не се установява договорка и задължение за него да възстанови настилката във вида, в който е била преди изкопа; Изводът на съда се обосновава с показания, дадени през 2017 г. от едноличния търговец Ц. в досъдебно производство, от които съдът е направил заключение, че Ц. е бил със съзнанието, че „Понсстройинженеринг“ АД ще изпълни задължението си за възстановяване, което му субективно съзнание е без значение, тъй като по-рано с писмо същият е заявил, че в казармата ще бъде възстановена нарушената инфраструктура на обекта, в това число и паважната настилка. Критикува се дейността на съда по събиране и преценка на доказателствата в частта им относно отговорността на ЕТ „Талвег-Ц. Ц.“. Твърди се неправилност и на извода на съда, че [община] не отговаря за евентуално причинените в хода на изпълнение на процесния договор вреди, тъй като не упражнява контрол по изпълнението на договора, предвид т. 3 от ППВС № 17/1963 г. Излага се, че съдът въобще не е изследвал договора и правната уредба на строителството по ЗУТ, като се твърди, че независимо какво е уговорено в договора, общината не може да се освобождава от отговорността си за вреди, тъй като следва да упражнява контрол за начина на изпълнението по силата на ЗУТ, в качеството си на възложител по чл. 161 от ЗУТ; Съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗУТ възложителят е също участник в строителния процес, в това си качество е длъжен да упражнява непрекъснат инвеститорски контрол и отговаря за причинени от строителя във връзка със строителството вреди, като тази му деликтна отговорност произтича от разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД; Отделно от това контрола върху цялостната дейност по изграждане на водопроводните и канализационни мрежи е възложен пак на общината чрез кмета по силата на Закона за водите – чл. 191, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „а“ и б. „б“. Твърди се, че съдът неправилно е приложил т. 3 от ППВС № 17/1963 г., тъй като Министерство на отбраната не е страна по договора за възлагане на строителството, а е трето лице претърпяло вреди при извършване на СМР, поради което неправилно съдът е счел, че общината може да се освободи от отговорността за вреди по чл. 49 от ЗЗД и не е взел предвид задълженията на общината за упражняване на контрол по силата на ЗУТ и ЗВ. Твърди се и че съдът не следвало да обсъжда въведено ново възражение във въззивната жалба на [община], свързано с декларацията от „Понсстройинженеринг“ АД за подизпълнители, което е преклудирано. Иска се отмяната на въззивното решене и осъждането на [община] и на ЕТ „Талвег-Ц. Ц.“ солидарно да заплатят на касатора сумата по исковата претенция, претендират се разноски за трите съдебни инстанции. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Формулира се материалноправен въпрос, за който се твърди че е от значение за изхода на делото: „Липса на изрична клауза за контрол по договор за възлагане на строителството и предвид контекста на т. 3 от ППВС № 17/1963 г. освобождава ли общината от отговорността по чл. 49 от ЗЗД при положение, че общината има нормативно определени задължения да упражнява контрол, в качеството на възложител по чл. 161 от ЗУТ, съответно задължения да контролира цялостната дейност по изграждане на водопроводните и канализационни мрежи, по силата на чл. 191 от Закона за водите?“ Касаторът счита, че отговорът на поставения в този конкретен случай въпрос би довел до отговор на общ въпрос, който касае точното прилагане на закона и развитие на правото, а именно липсата на изрична клауза по договорни отношения за определен вид отговорност освобождава ли лицето, ако същото има вменена отговорност по силата на закон. Ответникът по касация [община] оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество намира жалбата за неоснователна, не формулира претенция за разноски в производството по чл. 288 от ГПК. Ответникът по касация ЕТ „Талвег-Ц. Ц.“ не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивният едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. За да стигне до крайните си изводи, обусловили изхода на делото във въззивната инстанция, въззивният съд е изложил в относимата към оплакванията във въззивната жалба част от мотивите си към обжалваното решение, че: Обстоятелствата, на които ищецът основава иска си, са следните: След постъпило искане от „Понсстройинженеринг“ АД в МО за осигуряване достъп до част от територията на поделение ВР1143-Враца за извършване строително монтажни работи по подмяна на водопровод по договор С-220/05. 12. 2012 г с [община], министерството е осигурило достъп за периода 19. 03. 2014 г. - 30. 09. 2014 г.; При проверка, резултатите от която са описани в констативен протокол от 13. 08. 2014 г., е установена липса на паважна настилка с площ от 1081,74 кв.м. на територията на това поделение; Твърденията са, че работник на ЕТ „Талвег-Ц. Ц.“ е извършил вредоносното действие по време на изкопни работи; [община] била възложител на „Понсстройинженеринг“ АД, което било възложило работа на „А. 96“ ЕООД, а последното било възложило работа на ЕТ „Талвег-Ц. Ц.“, поради което всички те носели солидарна отговорност спрямо ищеца за унищожената настилка. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че процесният имот е публична държавна собственост, предоставен за управление на МО, а съгласно инвентаризационен опис, представен с исковата молба, паважна настилка в поделението с площ 1081,74 кв.м е заведена в баланса на Министерството на отбраната за 2014 г. със стойност 14706 лв.; [община] е сключила договор след проведена обществена поръчка с „Понсстройинженеринг“ АД С-220/05. 12. 2012 г. с предмет „Реконструкция на водопроводната и реконструкция и удължаване на канализационната мрежа на [населено място] - етап II“; „Понсстройинженеринг“ АД е сключил с „А. 96“ ЕООД договор от 17. 02. 2014 г. за извършване строително-монтажни работи по изпълнението на водопровод и канализация към обекта – предмет на договора; След искане на „Понсстройинженеринг“ АД до МО е разрешен достъп за периода 19. 03. 2014 г. до 30. 09. 2014 г. до процесното поделение на МО за лица и машини, за които е отбелязано, че са работници, съответно собственост на „Понсстройинженеринг“ АД (така и св. показания на Г. К.); Собственикът на ЕТ „Талвег-Ц. Ц.“ и двама негови работници съгласно устна договорка между едноличния търговец и „А. 96“ ЕООД са влезли в поделението и са работили в него с техника на ЕТ в рамките на периода с разрешен достъп и са били под наблюдение от страна на служители на поделението; Извършили са изкопни работи, положили са тръби за водопровод Фи 400 и са заринали технологично изкопите, като са заравнили терена и са извозили отпадъците на депа; Трасирането на канала, съгласно което е следвало да бъде направен изкоп, е било извършено от Служба „Геодезия“ към общината; Трасето на водопровода минавало през площадка с павета 15 на 15 см., материалът от изкопа на тази паважна настилка бил депониран заедно с останалите материали, а друга част бил вкаран обратно в изкопа; Последното се установява от обясненията на Ц. Ц. в с.з. от 11. 09. 2019 г. пред РС Враца и от негови показания в досъдебното производство, образувано по повод жалба относно кражба на павета от поделение ВР 1143, преписка 2042/2017 г. на Районна прокуратура Враца, приложено към л. 42-44 от делото пред РС Враца; Доколкото представляват изявления за неизгодни факти пред държавен орган, тези обяснения могат да служат за доказателствените изводи на съда; Съществуването на устна уговорка между едноличния търговец и „А. 96“ ЕООД се установява и от показанията на Д. Г., бивш управител на дружеството; В констативен протокол от 13. 08. 2014 г. представители на Регионална инфраструктура на отбраната РИО Плевен и охранителната фирма „Викинг Н.“ ЕООД са посочили, че липсва цялата паважна настилка пред фундамента за паметник до южния портал на района; Един от служителите на РИО, разпитан по делото, разказва, че на 13. 08. 2014 г. е посетил поделението в [населено място] и е подписал констативния протокол; Достъп до обекта са имали само лица и техника с допуск; На мястото на паважната настилка е имало 20-30 тона пясък, самият той не е присъствал на изкопните дейности, но предполага, че са извършени с багер „Камацу“, за който е разрешен достъп; Паважът бил от сив дялан камък - гранит с кубчета от 10/10 см.; В заключение на СТЕ вещото лице след оглед на място в поделение 1143- Враца е установило, че до югоизточния портал на поделението има фундамент на липсващ паметник, южно от който има пространство с видими очертания с размери 30/30 м. и площ от 900 кв.м., с обрасла трева и разпръснати павета с размери от 12/12 см.; В писмо вх. № 620/08. 09. 2014 г. до „Регионална инфраструктура на отбраната“ Плевен, ЕТ „Талвег-Ц. Ц.“ е посочено, че във ВР 1143 КР-Враца ще бъде възстановена нарушената инфраструктура на обекта в т.ч. и паважната настилка. При тези факти въззивният съд е посочил, че за всеки от ответниците следва да се прецени налице ли са елементите от отговорността по чл. 49 ЗЗД. Съгласно Постановление на Пленума на ВС № 7/1958 г. тя е отговорност за чуждо, противоправно и виновно поведение, с което е причинена вреда на пострадалия и цели да обезпечи по-сигурно и по-бързо пострадалия; Тя е функционално обусловена и възниква само тогава, когато са налице предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение поведението на прекия причинител - виновно и противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между поведението и вредата; На първо място, следва да се разгледа налице ли е противоправност в действията на работниците на едноличния търговец, които са извършили изкопни дейности във военното поделение във връзка с реконструкция на водопроводната мрежа. Показанията на Ц. Ц. в досъдебното производство и обясненията му по настоящото дело, писмо вх.№ 620/08. 09. 2014 г., показанията на бившия управител на „А. 96“ ЕООД и кореспонденцията по повод разрешаване на достъп в поделението установяват единствено, че работници на едноличния търговец и той самият са били допуснати до поделението през 2014 г. и са извършили в него изкопни дейности с техника на едноличния търговец; Не се установяват какви други договорки е имало между ЕТ и „А. 96“ ЕООД и в частност дали ЕТ е имал задължение да възстанови настилката във вида, в който е била преди изкопа, поради което следва да се приеме, че той не е имал такова задължение; От друга страна, такова задължение се установява категорично за „Понсстройинженеринг“ АД, спрямо което искът е отхвърлен на основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ поради непредявяване от страна на МО на вземанията в производството по несъстоятелността му; Съгласно т. 4.25 Техническа инфраструктура от Специфични условия на договора между дружеството (изпълнител) и [община] (възложител) изпълнителят отговарял за щетите по съоръженията и проводите на техническата инфраструктура, нанесени от него или лица ангажирани от него и работници на строителната площадка както и да възстанови пътища и всички други повърхности; Такова задължение би могло евентуално да е налице и за „А. 96“ ЕООД поради текста на т. 10 от договора му с „Понсстройинженеринг“ АД, според който изпълнителят „А. 96“ ЕООД ще отговаря за щети по съоръжения и проводи, както и за възстановяване на пътища и всякакви други повърхности, които са били облагородени към началото на изпълнението по тях; Изводът за това задължение на „А. 96“ ЕООД се разколебава от т. 15 от договора му с „Понсстройинженеринг“ АД, по силата на която последното е оправомощено да упражнява контрол по всяко време (л. 27 дело РС Враца); Този въпрос обаче също е извън предмета на въззивната проверка поради влизането в сила на осъдителното решение спрямо „А. 96“ ЕООД; Извод за противоправност от служители на ЕТ не може да се направи и от писмо вх. № 620/08. 09. 2014 г. до „Регионална инфраструктура на отбраната“ Плевен, в което ЕТ „Талвег-Ц. Ц.“ е заявил, че във ВР 1143 КР- Враца ще бъде възстановена нарушената инфраструктура на обекта в т.ч. и паважната настилка; Няма конкретизация, че точно едноличният търговец ще възстанови инфраструктурата; Напротив, според показанията в досъдебното производство Ц. е бил със съзнанието, че „Понсстройинженеринг“ АД ще изпълни задължението си за възстановяване; Петитумът в исковата молба е за осъждане за вреди, причинени от унищожаване на паважната настилка; Няма доказателства, а оттам и основание да се приеме, че служители на ЕТ „Талвег-Ц. Ц.“ са нанесли вреди чрез унищожаване на паважната настилка; Той е изпълнил задължението си за предоставяне на техника и работници за изкоп на терена във връзка с реконструкция на водопровода, поето устно към „А. 96“ ЕООД, на което „Понсстройинженеринг“ АД е възложило извършване строително-монтажни работи по договор от 17. 02. 2014 г., на което от своя страна [община] е възложила с договор С-220/05. 12. 2012 г. реконструкция на водопроводната мрежа; Други задължения едноличният търговец не е имал; Няма как да се приеме, че невъзстановяването на настилката, от което евентуално биха могли да са вредите на ищеца, е негово противоправно бездействие, тъй като той не е имал задължение за такова действие; Следва да бъдат съобразени и намиращите се на л. 243-384 от делото на РС Враца констативни актове по повод СМР по водопровод от ПС Винпром от +442,91 до +1638,36 м, според които работите са завършени, строежът съответства на издадените строителни книжа и не са допуснати отклонения; Всичките са подписани от представител на общината, на консултанта и на строителя в периода от април до август 2014 г.; Поради липсата на противоправност в действията на едноличния търговец не са налице предпоставките за отговорност по чл. 45 и по чл. 49 ЗЗД по отношение на него; По повод [община] от значение за основателността на иска е имало ли е възлагане от общината, както и има ли връзка между нейните действия/бездействия и твърдяното унищожаване на паважа; Съгласно ППВС 17/1963, т. 3, когато по договор между две предприятия едното е възложило на другото определена работа, при извършването на която настъпят вреди, за правилното разрешаване на въпроса е от значение да се изясни същността на сключения договор; Ако съгласно договора едното предприятие дължи на другото извършването на определена работа със свои работници, при негов контрол и организация на работата, отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест на това предприятие; В този случай е без значение, че се извършва работа на първото предприятие; Ако обаче организацията на работата, ръководството и контролът й принадлежи на предприятието, чиято работа се извършва от работниците на друго предприятие, то отговорността за непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва; Анализът на правата и задълженията на страните по договор С-220/05. 12. 2012 г. налага извод, че [община] не си е запазила контрола и не е отговорна за работниците и организация на работата от изпълнителя; Последният е поел задължение да предоставя ежемесечен отчет за хода на изпълнение на договора, като всеки отчет следва да включва позиции, описани в осем точки относно изпълненото до момента, предстоящите работи, снимки, диаграми, финансова справка, приложени документи и пр.; Правото да получава редовни отчети обаче не означава, че общината има контрол при организацията на работата на изпълнителя; Следва да се съобрази и задължението на „Понсстройинженеринг“ АД засегнатите пътища и тротоари да бъдат възстановени (л. 118 от делото пред РС Враца), за възстановяване на паважна настилка (л. 119), както и изричната декларация на дружеството, че няма да ползва подизпълнители в офертата, неразделна част от договора; Ето защо връзката на общината като елемент от отговорността по чл. 49 ЗЗД стига до „Понсстройинженеринг“ АД, на което тя се е доверила, че няма да ползва подизпълнители; Наред с това и поради липсата на контрол при организацията на работа съобразно постановката на ППВС 17/1963 [община] не отговаря за евентуално причинени в хода на изпълнение на договор С-220/05. 12. 2012 г. вреди. По тези съображения въззивният съд е приел, че не са налице основания за ангажирането на имуществената отговорност за репарирането на претендираните от ищеца МО вреди, както на [община], така и на ЕТ „Талвег-Ц. Ц.“, поради което е отменил първоинстанционното решение в частта му, с която същите са осъдени да заплатят солидарно на МО сумата по исковата претенция, и по същество е отхвърлил исковете срещу тях. В частта му, с която предявеният срещу „Понсстройинженеринг“ АД /н./ иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за солидарното му осъждане, заедно с [община], „А. 96“ ЕООД и ЕТ „Талвег-Ц. Ц.“, да заплати на МО сумата по исковата претенция, е отхвърлен и в частта му, с която същият иск, предявен срещу „А. 96“ ЕООД иск е уважен, първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано. Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Извън случаите, в които въззивният съдебен акт е вероятно нищожен, недопустим или очевидно неправилен /срв. чл. 280, ал. 2 от ГПК/, за да бъде допуснато касационното му обжалване при условията на ал. 1 от същия законов текст, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т.т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. В мотивите към същата точка от цитираното тълкувателно решение е посочено, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване - а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В конкретният случай поставеният от касатора правен въпрос не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК така, както същият смисъл е разяснен с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., доколкото видно от решаващите за изхода на делото във въззивната инстанция, изводи на въззивния съд, обективирани в мотивите към въззивното решение, отговорът му въобще не е обусловил този изход. Въпросът като общо основание за допускане на касационно обжалване следва да се свързва със съответстващото му оплакване в касационната жалба и това в случая е оплакването на касатора, че съдът въобще не е изследвал договора и правната уредба на строителството по ЗУТ, с твърдението, че независимо какво е уговорено в договора, общината не може да се освобождава от отговорността си за вреди, тъй като следва да упражнява контрол за начина на изпълнението по силата на ЗУТ, в качеството си на възложител по чл. 161 от ЗУТ, доколкото съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗУТ възложителят е също участник в строителния процес, в това си качество е длъжен да упражнява непрекъснат инвеститорски контрол и отговаря за причинени от строителя във връзка със строителството вреди, като тази му деликтна отговорност произтича от разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, както и че отделно от това контрола върху цялостната дейност по изграждане на водопроводните и канализационни мрежи е възложен пак на общината чрез кмета по силата на Закона за водите – чл. 191, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „а“ и б. „б“. Такова правно твърдение обаче касаторът не е релевирал по делото в нито един момент от започването и развитието на производството, до заявяването и включването му едва в касационната му жалба, нито пък преди този момент – обжалването от него по касационен ред на въззивното решение, касаторът се е позовавал въобще на приложимостта по делото и към спора, на посочените разпоредби на ЗУТ и ЗВ, съответно – на произтичащите от тях, заявени едва в касационната жалба последици /от самото начало и до края на защитата си в инстанциите по същество касаторът – ищец е основавал претенцията си изцяло и само на заявените и твърдени от него, като налични, договорни и фактически отношения между ответниците, твърдейки, че работник на ЕТ „Талвег-Ц. Ц.“ е извършил вредоносното действие по време на изкопни работи, [община] била възложител на „Понсстройинженеринг“ АД, което било възложило работа на „А. 96“ ЕООД, а последното било възложило работа на ЕТ „Талвег-Ц. Ц.“, поради което всички те носели солидарна отговорност спрямо ищеца за унищожената настилка./ Поради изложеното, същият въпрос по никакъв начин не е обсъждан от въззивния съд в решението му, нито пък отговорът на въпроса е обусловил по някакъв начин изхода на делото във въззивната инстанция, при което и доколкото въпросът не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване, такова обжалване не следва да бъде допуснато дори и само поради това. Дори и да се приеме обратното, основание за каквото приемане не е налице по делото, в производството не е обосновано наличието и на претендирания от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Точният смисъл на тази законова норма е изяснен по задължителен за съдилищата начин в т. 4 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. и съобразно съдържащите се там разяснения, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени; Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Нищо от изложеното в настоящият процесен случай не е налице. Касаторът не обосновава наличието на поддържания от него допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК с конкретни твърдения в насока на приетото по задължителен за съдилищата начин в т. 4 от цитираното тълкувателно решение, а се ограничава само декларативно да заяви, че поставеният от него въпрос попада в хипотезата на законовата норма, която го урежда. Настоящият касационен състав намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото нито приложимите към случая правни норми са непълни, неясни или противоречиви, за да е наложително създаването на съдебна практика по прилагането им или осъвременяването на съществуващата, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, нито се налага промяна на създадената поради неточното им тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Приложимите норми в случая са ясни и безпротиворечиви, не е налице и противоречива, остаряла, несъответна на обществените условия или резултат от неправилното им тълкуване практика, поради което и касационно обжалване на въззивното решение на така заявеното основание отново не следва да се допуска дори и само поради това. При този изход на производството по чл. 288 от ГПК касаторът няма право на разноски за същото, а ответниците по касация не претендират такива. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение