Определение № 542 от 20.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1866/2019 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 12/06.02.2019 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 646/2018, с което е потвърдено решение № 296/30.07.2018 на Пазарджишкия окръжен съд по гр. д. № 54/2018, поправено с решение № 383/08.11.2018 по същото дело, с което е уважен предявеният иск за поставяне под ограничено запрещение по чл. 5, ал. 2 ЗЛС. Недоволен от решението е касаторът Е. П. В., представляван от адв. Бл. Б. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда в мотивите на решението да обсъди всички доказателства по делото относно правно релевантните факти, във връзка с това страда ли ответникът от душевна болест или слабоумие и може ли да се грижи за своите работи, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, основание за допускане на касационно обжалвано по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с ППВС № 5/1979. Счита, че е налице основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като решението е очевидно неправилно. Ответницата по жалбата М. В. В. не взема становище. Прокуратурата на Република България също не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът страда от психично заболяване /Ф 10 по МКБ 10 (психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, синдром на алкохолна зависимост с алкохолна характеропатия и дементни прояви, психотични екзацербации, състояние след прекаран мозъчен инсулт и захарен диабет тип II), като настъпилите трайни промени в личността на ответника се отразяват върху неговата способност да ръководи постъпките си и да се грижи за своите работи в пълна степен. По делото са приети две съдебно-медицински експертизи. Според заключението на вещото лице на единичната експертиза системната алкохолна злоупотреба е довела ответника до характеропатия и интелектуален упадък със снижение на морално-етичните норми на поведение (извършване на неадекватни действия – изхождане, скандали, налитане на бой, закани за убийство), занемаряване на личната хигиена, липса на социални контакти, налудност за проследяване, епизодични мегаломанни наслойки (представяне за лорд или инженер), влошаване до крайност на здравословното състояние от получения мозъчен инсулт, открити са качествени нарушения на съзнанието, които отзвучали. Според експерта настъпилият личностен упадък, придружен с дементни прояви, алкохолна характеропатия и острите хронични психиатрични екзацербации са довели до невъзможност ответникът да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, но не винаги и напълно. Посочено е, че при провеждане на адекватно и качествено лечение в четири направления (психиатрично, неврологично, ендокринологично и физиотерапевтично) може да настъпи значително подобрение, но ако се поднови алкохолната злоупотреба ще настъпят пагубни последствия. Съгласно заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза, което потвърждава изводите на единичната експертиза, е установено, че ответникът страда от посочените психични поведенчески разстройства, като след проведено допълнително клинично-психиатрично и психологично изследване е констатирано, че ответникът има нарушено логическо мислене, пряко рефлектиращо на когнитивните функции, алкохолен фациес, затруднено придвижване, паметови нарушения, чете, познава парите, но трудно извършва сложни аритметични действия, не си знае Е.-то, ориентиран е грубо за своята личност и за време и обществено политически събития; мисловният му процес е свързан, но сравнително беден и забавен, емоционално раздразнителен е, с тенденции за гневни отреагирвания, волево неустойчив, нравствено-етично снижен, а паметово и интелектуално е на нивото на примитивна личност. Въззивният съд е възприел изводите на експертите и е приел, че ответникът страда от психични и поведенчески разстройства и дементни прояви, съчетани с физически заболявания. От изслушването на ответника в две съдебни заседания в първоинстанционното производство, съдът е достигнал до извод, че той има ясна представа кога и къде е роден, къде е работил и учил, с кого живее в момента, както и че е прехвърлил имота си на двама души, с които няма родствена връзка, но им се доверява, за да го издържат и гледат, тъй като не получава пенсия. Установено е, че ответникът може да извършва елементарни математически операции, да преброи пари, но не може да пазарува сам, заради прекарания инсулт, не може да си движи ръцете и краката, взима си сам предписаните лекарства, знае кои са лекарите, които го лекуват, има географски познания. По отношение на преценката му, без проучване на пазара, да избере да прехвърли правото си на собственост, срещу гледане и издръжка, съдът е приел, че не обуславя извод за невъзможност да се грижи за работите си. От показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е приел за установено, че състоянието на ответника често е неадекватно, поради злоупотреба с алкохол, налице са прояви на агресия към неговите роднини, не полагал грижи за личната си хигиена, отправял заплахи, включително се описва случай, в който вдигал страшен шум, сечейки с брадва дивана у дома си. Според друга група свидетели, той е бил тих, притеснителен и работлив човек, оплаквал се е от ищцата, като след получения инсулт се грижили за него, поради което в пълно съзнание прехвърлил имота си. Като безспорно по делото е прието, че ответникът и семейството на брат му живеят в една жилищна сграда на различни етажи, като в началото на 2018 г. е прехвърлил своя имот на трети лица (сина и снахата на свидетелката Д.) срещу поемане на задължение от тяхна страна да го издържат и гледат до края на живота му. Съдът е кредитирал в по-голяма степен показанията на първата група свидетели, които кореспондират на заключенията по съдебно-медицинските експертизи, като е приел, че ответникът употребява алкохол, неустойчив е, трудно планира поведението си и осъществява контрол над емоциите си, като заедно с лесната му манипулативност, създава условия за конфликтна и агресивна готовност, водещи до невъзможност да взема адекватни, правилни и бързи решения в стресова ситуация и при необходимост за сложна преценка на фактите и последиците от взетите решения. Взети са предвид хроничните изменения и дементни прояви, както и обстоятелството, че не може да се разчита на подобрение по отношение на интелектуалните функции, в които влизат възприятия, памет, интелект, мислене и може да извършва елементарни действия – да си купи нещо, но не и интелектуални дейности като покупко-продажба. Предвид изложеното и доколкото по делото е прието за установено, че ответникът е способен да се справя с елементарни свои нужди и да извършва обикновени сделки за задоволяване на ежедневните си нужди, както и е запазена ориентацията и преценката му за обикновените факти от живота, въззивният съд е приел, че състоянието му не е така тежко, поради което следва да бъде поставен под ограничено запрещение (а не под пълно каквото е искането на ищцата). В тази връзка е взето предвид, че следва да се осигури възможността в пълна степен да бъдат защитени имуществените и неимуществените права и интереси на ответника, който има нужда от помощ и контрол на близките си, които не получава в пълен обем, а такива следва да му бъдат осигурени от лицето, което ще бъде определено за негово попечител. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя изхода на делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение