Определение № 5287 от 18.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1698/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответниците Л. И. Г., Е. Д. А., Й. Д. А., С. Д. Г. и Р. Д. А., чрез адв. И. И. /надлежно упълномощен/, срещу въззивно решение № 541 от 22.04.2024 год., постановено по в. гр. дело № 560/2024 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта му, в която, като е отменено решение № 5036 от 11.12.2023 год., постановено по гр. дело № 15034/2022 год. по описа на Районен съд – Пловдив, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Й. Д. А., С. Д. Г., Е. Д. А., Л. И. Г. и Р. Д. А. дължат на ищцата Е. А. Е. пропорционално полагащата се на всеки ответник 1/7 част от главницата на заема от 8 000 лв., предоставен на 22.06.2017 год. на общия наследодател на ответниците Л. Д. Г. от страна на ищцата Е. А. Е., равняваща се на сумата от 1 142.85 лв. и отговаряща на наследствения дял на всеки един от ответниците, както и пропорционално полагащата се на всеки един ответник / част от дължимата законна лихва за забава /общо 202.22 лв./ при изплащане главницата на заема за периода от 23.03.2022 год. до 21.06.2022 год., равняваща се на сумата от 28.88 лв. за всеки един от тях, както и законната лихва за забава върху полагащата се на всеки ответник / част от главницата на дълга /1 142.85 лв./ за периода от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 22.06.2022 год. до окончателно изплащане на задължението, за които суми е издадена заподе за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 9054/2022 год. по описа на Pайонен съд – Пловдив. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба се явява процесуално недопустима, поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решенията на въззивни съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., са изключени от подлежащите на касационно обжалване актове. Обжалваното с касационната жалба въззивно решение е постановено в производство, образувано по обективно и субективно съединени искове за парични вземания, произтичащи от договор за заем. Цената на всеки един от тях, определана по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е съответно 1 142.85 лв. – главница и 28.88 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва. Посочената цена е под предвидения в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК праг за достъп до касационно обжалване по граждански дела, поради което и постановеното от въззивния съд решение не подлежи на касационно обжалване. Същото, според разпоредбата на чл. 296, т. 1 ГПК, е влязло в сила от датата на постановяването и обявяването му. Ето защо подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение