Определение № 60395 от 24.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1336/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ЧСИ С. Р. Сербезов срещу Решение № 46 от 10.02.2020 год., поправено с Решение № 106 от 01.06.2020 год., по т.д.№ 722/2019 год. на Варненски апелативен съд, с което въззивният съд е потвърдил обжалваната пред него част на Решение № 103 от 12.07.2019 год., поправено с Решение № 125 от 08.10.2019 год., по т.д. № 345/2018 год. на Добрички окръжен съд. С тази част ЧСИ С. Сербезов е осъден да заплати на „Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД (н) сумата 6748.56 лв., представляваща част от сумата 100185.15 лв. – главница, получена и налична по изп. дело № 103/2015 год., ведно със законната лихва върху сумата 100185.15 лв., дължима от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 193.03 лв., представляваща лихви по особената сметка, натрупани върху сумата от публичната продан. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът по касация „Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД (н) е представил по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, в който сочи, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Няма искане за присъждане на разноски. Третите лица – помагачи на ответника по иска „Есте Груп“ ООД, „Консуматив“ ЕООД, „Д. – С“ ЕООД, „Хрис М и М“ ООД, [община] и „Ди Ес Х.“ ООД не изразяват становище по касационната жалба. Становището на настоящия съдебен състав за наличие на предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол се основава на следното: Искът, предявен от синдика на „Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД (н), е за осъждане на ЧСИ С. Сербезов да върне в масата на несъстоятелността на „Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД сумата, получена при проведена в индивидуалното изпълнително производство публична продан на имот, собственост на длъжника, като включен в масата на несъстоятелността. Искът е обусловен от успешно проведен иск по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ по т.д.№ 691/2017 год. на ПОС, с който е обявена за недействителна разпоредителна сделка, извършена от длъжника с процесния имот в полза на „Еврофууд Груп“ ЕООД. Без да има издадено по реда на чл.638 ал.4 ТЗ разрешение от съда по несъстоятелността за продължаване на индивидуалното изпълнително производство, ЧСИ С. Сербезов е изготвил сметка за разпределение на сумите, получени от проданта на имота. Няма спор, че сумата не е фактически разпределена и се намира в сметката на ЧСИ по изпълнителното дело. Ответникът е оспорил иска, като се е позовал на това, че към датата на откриване на производството по несъстоятелност не са били налице основания за спиране или прекратяване на образуваното изпълнително производство, тъй като процесният имот не е бил включен в масата на несъстоятелността на длъжника, доколкото е бил собственост на „Еврофууд Груп“ ЕООД. Искът по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба. С оглед на това, решението по този иск е непротивопоставимо на купувача по публичната продан, а важи само по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност. Взискателят и присъединените кредитори по изпълнителното производство са придобили право да получат платената цена от продажбата на имота, съобразно привилегиите си, тъй като в тяхна полза е вписана възбрана, предхождаща вписването на исковата молба по иска по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ. Третото лице – помагач на ответника „Ди Ес Х.“ООД е оспорило иска. Третите лица – помагачи на ответника „Есте Груп“ООД, „Консуматив“ЕООД, „Д.–С“ЕООД, „Хрис М и М“ООД и [община] не са изразили становище. За да осъди ЧСИ С. Сербезов да върне в масата на несъстоятелността на „Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД сумата от 100185.15 лв. – главница, получена и налична сума по изп.д.№103/2015 год. и сумата от 207.88 лв. – натрупани лихви по особената сметка върху сумата от извършената продажба, първоинстанционният Добрички окръжен съд е приел, че, макар към момента на постановяване на решението по чл.647 ТЗ имотът да е бил отчужден, разпределението на сумата, получена от проданта на имота, е незаконосъобразно, тъй като е извършено от ЧСИ при спряно ex lege и прекратено на основание чл.638 ал.4 ТЗ изпълнително производство. Сезиран с въззивната жалба на ЧСИ С. Сербезов, за да потвърди първоинстанционния акт в обжалваната част, съставът на ВнАС се е позовал на разпоредбата на чл.638 ал.1 ТЗ, както и на липсата на ангажирани по делото доказателства за наличие на предвидената в чл.638 ал.3 ТЗ хипотеза, при която съдебният изпълнител би могъл да продължи индивидуалното принудително изпълнение до фазата, която не му позволява да извършва разпределение на получени от осребряване суми. Извън тази хипотеза, от момента на откриване на производството по несъстоятелност съдебният изпълнител не може да осъществява действия по установяване, осребряване на имуществото на длъжника или да извършва разпределение на вече събрани суми между взискателите. Тези действия са от компетентността на синдика, като цялото имущество на длъжника, включително и получените от осребряването му суми, стават част от масата на несъстоятелността. Без значение е в кой момент сумите, събрани в индивидуалните изпълнителни производства, ще бъдат преведени по особената сметка на синдика по чл.658 ал.1 т.8 ТЗ, доколкото още от постановяването на решението за откриване на производството по несъстоятелност тези суми се считат за част от масата на несъстоятелността. Изтъкнал е, че разпоредбата на чл.79 ГПК не създава привилегия за съдебния изпълните при открито производство по несъстоятелност да задържи част от получената от продажба на имущество на длъжника сума за покриване на дължимите разноски в индивидуалното изпълнително производство. Както бе посочено, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл. 280 ал. 1 т.1 и 3 ГПК. І. Приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът свързва с въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?“. Съдебната практика в противоречие, с която се е произнесъл ВнАС се съдържа в Решение № 161 от 04.10.2016 год. по т.д. № 2220/2015 год. на II т.о. и Решение № 222 от 27.03.2018 год. по т.д. № 505/2017 год. на II т.о. Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по този въпрос не е налице. Както вече е имал случай да посочи настоящият съдебен състав, въпросът дали е длъжен въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи и възражения на страните, ако те са своевременно направени, съобразени с инстанционната фаза на делото и по установения процесуален ред, не е дискусионен. Задължението на съда е пряко регламентирано от закона – чл.236 ал.2 вр.чл.273 ГПК и неспазването му води до процесуална незаконосъобразност на съдебния акт, а ако той е въззивен – поражда основанието по чл.281 т.3 ГПК. Характеристиката на правен такъв, съгласно селективните критерии, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год., този въпрос би имал в случай, че въззивният съд е отрекъл задължението си по чл.236 ал.2 вр.чл.273 ГПК и е мотивирал това свое становище. Пред такава хипотеза в случая не сме изправени. ІІ. Приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът свързва с въпросите: „1./ Намира ли приложение разпоредбата на чл.638 ал.1 ТЗ в случаите, когато по изпълнително производство срещу несъстоятелния длъжник, изпълнението е насочено спрямо недвижим имот, който към датата на постановлението за възлагането му не е част от масата на несъстоятелността?; 2./ Съставлява ли част от масата по несъстоятелността сумата, получена от осребряването на имот, върнат в масата по несъстоятелността след продажбата му в индивидуалното принудително изпълнение срещу несъстоятелния длъжник?“. Не е налице и приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. И двата посочени въпроса имат белезите на правни такива, съгласно селективните критерии, въведени с т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Те, обаче нямат обуславящо значение за изхода от настоящия спор. Първият от тях би имал значение в рамките на спор относно последиците на възлагателното постановление и дали то е произвело правно действие. Спорът по настоящето дело не е такъв. Предмет на иска са сумите, получени в резултат на извършената публична продан. Тези суми са налични по сметката на ЧСИ т.е. изпълнителното производство не е приключило и е висящо, паралелно с производството по несъстоятелност. Решението по иска по чл.647 ТЗ прогласява относителната недействителност на сделката, предхождаща възлагателното постановление, а не самото възлагане. Резултатът е, че цената, получена за този имот е елемент от масата на несъстоятелността. Различен е статутът на имота и сумите, получени в резултат на проведеното изпълнение, За да постави въпроса, касаторът изхожда от очевидно неправилното разбиране, че в масата на несъстоятелността едно имущество се връща два пъти – като имот и като цена. Предвид на горното, ВКС - Търговска колегия, състав на I т.о.