Определение № 360 от 12.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 887/2016 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. М. и Н. М. Х. и двамата от [населено място], чрез адвокат К. П. от АК-Т. срещу въззивно решение № 185 от 16.11.2015 г., постановено по в.гр.д. № 340/2015 г. на Апелативен съд Варна в частта, в която е потвърдено решение № 7/20.04.2012 г. по гр.д. № 198/2011 г. на Окръжен съд Търговище, с което е уважено мотивираното искане по чл.28 ЗОПДИППД (отм.) на К. за о.н.п.и. /К./, за отнемане в полза на държавата на имущество, включващо недвижими имоти, движими вещи и парични суми, придобити от М. Д. М. в резултат на престъпна дейност и е обявена за недействителна по отношение на държавата сделката с недвижим имот между М. Д. М. и Н. М. Х., обективирана в нотариален акт № 40, том ХІІ, рег.№ 11402, дело № 1327 от 27.08.2008 г. на основание чл.7, т.2 ЗОПДИППД (отм.). Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна. В нея се поддържа, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по обуславящи изхода на делото и уточнени от настоящия състав въпроси - за критериите при формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност и необходимостта от наличие на пряка причинна връзка между конкретно установената престъпна дейност и придобитото имущество, както и за недобросъвестността, по смисъла на отменения чл.7, т.2 ЗОПДИППД, представлява ли знание за факта, че конкретното имущество е придобито от престъпна дейност. Според касатора, решението е постановено в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд, формирана с Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 г. по тълк. дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, решение № 607/29.10.2010 г. по гр.д. № 1116/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 388/22.02.2012 г. по гр.д. № 248/2011 г., ВКС, ІІІ г.о.; решение № 160/01.06.2012 г. по гр.д. № 787/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 834/23.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 141/2009 г. на ІV г.о. и решение № 263/12.11.2014 г. по гр.д. 1483/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., а поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От К. за о.н.п.и. /К./ не е подаден писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения: В обжалваното решение се приема, че са налице предпоставките за отнемане на имущество в полза на държавата на основание чл.28 от ЗОПДИППД (отм.), тъй като има влязла в сила присъда за престъпление в обхвата на чл.3, ал.1 от същия закон, придобитото имущество е на значителна стойност и не са установени законни източници на доходи за придобиване на това имущество, поради което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност. Въззивният съд не е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд /в обжалваните части пред въззивната инстанция/, че са налице всички изискуеми по специалния Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност предпоставки и е приел, че не се установява безспорно цялото имущество да е придобито от престъпна дейност и само доколкото разходите на ответниците, живеещи на семейни начала, значително надхвърлят приходите от законен източник в периода, през който логически може да се предположи, че свързани с престъпната дейност през 2006-2007 г., за което има влязла в сила присъда на наказателния съд, придобитото имущество подлежи на отнемане в полза на държавата. След като частично е доказана връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност и придобиването на имущество, съдът е приел мотивираното искане на К. за о.н.п.и. за частично основателно. По отношение на предявения иск по чл.7, т.2 ЗОПДИППД (отм.), въззивният съд е направил крайния извод, че приобретателят е знаел за произхода на придобитото имущество, съобразявайки фактическите семейни отношения между страните по нотариалната сделка - общо домакинство, деца и пр., датата на сделката, липсата на средства и започналото наказателно преследване срещу собственика, с оглед на което е потвърдил решението на първата инстанция в тази част. Поставеният от касатора въпрос, за критериите при формиране на основателно предложение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност и необходимостта от наличието на пряка причинна връзка между конкретно установената престъпна дейност и придобитото имущество, обуславя изхода на делото, но е разрешен в съответствие със задължителната практика, обобщена с тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 г. по тълк. дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че освен пряка връзка между конкретното престъпление и придобитото имущество е възможно придобиването да е било опосредено чрез други действия, напр. една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки, т.е. придобиването на конкретно имуществено право от извършителя на престъплението може да е както пряко, така и косвено от престъпната дейност. Дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно, щом не е установен законен източник на доходи в придобиването на имуществото. Следователно, според разясненията в тълкувателното решение, за да е налице основателно предположение не е достатъчно само липсата на законен източник на доходите, а и заключението в резултат от направения анализ по правилата на логиката, науката и опита на всички правнорелевантни обстоятелства от значение изхода на делото, че между придобитото имущество /следствие/ и конкретната престъпна дейност /причина/ съществува причинна връзка. Въззивният съд е направил крайния извод, че може да се направи основателно предположение за връзката на имуществените права с престъпната дейност, съобразявайки не само липсата на установен законен източник на доходите, но и конкретните доказателства за периода на юридическото придобиване на това имущество от извършителя на престъплението и начинът на отчуждаването му, което е изцяло в съответствие с указанията на ТР № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС. Тези фактически и правни изводи на въззивната инстанция, във връзка с поставения въпрос за значението на недобросъвестността, по смисъла на отменения чл.7, т.2 ЗОПДИППД са в съответствие с разясненията в ТР № 7/30.06.2014 г. по тълк. дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, с което се обобщават конкретни въпроси по прилагането на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Въззивният съд е приел, че третото лице е недобросъвестно, тъй като е знаело, че имуществото принадлежи на лицето, срещу което се води наказателно преследване и с което живее на семейни начала, с оглед на което е направил логичния извод, че това трето лице е знаело, че имуществото е придобито от конкретна престъпна дейност, което се подкрепя от събраните доказателства за начина на юридическото придобиване на имота. След като се доказва знание у третото лице за престъпното деяние и връзката му с придобиването на имуществото на дееца, като елемент от фактическия състав по чл.7, т.2, пр.1 ЗОПДИППД (отм.), сделката е недействителна по отношение на държавата и даденото по нея подлежи на отнемане. Предвид гореизложеното, повдигнатите въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а в изложението към касационната жалба липсват доводи за необходимост да се изменени съществуващата или създаване на нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни правни норми. Когато се твърди, че липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение