Определение № 9824 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9405/2025 г.

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Първоначалното дело е образувано от Административен съд - Варна по жалба на „БГ ЛЕНД КО“ АД, ЕИК 205650534, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], [адрес], с представител С. М. С., чрез адв. Р. Младенова, срещу Предписание № 7 от Протокол за извършена проверка № ПР2522873/02.07.2025 г., издадено от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ. С Определение № 8624/31.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1616/2025 г. Административен съд - Варна, на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, е прекратил образуваното пред него производство по жалбата на „БГ ЛЕНД КО“ АД като е счел, че делото не му е местно подсъдно и го е изпратил по подсъдност на Административен съд – Благоевград. Приел е, че оспореното Предписание № 7 от Протокол за извършена проверка № ПР2522873/02.07.2025 г. поражда правни последици както за дружеството жалбоподател, така и за Б. Н. С., тъй като административното производство е започнало по нейн сигнал. Посочил е, че „БГ ЛЕНД КО“ АД и Б. Н. С. са със седалище, съответно постоянен адрес в рамките на различни съдебни райони, поради което е обосновал извод за приложение разпоредбата на чл. 133, ал. 2 от АПК. С Определение № 3809/08.08.2025 г., постановено по адм. д. № 1671/2025 г., Административен съд - Благоевград на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, е прекратил производството и е изпратил делото на Върховен административен съд за определяне на местната подсъдност. В мотивите към определението си съдът е приел, че приложима в случая е общата норма на чл. 133, ал. 1 от АПК като евентуалното конституиране на заинтересована страна в производството не обуславя приложението на чл. 133, ал. 2 от АПК, нито води до определяне на различна местна подсъдност от тази по ал. 1 на чл. 133 от АПК. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, взе предвид следното: Оспореното предписание по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ е принудителна административна мярка и съгласно изричната разпоредба на чл. 405 от КТ подлежи на съдебно оспорване по реда на АПК. Относно определянето на местната подсъдност при обжалването на процесния акт приложение намира общото правило на чл. 133, ал. 1 от АПК, според което делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянния адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. С правилата за местната подсъдност законодателят разпределя между еднаквите по степен административни съдилища родово подсъдните им първоинстанционни административни дела. Използваният признак за териториална връзка на делото с административния съд е „посоченият в акта адресат“ - неговият постоянен адрес, ако е физическо лице или седалище в случаите на юридическо лице, респ. търговец, организация и др. От същността на понятието "адресат на акта" се налага извод, че в конкретния случай административният акт ще подлежи на обжалване от лицата, за които той създава права или задължения или чийто права, свободи и законни интереси непосредствено засяга. В случая, видно от съдържанието на Предписание № 7 от Протокол за извършена проверка № ПР2522873/02.07.2025 г. адресат на оспорения акт е единствено дружеството „БГ ЛЕНД КО“ АД, което е със седалище в гр. Варна. Б. Н. С. няма качеството на страна в административното производство, още по малко качеството на адресат на акта, за да е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 2 от АПК. С оглед изложеното, в случая са налице предпоставките на чл. 133, ал. 1 от АПК и компетентен да разгледа жалбата се явява Административен съд – Варна. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение