Определение № 1961 от 01.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1204/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [община] срещу определение № 165 от 16.04.2026г. по в.ч.т.д. № 131/2026г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 723 от 09.03.2026г. по т.д. № 156/2026г. на Окръжен съд – Пловдив за връщане като недопустима на исковата молба на общината срещу „Карловогаз“ ООД и „Си Ен Джи Марица“ ООД (в несъстоятелност) с предявени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 29, ал. 1 пр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното определение е неправилно поради неправилната преценка за недопустимост на производството. Същевременно на 15.05.2026г. [община] е била заличена като съдружник в „Карловогаз“ ООД. При успешно проведен процес по иска с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ предпоставките за тази злоупотреба са щели да бъдат преодолени. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значим по делото правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Формулираният въпрос е: „Ако не е вписано подлежащото на вписване в търговския регистър обстоятелство по чл. 125, ал. 1, т. 4 от ТЗ, че ex lege е прекратено участието на съдружника в ООД при обявяването му в несъстоятелност с влязло в сила решение на съда по несъстоятелността, при липса на друг път за защита на основното право на останалия единствен съдружник в същото ООД – членственото право, същият разполага ли с иск по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ за защита на това свое право, когато не се твърди първоначална порочност на вписването, а само че впоследствие е отпаднало основанието за него?“. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, констатира следното: Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд – Пловдив. Не се установява също вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт, за да бъде той допуснат до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. С искова молба от 09.03.2026г., въз основа на която е образувано т.д. № 156/2026г. на Окръжен съд – Пловдив, от [община] е било поискано установяването, че участието на „Си Ен Джи Марица“ ООД (в несъстоятелност) в търговското дружество „Карловогаз“ ООД е прекратено на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от ТЗ поради обявяването на съдружника в несъстоятелност с влязло в сила решение № 260081 от 15.05.2024г. по т.д.н. № 6525/2016г. на Софийски градски съд, вписано в търговския регистър по партидата на дружеството. Също с исковата молба от [община] е било поискано и установяването, че вписването на съдружника „Си Ен Джи Марица“ ООД в търговския регистър (№ 20090309170333) след прекратяването на участието му в „Карловогаз“ ООД е вписване на несъществуващо към настоящия момент обстоятелство. Съгласно изложеното в исковата молба общината и „Си Ен Джи Марица“ ООД са били съдружници в „Карловогаз“ ООД при притежавани съответно 34% и 66 % от капитала на дружеството. Настъпило е прекратително основание по чл. 125, ал. 1, т. 4 от ТЗ, без значение уреждане на имуществените отношения с прекратилия участието си съдружник. Налице са били формални предпоставки за злоупотреба от„Си Ен Джи Марица“ ООД (в несъстоятелност) с правата на съдружник - от управителя В. Н. Г. е отправено предупреждение за изключване на [община] като съдружник в дружеството. Също така от управителя не са били предприети действия по заличаването на несъстоятелното дружество като съдружник. То е продължавало да бъде вписано като мажоритарен съдружник, притежаващ 66 дружествени дяла, представляващи 66% от капитала на „Карловогаз“ ООД. С разпореждане № 723 от 09.03.2026г. съставът на Окръжен съд – Пловдив е върнал исковата молба като недопустима. Изводът за недопустимост на производството е бил споделен от състава на Апелативен съд – Пловдив. Съгласно мотивите, изложени към определение № 165 от 16.04.2026г. по образуваното в.ч.т.д. № 131/2026г., се е касаело за липса на интерес от водения установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Прекратяването на участието на „Си Ен Джи Марица“ ООД в „Карловогаз“ ООД е било по силата на закона с влизане в сила на решението за обявяването на дружеството в несъстоятелност (чл. 125, ал. 1, т. 4 от ТЗ), без значение вписванията, заличаванията и обявяванията в търговския регистър. В този случай би се касаело за оповестяване по отношение на трети лица. Като участник в дружеството, чието участие не е прекратено, [община] е можела да защити правата си – чрез процесуалните способи за защита на членственото правоотношение. Също според възприетото от въззивният съд, що се отнася до искането да се приеме за установено, че с вписване № 20090309170333 по партидата на „Карловогаз“ ООД е вписано несъществуващо към момента обстоятелство, то този иск е бил недопустим поради противоречие между обстоятелствената част и петитума. Искът по чл. 29, ал. 1, пр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписано в регистъра обстоятелство предполага последното да не е възникнало изобщо или да не е възникнало валидно към датата на вписването. Последващи вписването факти не са относими. Воденият от [община] иск се е основавал именно на настъпили след вписването обстоятелства – обявяването на „Си Ен Джи Марица“ ООД в несъстоятелност и прекратяване на участието му като съдружник на това основание. При тези мотиви на въззивния съд в обжалваното определение поставеният от касатора въпрос по приложението на чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въпросът е от значение за изхода на делото съгласно разясненията на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ, приложимо и към частните касационни жалби съответно на чл. 274, ал. 3 от ГПК. От въззивния съд е било възприето, че при воденето на установителен иск по чл. 29, ал. 1 пр. 3 от ТЗ са относими само предхождащи вписването факти и обстоятелства, извод, който касаторът не споделя. Във връзка с въпроса не е удовлетворен допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, на който се позовава страната. Основанието не е обосновано чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при липсата на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). Напротив, по въпроса съществува задължителна съдебна практика и тя се явява съобразена от въззивния съд. Съгласно постановките на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС вписването на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. Т.е. искът по чл. 29, ал. 1, пр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ предпоставя изложени от ищеца факти и обстоятелства, настъпили преди оспореното вписване. Поставеният от касатора въпрос съдържа и имплицитното питане относно защитата на съдружник в дружество с ограничена отговорност, който оспорва участието на друг съдружник в дружеството при обстоятелства по чл. 125, ал. 1, т. 4 от ТЗ. Според апелативния съд в този случай липсва интерес от воденето на отрицателен установителен иск относно членственото правоотношение на съдружника. И тук не е осъществена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 133 от 22.11.2011г. по т.д. № 17/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., правен интерес от предявяване на установителен иск имат не само субектите на спорното правоотношение, но и всички трети лица, чужди на правоотношението, чиито права се засягат от съществуването или несъществуването на спорното право. Интерес от отрицателен установителен иск обаче се отрича, когато има друг ред за защита или ако целеният резултат не може да се постигне с установителния иск (определение № 249 от 24.08.2015г. по ч.т.д. № 829/2015г. на ВКС, ТК, І т.о.). Разрешението е израз на общата постановка на Тълкувателно решение № 8/2012 от 27.11.2013г. по тълк. дело № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС относно правния интерес при отрицателните установителни искове (мотивите на т. 1), съгласно която интересът от решаване на правния спор по установителен иск винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че засяга правната му сфера; видът на иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права, като те зависят от нуждата, обусловена от конкретното засягане на правата. По делото, в съответствие със съдебната практика, от състава на Апелативен съд – Пловдив е прието, че с установителния иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК не може да бъде постигнат целеният от общината резултат. За нея съществува възможност да упражни правата си на единствен участник в дружеството. Това е с оглед изложените от самата община твърдения, че членството на „Си Ен Джи Марица“ ООД (в несъстоятелност) в „Карловогаз“ ООД е прекратено по право на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от ТЗ, без значение дали имуществените отношения между съдружниците са уредени и дали по партидата на „Карловогаз“ ООД са извършени съответните вписвания, обявявания и заличавания във връзка с прекратяването. Посоченото в частната касационна жалба на [община] обстоятелство за заличаването й като съдружник по партидата на „Карловогаз“ ООД поради изключване (на 15.05.2026г., въз основа на решение на Общото събрание на „Карловогаз“ ООД, взето единствено с участието на другия съдружник) не може да бъде самостоятелно съобразявано от касационната съдебна инстанция. По аргумент от чл. 290, ал. 2 от ГПК, приложим и в частното касационно производство, относими са обстоятелствата, настъпили до приключване на производството пред въззивния съд. Съгласно възприетото в мотивите към Тълкувателно решение № 1/2017 от 09.07.2019г. по тълк. дело № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС в касационното производство, развиващо се по реда на чл. 290 - чл. 293 от ГПК, правомощията на ВКС по отношение на обжалвания съдебен акт са лимитирани. Те са в рамките на проверка за неговата валидност, процесуална допустимост и правилност, при недопустимост да се съобразяват нови доказателства и да се установяват нови факти. Важими са постановките на т. 4 и т. 5 от Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004г. по гр.д. № 2/2004г. на ОСГК на ВКС. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд – Пловдив по частната касационна жалба на [община]. Воден от горното съдът