Определение № 3097 от 04.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2008/2025 г.

Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. И. С. против определение №338 от 09.06.2025г. по ч. гр..д. №273/25г. на Апелативен съд – Велико Търново. Ответникът по частната касационна жалба ЗД „ Бул инс“ АД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. М. Г. е на становище, че не са налице основания за допускане на определението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл. 274,ал.3 ГПК, частният касатор, чрез пълномощника си – адв. С. Ч. е поддържал основание по чл..280, ал.2 ГПК, като е посочил хипотезата на „очевидна неправилност“, в каквато връзка подробно и обстойно е развил разбирането си относно неправилността на определението в контекста на защитната си теза. Твърдял е, че ВТАпС с определението си се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК по въпросите: 1/“Изисква ли се съдът да посочи какви са причините, които обуславят невъзможността един факт да бъде установен в гражданското производство, за да спре същото до приключване на наказателното производство? „ и 2/ „Необходимо ли е за уважаване на иска по чл.432, ал.1 КЗ съдът да изследва обстоятелството дали деянието съставлява престъпление?„ Страната е видяла противоречие при разрешаване от апелативния състав на първия въпрос с изброени определения на ВКС, които са обобщени като установеност за наличие на престъпни обстоятелства, които имат значение за разрешаване на гражданско правния спор. По втория противоречието е обосновано с разбирането на състави на ВКС, че наказателното дело следва да има преюдициално значение спрямо спора по чл.432 ГПК, а такова било налице когато има съвпадане на основанието на търсената защита, идентичност на противоправното деяние и дееца в наказателното производство. Частният касатор е поставил и въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК а именно – „ Следва ли гражданското дело за обезщетяване за претърпени неимуществени вреди от пострадало от деликт лице да бъде спирано, ако е налице наказателно производство,протичащо по реда на особените правила на НПК, а именно- по реда на глава 27 „ Съкратено съдебно следствие и производството пред първата инстанция, когато има данни и в което подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като за тях не се събират доказателства?“.Страната е развила разбирането си по този въпрос. Други доводи не са развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2, предл. 3-то ГПК. Касаторът, чрез пълномощника си е поддържал основание чл.280,ал.2 ГПК, уточнено в изложението като „очевидна неправилност“, по което пространно е развил оплакванията си за неправилност на акта, част от които и буквално възпроизведени от частната му касационна жалба. Налага се извод, че изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези. Ирелевантно към тази фаза на касационното производство остава общо изразеното разбиране за неправилност на определението. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетата с тълкувателна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че поставените от касатора първи два въпроса не са релевантни, тъй като са фактически, а не правни, като вторият въпрос е неотносим изцяло към мотивите на акта, тъй като съдът не го е разглеждал и не е мотивирал резултата с правни доводи по такъв въпрос. Но дори и от тях да бъде изведен релевантен въпрос, страната не е обосновала различие в приетото с цитираните съдебни актове Съдът изрично е обосновал както идентичността на разглежданите в гражданското и наказателното производство фактически обстоятелства, свързани пряко с елементите на наказателната отговорност и едновременно с това очертаващи рамките на деликта, но и е изложил мотиви относно наличието на преюдициална обвързаност между двете производство в смисъла, в който и касаторът е разбрал определението на ВКС, което е цитирал като правни изводи. Несъгласието с мотивите на състава не обосновава извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като те се разглеждат само ако бъде допуснато такова. Дори и последният въпрос / въпреки, че е хипотетичен/ да бъде приет за релевантен, страната не е развила каквито и да било доводи по допълнителния критерий, определен от нея като основание по чл.280, ал.1, г.3 ГПК, като даденият в изложението отговор на този въпрос, чрез оплакването й за неправилност на акта и в контекста на защитната й теза не съставлява довод за наличие на това основание. Същото следва да бъде обосновано с критериите определени с т.4 на ТР ОСГТК № 1 /09г., което касаторът не е направил. Или същият не е защитил поддържания допълнителен критерий. С оглед така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение