Определение № 4181 от 13.08.2026 г. на ВКС по д. № 2184/2026 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от „МД груп 2010“ ЕООД, [населено място], ответник по недопуснатата до разглеждане с определение от 25.06.26 г. касационна жалба на Ж. А., за допълване на определението с присъждане на сторените за производството пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 евро. Молителят сочи, че разноските са поискани своевременно с отговора на касационната жалба, но ВКС не се е произнесъл за тях. Ответницата по молбата Ж. А. я оспорва като недопустима и неоснователна по изложени в отговор съображения. ВКС намира молбата за допустима – разноските са поискани от ответника с отговора на касационната жалба, към който е приложено и доказателство за извършването им – договор за правна защита и съдействие, на л.52 от делото на ВКС, имащ значението на разписка. В определението си по чл.288 ГПК, с което в случая приключва производството пред ВКС, съдът е пропуснал да се произнесе за разноските. Липсата на списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските – ТР №6/13 г., т.8 ОСГТК. Молбата е и частично основателна. С оглед изхода на делото ответникът по жалба има право на разноски – чл.78, ал.3 и 4 ГПК. В случая се претендират разноски само за защитата на ответника по касационната жалба на Ж. А., а не и по неразгледаната на осн. чл.287, ал.4 ГПК негова насрещна жалба. Затова не може да се сподели доводът на касаторката - ответница по молбата за разноски, че и двете страни имат качеството на жалбоподатели с недопуснати до разглеждане касационни жалби. Основателно обаче е възражението й за прекомерност на адвокатското възнаграждение – с оглед характера и сложността на делото / трудов спор/, частичното оставяне на касационната жалба без разглеждане на осн. чл.280, ал.3 ГПК и частичното й / по една от претенциите/ недопускане до разглеждане, ВКС намира, че на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за адв. възнаграждение от 600 евро. В частта над този размер до претендираните 2000 евро искането за разноски е неоснователно поради прекомерност на адв. възнаграждение и следва да се отхвърли. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.