Определение № 606 от 26.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 501/2011 г.
ВКСI търговско отделение26.09.2011 г.
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение №628 от 5.04.2011г., постановено по т.д. № 2017/2009г. на Софийския апелативен съд, търговска колегия, пети състав. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Обжалвано е определение №628 от 5.04.2011г., постановено по т.дело №2017/2009г. на Софийския апелативен съд, с което е изменено решение №82 от 2.02.2010г. в частта за разноските, с което са присъдени на [фирма] разноски в размер на 587, 24лв. Касаторът С. А. Ц. поддържа, че определението е недопустимо, алтернативно незаконосъобразно и иска обезсилването му, респ. неговата отмяна. Твърди, че в случая молбата за изменението на решението в частта за разноските е следвало да бъде разгледана по реда на чл.248 ГПК, в който случай тя би била просрочена. Ответникът по частната жалба [фирма] не взема становище по изложените в частната жалба оплаквания. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение след преценка на данните по делото, приема следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, за което законът в чл. 248, ал. 3 ГПК изрично предвижда обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. с ал. 1, т. 2 ГПК. Съдът не проверява предпоставките по чл. 280 ГПК, тъй като частната жалба е срещу определение, постановено за първи път от въззивен съд и се разглежда по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Възстановяването на направените от страните разноски е изрично регламентирано в чл. 64 ГПК отм. и е обусловено от изхода на спора. В случая с решение №82 от 2.02.2010г., постановено по т.дело № 2017/2009г. Софийският апелативен съд е отхвърлил иска на С. Ц. срещу [фирма] по чл.74 ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на дружеството и съответно дружеството – ответник има право да му се възстановяват направените разноски, съобразно с изрично заявеното искане в тази насока във въззивната жалба. Наведените в частната жалба доводи са изцяло неоснователни доколкото производството пред въззивната инстанция се е развило по реда на чл. 196 ГПК отм. във връзка с параграф 2, ал.1 ГПК, процесуален ред приложим и за изменението на решението в частта за разноските – чл.192, ал.4 ГПК отм. Атакуваното определение е съобразено с разпоредбата на процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение