Определение № 600 от 01.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4250/2021 г.

Производството е по по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЧСИ И. Т. Ч. ,чрез адв. С.Томова от САК срещу решение №10283 от 01.04.2021г по в.гр.дело № 4518/2017г. на Софийски апелативен съд ,с което след отмяна на решение № 3276 от 12.05.2017г., по гр. дело № 12538/2013. на СГС е уважен предявеният от „АВИВА“ ООД срещу ЧСИ И. Т. Ч. иск с правно основание чл. 74, ал.1 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 771 295,83 лв., претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди от проведена публична продан на недвижим имот по изпълнително дело №20077830400179, съставляваща заплатена продажна цена на недвижимия имот от дружеството като купувач, ведно със следващата се законова лихва от датата на завеждане на исковата молба и за сумата от 32 900,08 лв., съставляваща сбор от разходите направени от „АВИВА“ ООД във връзка с публичната продан.Искът е основан на твърдението ,че ЧСИ е осъществил противоправно поведение, като не е съобразил изцяло действията си с разпоредбата на чл. 483 от ГПК, изнасяйки на публична продан и обявявайки ищеца за купувач на имот ,който не е собственост на длъжника Д. Б..Приел е по негова сметка да бъде внесена пълната цена на недв. имот от 771 295,83лв. и въпреки ,че след влизане в сила на Постановлението за възлагане, към датата 25.01.2013г. дружеството купувач уведомява ЧСИ че продаденият недв. имот не е собственост на длъжника - съгласно Решение по гр.д. №7859/2013г. на II-и В с-в и Решение по гр.дело №2853/2008 по описа на СГС, влязло в сила ,съдебният изпълнител е превел част от сумата на взискателя, а остатък от 464 445,77 лв. превежда по сметка на длъжника Б. ,с което уврежда ищеца. Твърденията за противоправност в действията на ЧСИ са оспорени от ответника по иска, тъй като от него са изпълнени всички изисквани от закона процесуални действия по уточняване и изясняване на собствеността върху продавания недвижим имот съгласно чл. 483 от ГПК към датата на налагане на възбраната .Тогава не е имало вписани искови молби ,по които в последствие са постановени изтъкваните от ищеца съдебни решения. Не е произтекла и вреда,тъй като купувачът не е съдебно отстранен. Въззивният съд е приел за изяснено,че с възлагателно постановление от 23.09.2008г., влязло в сила на 15.10.2010г, недвижим имот в [населено място] е бил продаден на ищцовото дружество „АВИВА“ ООД за сумата 771 295,83лв. Молбата, с която е предявен инцидентния установителен иск по гр.дело № 5376/2003г. по описа на СРС, Второ ГО, 58 с-в, е вписана на 04.03.2010г. като по този иск е признато за установено по отношение на Д. Б. ,че договор за доброволна делба от 14.08.2000г. е нищожен, на осн. чл.75 ал.2 от ЗН във вр. с чл. 34 ал.2 от ЗС. При проверката частният съдебен изпълнител е приел легитимация на длъжника като собственик въз основа на този нищожен договор, като въззивният съд е изтъкнал и обстоятелството,че решението, с което е прогласена нищожността на договора е влязло в сила на 24.03.2010г. Исковата молба, която е предявен иск за нищожност, е вписана на 12.06.2008г. Изтъкнато е ,че проверката за собствеността на имота по чл.483 от ГПК ЧСИ е бил длъжен да извърши към датата на налагане на възбрана при пристъпване към опис на възбранения имот (в който смисъл е и цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика: Решение № 128/02.08.2000г. по гр.д.№35/2016г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о.), т.е към датата 03.07.2007г., но настъпилите и след тази дата обстоятелства, водещи до промени в собствеността на имота е следвало да бъдат взети предвид от ЧСИ и съответно надлежно проверени от него, още повече, че са му били съобщени ( от купувача и понастоащем ищец).Всяко бездействие или небрежност от ЧСИ,които водят до неизясняване на правото на собственост върху продавания недв. имот се квалифицират като неправомерни действия и бездействия, т.к. засягат пряко правната сфера на купувача. Публичната продан е деривативно основание за придобиване на собственост. Спрямо действителния собственик на имота, публичната продан е недействителна и не може да му се противопостави.След като купувачът не е могъл да стане собственик на недвижимия имот или на част от него, но е заплатил цената и на публична продан, той е претърпял имуществена вреда в размер на платената цена. По отношение на вредата въззивният съд е приел, че тя е установена, доколкото не е необходимо купувачът да бъде съдебно отстранен от имота, за да се приеме, че той търпи вреда в размер на заплатената продажна цена.Като установена практика на ВКС в този смисъл е изтъкнато Решение № 3/23.01.2018г. по гр.д.№953/2017г. на ВКС, Трето г.о. По отношение на причинната връзка е изтъкната практика на ВКС, съгласно която ЧСИ дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (Решение № 264/08.04.2010г. по гр.д.№474/2009г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., Решение № 139/31.05.2011г. по гр.д.№ 1445/2009г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о, Решение №184/21.09.2011г. по гр.д.№ 1124/2010г. на ВКС, ГК, Трето г.о.) Решаващо е изтъкнато, че вреда в случая е причинена от небрежността на частния съдебен изпълнител, който не е извършил надлежна проверка на собствеността, както повелява чл. 483 от ГПК, т.к. към датата на издаване на Постовлението за възлагане (23.09.2008г.) вече са били вписани две искови молби за нищожност на договора за доброволна делба, и тези обстоятелства са били надлежно съобщени на ЧСИ от купувача.Ако беше проведена надлежна и щателна проверка на собствеността на имота, към който е насочена публичната продан, купувачът не би претърпял процесните вреди. Поради това съставът на на чл. чл.74 ал.1 от ЗЧСИ приет за осъществен от въззивния съд, предявеният иск за основателен и доказан до пълния предявен размер, включващ заплатената продажна цена и сторените разходи в изпълнителното производство,след датата на Постановлението за възлагане. Тези изводи на въззивния съд се оспорват от касатора като незаконосъобразни и необосновани. Изтъква се хронологията на фактите,която кореспондира с писмените доказателства и не е съобразена от въззивния съд: ЧСИ е наложил възбрана върху имота на 03.07.2007г ,на 30.07.2008г (а не на 02.06.2008г)е вписана искова молба по установителен иск на длъжника Б. и нейния съпруг ,а на 12.05.2010г е вписана втора искова молба по отношение на процесния имот .Решението с което е прогласена нищожност на договора е от 24.03.2015г. Съдебният изпълнител е орган, който провежда принудително изпълнение, а не такъв който установява граждански права .Съдът не е посочил в какво се изразява нарушението на закона и на каква основание ЧСИ би могъл да задържи сумата ,на база твърденията на купувача за спорни права.На следващо място ,купувачът придобива всички права които длъжникът е имал -чл.496, ал.2 ГПК ,а в случая длъжникът Б. е притежавала ако не целия имот по силата на извършена действителна делба, то идеална част от него. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се сочи по въпросите :1)Длъжен ли е съдебният изпълнител след датата на описа на имота ,за който се е уверил по реда на чл.483 ГПК ,че към деня на налагане на възбраната е бил собственост на длъжника ,да извършва последваща проверка на собствеността;2) Длъжен ли е съдебният изпълнител са спре/прекрати изпълнението върху недвижим имот ,за който след надлежна проверка по чл.483 ГПК е извършил опис и е насрочил публична продан ,ако непосредствено преди проданта бъде вписана искова молба по спор за собственост; 3) Следва ли при вписана след възбраната искова молба с която се оспорва собствеността,съдебният изпълнител да извърши допълнителна проверка или да предприеме други действия за уточняване собствеността; 4)Ако след извършена публична продан на недвижим имот съдебният изпълнител бъде уведомен за възникнал спор относно правото на собственост на длъжника ,как следва да се разпореди със сумата,получена от проданта и при какви обстоятелства има право да я задължи по сметката си. В обосновка се изтъква необходимостта от разкриване точния смисъл на чл.483 ГПК.В следващия раздел на изложението се сочи осонование по чл.280, ал.1 т.1 ГПК поради разрешени от въззивния съд материалноправни въпроси в противоречие с практика на ВКС.Въпросите не са изрично формулирани Противоречието е с опр. № 165/2020г по гр.д № 3496/2019г на Четвърто г.о ,в което е посочено че не съществува нормативно изискване за проверка на собствеността към момента на публичната продан, такава проверка се предвиджда при описа. Противоречие с решение №105/2017г по гр.д № 1091/2016г на Второ г.о се изтъква поради приетото в него ,че ако към момента на вещно- правния ефект длъжникът е бил собственик, купувачът по публичната продан придобива собственост,като противоречието е и с решение № 70/2015г по гр.д № 6858/2014г на Първо г.о и реш. № 146/2019г по гр.д № 949/2019г Второ г.о, в която практика ВКС зачита поредността на вписването и не свързва липсата на вещно транслативен ефект с порок на публичната продан и на възлагателното постановление,като годно правно основание.Изтъква се чл.280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност на решението, при което законът е приложен в противоречие с неговия смисъл ,при изводи във видимо противоречие с формалната логика. В постъпилия отговор на касационната жалба ищецът,чрез адв М.Г. оспорва основанията за допускане до касационно обжалване и твърденията за очевидна неправилност на решението .Основание по чл. 280 ,ал.1 т.1 ГПК не е налице ,след като изтъкваното от касатора определение № 165/2020г по гр.д № 3496/2019г на Четвърто г.о не е от кагегорията актове на ВКС ,формиращи съдебна практика по смисъла на изтъкваното ооснование(по чл. 290 ГПК),а посочените решения дават разрешение за случай на разваляне на договор при неизпълнение, при конститутивен иск ,вписан след възбраната ,който случай е различен от настоящия ,тъй като основанието за собственост на длъжника е нищожно.Не е налице и основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по формулираните четири въпроса ,касаещи противоправността, според защитата на ищеца поставени некоректно. Законът в чл.438 ГПК задължава ЧСИ да се увери ,че длъжникът е собственик, което е основно задължение.При неговото нарушаване практиката на ВКС допуска ангажиране на дисциплирана отговорност, като се изтъкват постановени съдебни решения в този смисъл. Дължи се и обезщетение. При възложените от закона функции нелогично е да се приеме,че законодателят е целял да отраничи проверката за срок до налагане на възбраната Договорът за доброволна делба не е първичен легитимиращ документ,затова е правилен и изводът ,че проверката не е била надлежна. Претендират се разноски. След образуване на делото в настоящата инстанция е постъпила молба от касатора И. Т. Ч. ,с която заявява искане за отвод на настоящия съдебен състав на Трето г.о. Обстоятелства по смисъла на чл.22,ал.1 т.6 ГПК обосновава със съображението ,че предмет на касационен контрол е въззивно решение, основано на съдебна практика, изразена в решение№3 от 23.01.2018г по гр.д № 953/2017г ,постановено от настоящия състав на ВКС, Трето г.о; че казусът по делата е идентичен и това поражда основателно съмнение в безпристрастието на настоящия състав .Касаторът счита ,че произнасянето по допустимост от състав, който има формирано вътрешно убеждение по правен въпрос, обуславящ допустимостта от касационно обжалване и решението по същество ,на практика би лишило касационния жалбоподател от ефективна защита пред касационната инстанция ,тъй като съставът не би се отклонил от собствената си практика. Касаторът изтъква,че приетото в отговор на правен въпрос по решение№3 / 23.01.2018г по гр.д № 953/2017г съдът по иска за обезщетение на основание чл.74,ал.1 ЗЧСИ да се произнася преюдициално по въпроса за собствеността върху продадения на публична продан имот и че не е необходимо преди завеждане на иска собствеността да е установена с влязло в сила решение ,се отклонява от трайна практика на ВКС ( по чл.379 ГПК, отм.) която съдебна практика отличава публичната продан от договора за продажба ,зачита принциипа на стабилитет на изпълнението и съответно сочи правна невъзможност да се релевира с възражение недействителност на публична продажба поради извършена с нея продажба на чужда вещ ,в друг процес ,по повод на друг имуществен спор, от лице което не заявява собствени права -решение №24 от 11.09.2009г по т.д №596/2008 ТК, Второ т.о. Касаторът изтъква определение №489/2016г по гр.д № 4344/2016г, с което състав на ВКС Първо г.о. се е отвел при сходни обстоятелства ,т.е след като е констатирал ,че е постановил по реда на чл. 290 ГПК решение ,на което съдът постановил обжалвания акт се е позовал като задължителна практика. По искането на основание чл. 22,ал.1 т.6 ГПК, във вр чл. 22, ал.2 ГПК настоящия съдебен състав на ВКС намира,че не са налице предвидените в закона предпоставки за уважаване на искането, като отводът не се приема поради следното: Осъществяваната от ВКС дейност по уеднаквяване на съдебната практика при тълкуване на закона, намираща израз в решенията по чл. 290 ГПК при отговор на правен въпрос не обосновава основателна причина за съмнение в пристрастие ,включително след отмяната на чл.291 ГПК (ДВ бр.86/2017г) .Въпреки някои изтъквани от касатора сходства, приетият от състав на Първо г.о на ВКС отвод на основание чл. 22,ал.1 т.6 ГПК в определение №489/2016г по гр.д № 4344/2016г по описа на ВКС е при различни обстоятелства .Съставът е констатирал ,че с предходно свое решение е дал отговор на правен въпрос, касаещ допустимостта на иск за унищожаване на осиновяване ( чл.64, ал.1, т.1 СК.) и същевременно е упражнил инстанционен контрол по допустимостта на обжалвано решение, което е обезсилил (решение по гр.д № 5196/2013г Първо г.о на ВКС) Същият иск ( чл.64, ал.1, т.1 СК.) е бил предявен отново от същата осиновителка и между същите страни,като касационната частна жалба срещу постановеното преграждащо определение е била разпределена на същия състав на ВКС При тези обстоятелства съставът е констатирал, че вече е формирал становище в решението си по част от спорите между страните факти и правното им значение за допустимостта на иска.В хипотеза, гранична с основанията предвидени в чл.22.ал.1 т.5 ГПК и поради особеностите ,свързани с преценката на ВКС за допустимост на исковия процес включително във фазата по селектиране на касационните жалби, съставът е приел да се отстрани от разглеждане на делото по чл.22.ал.1 т.6 ГПК,включително поради идентичността на страните .В случая по настоящето дело тези предпоставки не са налице. Освен че не е разрешавал спор между същите страни и при идентични факти, правният въпрос на който настоящият съдебен състав е дал отговор в решение №3 / 23.01.2018г по гр.д № 953/2017г, а именно че не е необходимо преди завеждане на иска по чл. 74,ал.1 ЗЧСИ собствеността върху продадения на публична продан имот да е установена със съдебно решение; че действителният собственик не е длъжен да води иск по чл. 440 ГПК, за да обори легитимиращия ефект на постановлението за възлагане на купувача и че съдът, като разглежда иска за обезщетение за вреди по чл. 74,ал.1 ЗЧСИ има задължение да се произнесе по този преюдициален въпрос съгласно чл.17,ал.1 ГПК, не е посочен от касатора в изложението му по чл.284, ал.3 т.1 ГПК като обуславящ. Формулирани са други въпроси ,които нямат връзка с произнесения в решение №3 / 23.01.2018г на ВКС Трето г.о.правен въпрос По настоящето дело не се спори ,че понастощем е влязло в сила съдебно решение, установаващо нищожност на придобивното основание, легитимирало длъжника по изпълнението като собственик на имота, изнесен на публична продан,така че в случая решаващият съд не разглежда и не следва да разглежда въпроса преюдицално. Не е основателно и съмнението на страната,че поради позоваването на въззивния съд на решение№3 / 23.01.2018г по гр.д № 953/2017г,съставът на ВКС постановил цитирано решение, ще преценява предубедено основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване,или доводите на страната по същество.В раздел втори на изложението касаторът се позовава на мотивите в определение № 165/2020г по гр.д № 3496/2019г на Четвърто г.о, които счита за правилни и в противоречие с приетото от въззивния съд. В посоченото опредление съставът на Четвърто г.о на ВКС изрично е изтъкнал ,че споделя като практика на ВКС даденият отговор на правния въпрос в решение№3 / 23.01.2018г по гр.д № 953/2017г( на стр. 16 от мотивите ) Ако по правния въпрос,разгледан в решение№3 / 23.01.2018г по гр.д № 953/2017г на 3-то г.о е обективирано противоречие с други решения на ВКС по същия въпрос, законът предписва не отводи по чл. 22 ГПК, а да се прилага чл.292 ГПК. Върховен касационнен съд ІІІ г.о, на основание чл. 288 ГПК намира следното: Не е налице основание въззивното решение да се допуска до проверка поради очевидна неправилност ,като квалифицирана степен на порочност .Приложимото право се съдържа в нормите, които въззивният съд е посочил и тълкувал. Не е налице основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване поради противоречие с изтъкваната от защитата на касатора практика на ВКС ,след като в изложението не е ясно формулиран правен въпрос, по който настоящия състав на ВКС да констатира противоречие. За пълнота следва да се изтъкне ,че изтъкваните от защитата мотиви на определение № 165/2020г по гр.д № 3496/2019г на Четвърто г.о (постановено по реда на чл. 288 ГПК), отразяват само констатация, че не съществува нормативно изискване за проверка на собствеността на продавания имот към деня на публичната продан и издаване на постановлението ,тя се предвижда при описа ,според чл.483 ГПК .В решение №105/2017г по гр.д №1091/2016г е дадено разрешение относно правата на купувач от публична продан и негов правоприемник за случай на отмяна (отпадане)на изпълнителното основание - в разгледания случай осъдително съдебно решение за парично вземане ,чиято отмяна няма обратна сила по отношение на вещно-правния ефект на проданта, когато този ефект е настъпил. Въззивният съд не е формирал решаващи изводи при подобни обстоятелства,нито е разглеждал този въпрос. Решение № 70/2015г по гр.д № 6858/2014г на Първо г.о обуславя вещно- транслативен ефект за купувача от публична продан ,когато исковата молба по чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор, легитимирал длъжника като собственик, е вписана след възбраната, дори решението за разваляне на договора да е вече вписано към деня на влизане в сила на постановлението за възлагане. В решение № 146/2019г по гр.д № 949/2019г Второ г.о, също е подчертано ,че за да придобие купувач от публична продан право на собственост, длъжникът трябва да го е имал. Ако длъжникът не е бил собственик на имота ,то постановлението за възлагане макар годно право основание съгл чл. 77 ЗС ,няма вещно - транслативен ефект. По тези разрешени въпроси, въззивният съд не е формирал и изложил в мотивите си изводи в противоречие с посочената съдебна пратктика. Въззивният съд е формирал решаващи изводи по въпросите, поставени в първия раздел на изложението ,при посочено от касатора основание съгласно чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. По първите три въпроса е приел ,че „обстоятелства водещи до промени в собствеността“ се вземат предвид от ЧСИ и надлежно се проверяват и след като е била извършена проверка на собствеността при пристъпване към опис на възбранения имот. Прието е, че се вземат предвид и вписани след извършване на описа искови молби по установителни искове за нищожност на придобивното основание на длъжника; включително такива,вписани към датата на постановлението за възлагане, иначе проверката по чл.438 ГПК е небрежна и съдебният изпълнител отговаря за вреди. По четвъртия формулиран в реда на идложението въпрос въззивният съд е отдал значение на съобщаването на обстоятелства като посочените, от купувача на ЧСИ ,без да е отдадено значение към кой момент са били изтъкнати обстоятелствата и какви действия или бездействия на ЧСИ са предпоставяли, съгласно закона. Въпросите имат обуславящо значение за изхода на делото с оглед трайно формираното в практиката на ВКС разбиране, че по делктния иск съдът преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител (реш. № 196/2012г по гр.д.N 1555 / 2011 на Трето г.о и цитираната там съдебна практика на ВКС)Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно,когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон. Тези други изисквания ,при неизпълнение обуславят противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение и се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител ,очертавна в установената практика на ВКС според изискваниата на закона за различните случаи, включително по тълкувателен път (напр. реш № 207/2019 по гр.д № 3201/2017г на Четвърто г.о,). От една страна законодателят се придължа към стриктна уредба на правомощията на съдебния изпълнител като израз на принципа за законоустановеност при неговата дейност, от друга страна регламентираният в закона ред за публична продан е система законови норми, гарантиращи правата и законните интереси на всички участници в съдебно- изпълнителното производство .Стълкновението налага извод ,че в случая е изпълнен селективния критерии на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване ,за да се даде отговор на формулираните в изложението четири въпроса, първите три от които свързано поставени ,по прилагането на чл.483 ГПК. Воден от горното ВКС ІІІ г.о