Определение № 50108 от 06.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3348/2022 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Електроразпределителни мрежи запад“ АД с бившe наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД против решение № 733 от 20.05.2022 г. по гр.д.№ 3383/2021 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 265370/11.08.2021г. по гр.д.№ 9559/2018г. на СГС, в частта му, с която касаторът е осъден да плати на Л. Й. С., К. Й. Б., Г. Й. К. и Б. Й. К. по 110 000лв. на всеки един от тях обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им Ц. В. К., настъпила на 26.09.2017г в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 26.09.2017г до окончателното й изплащане. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречи с материалния закон – чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, тъй като не е доказано противоправно поведение на служител на дружеството и чл. 52 ЗЗД, тъй като е завишено присъденото обезщетение на всеки от ищците. Твърди се съществено нарушение на процесуалните правила – чл. 202 ГПК, защото съдът е възприел втората комплексна СТЕ, без да посочи защо не възприема първата приета КСТЕ и защото не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Направено е оплакване за необоснованост на извода, че дружеството е нарушило нормативни изисквания за изграждането и поддържането в безопасност на електропроводните мрежи. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 и ал.2 ГПК. По първите две основания са формулирани три въпроса: 1. Длъжен ли е съдът да посочи аргументи, след обсъждане по отделно и в съвкупност на всички обстоятелства по делото защо възприема или не възприема дадено експертно заключение, следва ли съдът да изложи мотиви за преценката си за доказателствената му сила, респективно защо счита експертното заключение за достатъчно или недостатъчно аргументирано, следва ли да се мотивира и обоснове от съда при противоречиви експертизи защо възприема или не всяка от тях? 2/ Длъжен ли е съдът да посочи конкретната работа, която е възложена на „ЕРМ Запад“ и вината на натовареното лице за причинените вреди, длъжен ли е съда да посочи доказателства за причинно следствената връзка между виновното поведение на натовареното лице и претърпените вреди? 3.Длъжен ли е съдът да посочи своите аргументи, когато определя паричният еквивалент на неимуществените вреди, на какви други факти и доказателства основава своето решение. Следва ли съдът да вземе предвид освен близките родствени отношения и възрастта на пострадалата и обществено икономическата ситуация в страната, за да не води присъждането на необосновано висок размер на обезщетението до неоснователно обогатяване? Ответниците по касация оспорва допускането до касационен контрол, тъй като съдът е възприел по-обоснованото заключение и защото доводите се отнасят до разглеждане на въпроса по същество, който не може да се обсъжда в тази фаза на касационното производство, а доказателствата са обсъдени и от тях са формирани обосновани и законосъобразни изводи, т.е. решението не е постановено в противоречие със съдебната практика на ВКС. По последният въпрос се възразява, че съдът е приложил ПП-4-68, като се е съобразил и е посочил конкретните критерии, включително и възрастта на починалата майка на ищците. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено Обявено е по делото за безспорно, че Ц. В. К., [дата на раждане], е починала на 26.09.2017г. около 9,20 ч. в [населено място], [община], обл. М. в следствие на преминаване на електричество през тялото на пострадалата, протичащо по проводник (кабел/жица) с нарушена цялост, между стълб 23 и 24 на електропреносната мрежа за ниско напрежение. Доказано е, че четиримата ищци са нейни деца. Наказателното производство за извършено престъпление по чл. 123 ал. 1 НК е прекратено и продължава за престъпление по чл. 122 НК за изясняване дали скъсването на електрическия проводник може да е възникнало вследствие на извършено рязане на дървета и клони в района на местопроизшествието от неустановено лице. Установено е, че за [населено място] са подавани сигнали до „ЧЕЗ“ АД за скъсан кабел на въздушен електропровод на датите: 28.06.2017 г., 14.07.2018 г., 19.07.2017 г., 25.07.2017 г., 01.09.2017 г., които обаче касаели други райони от селото. В съставения от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД протокол № 24/26.09.2017 г. е отразено, че смъртта на Ц. К.. е настъпила в участъка между стълб 23 и стълб 24 на мрежата за ниско напрежение (НН) - (предпоследно междустълбие от мрежата, захранващо две запуснати сгради). Рекомандните отклонения към двете сгради са откраднати. Записано е, че по двете страни на улицата са рязани дървета, като към момента на съставяне на протокола има натрупани сухи клони под мрежата НН и от другата страна на улицата. Установено е, че дърветата не са рязани от служители на ответното дружество. Пострадалата е събирала паднали клони под въздушната мрежа НН. Задължителният ежегоден оглед на мрежата НН ТП-4 в [населено място] е правен на 20.02.2017 г. и не са констатирани „съществени проблеми“. Установено е, че Община Брусарци не е издавала разрешение за сеч на клони и дървета през м. август и септември 2017 г. според изискванията на Наредба за изграждане и опазване на озеленените площи и растителността на територията на община Брусарци – не е подавано заявление и не са маркирани дървета. Разпитани са като свидетели освен служители на дружеството и лица, които са участвали в рязането на дървета – черници от другата страна на пътя. Въз основа на техните показания, изготвените албуми по досъдебното производство и оглед на место са изготвени две комплексни експертизи за установяване причината за скъсване на един от четирите кабела. Те са били на четири различни височини, но е скъсан среден по височина кабел. като пропуск на досъдебното производство е, че не са запазени краищата на проводника в мястото на неговото разкъсване или разединяване. Съгласно заключението на първата експертиза, причината за нарушение целостта на процесните проводници е скъсване от клони на отрязаната черница с голяма височина, определена по размера на дънери номера от 1 до 3 от приложената скица (л. 114 от делото), но по технически път не може да се определи давността на нарушената цялост, Прието, че е в периода след 12.08.2017 г. до 26.09.2017 г. На 12.08.2017 г. е извършен обход на мрежата и на трафопост от представители на ответното дружество, а след това няма подадени сигнали за проблеми по ВЕЛ [населено място] и няма данни за лоша метеорологична обстановка която да предизвика преплитане на жици, късо съединение или скъсване. Няма регистрирани данни за проблеми по проводниците между стълб 23, 24 и 25 – сигналите са подавани за други участъци. Заключението на вещите лица от втората експертиза е по пълно и аргументирано и съдът е изложил подробно аргументите на експертите, произтичащи от специалните им знания отразени в заключението. Вещите лица, изготвили тази експертиза са анализирали подробно снимковия материал по следственото дело, констатациите от оглед на место в присъсвието на представители и на двете страни. Според повторната СТЕ, към датата на злополуката от стълб № 23 до стълб № 25, проводниците са 5 броя - 4 бр. и един скъсан,видно от снимките. От намерените на место остатъци е установено, че проводниците са неизолирани АС 25 мм2., който съответства на БДС стандарта, периода на експлоатационна годност на които е най-малко 45 години, а мрежата е изградена 50-60 години на ХХ вик. По данни на ответното дружество, проводниците на ВЕЛ към датата на злополуката са на следните отстояния от земната повърхност: нулев проводник на височина - 7,80 м. от нивото на терена; І-ва фаза - 7,60 м. от нивото на терена; ІІ-ра фаза- 7,40 м. от нивото на терена; III-та фаза- 7,20 м. от нивото на терена; фаза улично осветление - 7,20 м. от нивото на терена. Скъсан е предпоследния проводник. Според вещите лица, мястото на скъсване, определено по снимки 3,4 и 6 може да се определи в изолатора, монтиран на стълб 24, с цел захващане на проводника към него. Според вещите лица няма обективни критерии и достатъчно конкретна информация, по които да се направи преценка за честотата на установените повреди и тяхната допустимост, още повече, че една част от тях се отнасят за рекордомани към жилищните сгради, а не за самия електропровод. При огледа на 26.04.2021 г., извършен в присъствието на двете страни страните по делото, след подмяната на проводниците в тази част през 2019 г. няма „снадки“, характерни за много от старите проводници, но липсва и точен вътрешно-служебен регламент какво точно означава показателя „нарушена цялост на проводника“, отбелязан в протокола с нули при обхода на 20.02.2017 г., както и какви са начините за нейното установяване при увреждане на част от жилата на проводника. Въпреки увеличения брой на сигналите за повреди на елекропреносната мрежа в района, на 12.08.2017 г. е направен извънреден обход само на трафопост, за което е съставен и съответния протокол по образец на дружеството. При извършеното теренно проучване, вещите лица са измерили точно местонахождението на пъновете на отрязаните дървета, попадащи извън регулацията и по вида на отреза и технологичните правила са стигнали до извод, че причината за нарушаване целостта на процесния електрически проводник е комплексна. Вещите лица са посочили факторите за това: 1 .дългият срок на експлоатация, водещ до намаляване якостните показатели на проводниците. 2. възникналият низов пожар с горене на тревна и храстова растителност, увреждащ и част от короните на наличните дървета, който за отделни храсти и ниски дървета е прераснал във върхов (сн. 4 от албума), довел поради високата температура до „прегряване на проводника“, което е причинило допълнително намаляване на якостните му механични показатели. 3. лошите атмосферни условия на 25.07.2017 г. и през нощта срещу 26.09.2017 г. (валеж от дъжд придружен с вятър, съгласно свидетелските показания), причиняващи от една страна разклащане на проводниците, а от друга движение на дървесната и храстова растителност, намираща се под електропровода. 4. неправилното разположение на проводниците, монтирани в отклонение на Наредба № 3 за УЕУЕЛ. т.е. вместо нулевият проводник да е разположен на най-долния изолатор, той е монтиран на най-горния изолатор в близост до върха на стоманобетонния стълб, а проводникът за улично осветление, който по принцип трябва да бъде окачен над неутралния проводник, е поставен най-ниско - на 7м от нивото на терена. Експертите приемат, че ако е била спазена регламентираната от Наредба № 3 за УЕУЕЛ подредба на проводниците, би се намалил рискът от злополука при скъсването на един от долните два най-застрашени проводника - нулевият или този на уличното осветление (хипотетично), тъй като напрежението на последния се изключва от автоматиката през светлата част на денонощието. Първата инстанция е уважила исковите до размер по 130 000 лв. за всеки от ищците, като е приел, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответното дружество поради бездействие на негови служители, че причина за настъпването на инцидента не е извършване на рязане на дървета. Не е разгледал възражението за съпричиняване /поради това, че починалата хванала кабела с ръка/, заявено в последното съдебно заседание като преклудирано. Отчел това, че ищците са деца на починалата, че е имало силна връзка на привързаност по между им и те продължават да почитат паметта й. Въззивната инстанция е приела, че установената фактическа обстановка установява предпоставките на претенцията по чл. 49 ЗЗД, която е за чужди действия - възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното поведение на изпълнителя. Позовал се е на ППВС № 7/1958 г., ППВС № 17/1963 г. и ППВС № 4/1975 г. за да даде тази квалификация, защото при ползване на вещта са допуснати нарушения на предписани правила, а не се касае за вреди, произлезли единствено от естеството на вещта, /в който случай отговорността е по чл. 50 ЗЗД/. Съдът е изходил от нормативно установените задължения в чл.67, чл.87, чл.109, чл.113 от Закона за енергетиката към лицата, които експлоатират енергийните обекти, електропреносната и електроразпределителната мрежа, да ги поддържат в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа и да осигурят сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система. Прието е, че е нарушен чл.756 от НАРЕДБА № 9 от 9.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи /Издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн., ДВ, бр. 72 от 17.08.2004 г., в сила от 18.12.2004 г., изм. и доп., бр. 26 от 7.03.2008 г., доп., бр. 92 от 22.10.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., изм., бр. 42 от 9.06.2015 г., в сила от 9.06.2015 г./, който изисква при експлоатацията на въздушните електропроводи (ВЕ) да се извършва техническо обслужване и ремонт за осигуряването на надеждната им работа, и чл.767, който освен основните ремонти, предвижда и техническо обслужване (текущо поддържане) с работи за предотвратяване преждевременното износване на ВЕ като профилактични огледи, проверки, измервания, отстраняване на повреди и неизправности. Позовавайки се на заключението на повторната съдебнотехническа експертиза, въззивният съд е приел, че е налице бездействие на ответното дружество за подобряване на експлоатационните характеристики на въздушните електропроводи в района на инцидента предвид отразеното в протокола при периодичният ежегоден оглед, извършен на 20.02.2017г., че не са констатирани „съществени проблеми“ и подаването в последствие на пет сигнала - на 28.06.2017г, 14.07.2018г, 19.07.2017г, 25.07.2017г, 1.09.2017г, касаещи скъсани проводници и рекордоман, вкл. за съседни на процесната улица и нспазване изискването за поддръжка, предвид установените шест снадки на електропровода в междустълбие № 22-23. Извършената проверка, отразена в протокол от 12.08.2017 г. е за обход само на трафопост, а не на въздушна линия, което според вещите лица е неизпълнение на задължението за поддържане в изправност на електропреносната мрежа и за подобряване на експлоатационни характеристики на ВЕ. За неоснователно с оглед тези констатации и изводи е прието възражението на дружеството, че не е следвало да се извършват огледи на проводниковата част на ВЕ, тъй като не е имало необходимост съгласно чл.770, ал.4 от цитираната Наредба. Въззивната инстанция е възприела и извода на вещите лица от втората експертиза за неправилното разположение на проводниците, монтирани в отклонение на Наредба № 3 от 9.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии /Издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, oбн., ДВ, бр. 90 от 13.10.2004 г. и бр. 91 от 14.10.2004 г., в сила от 15.01.2005 г., изм. и доп., бр. 108 от 19.12.2007 г., доп., бр. 92 от 22.10.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., изм., бр. 42 от 9.06.2015 г., в сила от 9.06.2015 г./ Възражението на дружеството, че Наредба № 3 от УЕУЕЛ не се прилага за устройството на заварени строежи на ел. уредби и електропроводни линия, а процесната мрежа е била заварена, изградена пред 60-70години на миналия век е преценена за неоснователно, тъй като няма конкретни данни, включително и в документацията на дружеството кога точно е била изградена тази мрежа от НЕК, а това има пряко значение за експлоатацията й. За да изключи възможността проводникът да е скъсан при сечта на дървета, съдът се е позовал на повторната експертиза, която освен като по-аргументирана е предпочетена и поради това, че изводите на вещите лица кореспондират на доказателствата по досъдебното производство /снимки, протокол за проишествието/ и показанията на свидетелите, които са извършвали рязането на дърветата. Затова съдът е кредитирал и показанията на тези свидетели, като не е приел, че са заинтересовани от изхода на делото. Въззивният съд също е приел, че заявеното в последното съдебно заседание възражение за съпричиняване е преклудирано и не го е обсъдил. От изложеното за съдържанието на мотивите към обжалваното въззивно решение е видно, че съдът е посочил аргументи защо възприема заключението на втората СТЕ, като по аргументирано, с по-обосновани изводи и като кореспондиращо на свидетелските показания, протокола, изготвен на местопроизшествието от ответното дружество и албума от снимки, изготвен в досъдебното производство. В този смисъл решението е постановено в съответствие със съдебната практика по приложението на нормата на чл. 202 ГПК. Съдът не констатира противоречие с решение № 14 от 02.03.2022 г. по гр.д.№ 997/2021 г. на ВКС, ІІІ гр.о. решение № 10 от 02.09.2022 г. по гр.д.№ 1921/2021 г. на ВКС, ІІІ гр.о., а напротив, експертизите са обсъдени в съвкупност с останалите доказателства, а доказателсвената им сила е преценена според обосноваността им и съответствието им с другите доказателства. В случая втората експертиза е обсъдена съвместно с материалите в досъдебното производство /без свидетелските показания, събрани по него, за разлика от първата експертиза/, изводите на вещите лица са обосновани с научни и технологични правила, свързани със специфични специални знания и са мотивирани с подробни аргументи, /за разлика от първоначалното заключение, което почива на предположения и не съдържа подробна аргументация с останалите събрани доказателства/. Решение № 60097 от 26.01.2022 г. по гр.д.№ 1624/2021 г. на І т.о. също акцентира на това, че възприемането на заключението е свързано с обосноваността и верността му, проверима от останалите доказателства по делото. Съдът е анализирал и двете експертизи, разгледал е връзката им с останалите доказателства по делото и е възприел второто, като е съобразил аргументите на вещите лица от втората експертиза и това, че изводите са направени въз основа на останаите доказателства. Съдът се е позовал на втората експертиза и като по-пълна, разглеждаща повече относими въпроси. Поради това, че е ясно от мотивите на въззивното решение защо съдът е възприел втората комплексна СТЕ, не е налице противоречие и с Решение № 224/07.01.2019 г. по гр.д.№ 612/2018 г. на ВКС, ІІІ гр.о. В обобщение, по първия поставен въпрос няма противоречие със съдебната практика на ВКС, поради което на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК не се допуска касационно обжалване. Поради наличието на непротиворпечива съдебна практика не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК Вторият въпрос не кореспондира на мотивите на обжалваното решение, в които изрично е посочено, че е налице противоправно поведение на служители на ответното дружество, изразяващо се в това, че не са предприети действия /т.е. налице е бездействие/ за подобряване на експлоатационните характеристики на въздушните електропроводи в района на инцидента и неизпълнение на задължението за поддържане в изправност на електропреносната мрежа - въпреки отразеното в протокола при периодичният ежегоден оглед, извършен на 20.02.2017г., че не са констатирани „съществени проблеми“ са постъпили в последствие пет сигнала - на 28.06.2017г, 14.07.2018г, 19.07.2017г, 25.07.2017г, 1.09.2017г, касаещи скъсани проводници и рекордоман, вкл. за съседни на процесната улица. Цитираните от съда текстове от ЗЕ, чл. чл.756 и чл. 767 от НАРЕДБА не изисква предприемане на действия само при „съществени проблеми“. Установени са шест снадки на електропровода в междустълбие № 22-23, а извършената проверка на 12.08.2017 г. е за обход само на трафопост, а не на въздушна линия, въпреки сигналите, макар и на околни улици и снадките в участъка, където е станал инцидента. Поради това, че втория въпрос не кореспондира на мотивите, а те удовллетворяват изискването на съдебната практика по чл. 49 ЗЗД и по чл. 236, ал.2 ГПК, не е налице основание за допускане до касация нито по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Третата група въпроси се отнасят до размера на присъденото обезщетение. За да определи обезщетение по 110 000 лв. за всеки от ищците, като намали присъдения размер от по 130 000 лв. от първата инстанция, съдът е съобразил показанията на свидетелите и е отчел че пострадалата и ищците са били в близки отношения. Пострадалата е била на 70 години, а децата й са в зряла възраст и са имали отделно семейство не са живеели в едно домакинство с нея, но са се виждали редовно. Съобразено е, че след смъртта й, настъпила внезапно, били в шок, страдали са, почитали са паметта й. Сумите са присъдени, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане - 26.09.2017г до окончателното изплащане. Така съдът е изпълнил задължението си да посочи конкретните обстоятелства, с които се е съобразил при определяне размера на обезпечението, с което е изпълнил изискването на съдебната практика по чл. 52 ЗЗД, включително и задължителната такава – ПП-4-68. Затова по този въпрос не е налице основание за допускане до касация. В обобщение не са налице наведените основания за допускане до касационен контрол, поради което не се допуска касационно обжалване. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение