Определение № 306 от 01.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4902/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ю. К. Д. срещу решение № 982 от 25.08.2021 г. на Апелативен съд - София по в. гр. д. № 3818/2020 г., с което е отменено решение № 3792/26.06.2020 г., постановено по гр. д. № 8941/2017 г. на СГС в частта, с която "ОББ"АД е осъден да заплати на Ю. К. Д., сумата от 55 901. 37 евро, представляваща неизплатена сума по прекратен срочен депозит №...., като вместо него е постановено друго решение, с което са отхвърлени исковете на Ю. К. Д. срещу "ОББ"АД, за заплащане на сумата от 55 901. 37 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща неизплатена сума по прекратен срочен депозит №..... и е обезсилено решение № 3792/26.06.2020 г., постановено по гр. д. № 8941/2017 г. на СГС в частта, с която И. К. З., е осъден да върне на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД на "ОББ"АД, получената от него без правно основание сума в размер на 55 901. 37 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на обратния иск -30.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси:

1.Допустимо ли е решението на въззивния съд при промяна на правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд ? Сочи се противоречие с практиката на ВКС – т.2 на ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 19/14.07.2016г по гр.д. № 3604/2015г. на ВКС, IV-то г.о.; решение № 94/13.09.2016г. по т.д. № 3768/2014г. на ВКС, II- ро т.о.; решение № 45/20.04.2010г. по т.д. № 516/2009г. на ВКС, II- ро т.о.; решение № 124/24.03.2011г. по гр. д. № 882/2010г. на ВКС, IV- то г.о.; решение № 375/26.10.2011г. по гр.д. № 931/2009г. на ВКС – IV-то г.о.

2. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани? Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 344/21.09.2012г., по гр.д. №862/2011г. на ВКС–IV-то г.о.; решение № 127/05.04.2011г. по гр.д. № 1321/2009г. на ВКС–IV-то г.о.; решение № 554/08.02.2012г. по гр.д. № 1163/2010г. на ВКС–IV-то г.о.; решение № 194/18.06.2013г. по гр.д. № 1100/2012г. на ВКС–IV-то г.о.; решение № 324 / 22.04.2020г. по гр.д. № 1413/2009г. на ВКС–IV-то г.о.

3. Превеждането на средствата по сметка на лице, което не се явява овластено да ги получи, съставлява ли противоправно поведение на служители на банката по смисъла на чл. 49 ЗЗД или представлява неизпълнение на договорното задължение за връщане на депозираната парична сума по смисъла на чл. 79 ЗЗД ?

4. Задължителна предпоставка ли е страната да твърди нарушение на конкретна правна норма от страна на служителя на банката, за да обоснове приложение на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД или е достатъчно да изложи твърдения за извършени нарушения от страна на посочения служител, като последица от които е налице неизпълнението му да изплати сумата по прекратения срочен депозит на наследника по закон, който първи е сезирал банката с такова искане?

5. Следва ли да се приеме, че е налице конкуренция между наследник по закон и наследник по завещание в хипотеза, в която има ясно изразена поредност на исканията на всяко едно от посочените лица – искане на наследник по закон от 21.07.2011г. и искане на наследник по завещание от 22.07.2011г.? Не следва ли да е налице едновременност на събитията, което да обуслови сочената конкуренция?

По въпроси 3, 4 и 5 се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответникът по касация „ОББ“ АД с подадения отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.

Третото лице - помагач на страната на ответника И. К. З., чрез процесуалния си представител адв. С. Й., с подадения отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на същата, както и за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване.

Относно правната квалификация на предявения иск, въззивният съд е изложил мотиви, че в хода на въззивното производство е констатирана нередовност на исковата молба и на ищеца са дадени указания да посочи обстоятелствата, на които се основава предявения иск, тъй като на база наведените фактически твърдения не може да се прецени дали се претендира ангажиране на договорната отговорност на ответника, който не е изпълнил задължението си да върне вложената по договор за срочен депозит сума на наследника на починалия вложител или се претендира обезщетение за вреди от виновното и противоправно поведение на служители на банката. В изпълнение указанията на въззивния съд е постъпила молба от ищцата и въз основа на изложеното в нея въззивният съд е приел, че е предявен иск на договорно основание, доколкото се твърди, че е налице неизпълнение на основното задължение на банката по чл. 420 от ТЗ да върне вложената сума. Въззивният съд е посочил, че първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл.49 ЗЗД, но постановеното решение е допустимо, защото съдът се е произнесъл по наведените от ищцата фактически твърдения. На страните са били дадени точни указания относно подлежащите на доказване факти и не се налага даване на указания от въззивния съд.

От фактическа страна въззивният съд е приел, че Е. Г., починала на 03.07.2011г., която е дъщеря на ищцата, е имала открит срочен депозит в "ОББ"АД. Към момента на смъртта си е разполагала със сумата от 55 901.37евро. На 21.07.2011г. ищцата поискала да бъде прекратен срочният депозит на починалата и сумата да се преведе по нейна банкова сметка. Депозитът е закрит на 21.07.2011 г., но сумата не е била преведена по посочената от ищцата сметка. На същата дата е постъпило заявление от И. К. З. за прекратяване срочния депозит на Е. Г.. Към искането на З. е представено саморъчно завещание, с което Е. Г. му е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество. На 22.07.2011 г. сумата е преведена по сметка на И. З.. С писмо изх. №122-0574/22.07.2011 г. ищцата е уведомена за извършения превод.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил извод, че между ответника "ОББ"АД и наследодателя на ищцата е бил сключен договор за паричен влог, по силата на който банката е поела задължението да върне вложената парична сума в същата валута и размер, както и да заплати уговорената лихва. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗКИ задължава банката да сключва договор за влог само при предварително определени условия, които на основание чл. 298 от ТЗ обвързват вложителите и техните универсални правоприемници. Съдът е посочил, че от ОУ, както и от Информация относно уреждания на взаимоотношенията между банката и наследниците на починалите клиенти, съставляваща неразделна част от общите условия, се установява, че при подадено заявление за изплащане на наследници по завещание и наследници по закон, банката изплаща сумите по сметката на наследодателя на наследниците по завещание. Направен е извод, че страните по договора са уредили предварително какви ще бъдат последиците при смърт на титуляра на този влог, като при конкуренция между наследници по закон и завещание, банката се освобождава от отговорност, ако изплати сумите на наследниците от втората категория. Това изисква извършването на формална проверка дали представеното завещание съдържа реквизитите по чл. 25 от ЗН, като представеното от З. завещание отговаря на изискванията на чл. 25 ЗН. Съдът е изложил мотиви, че за банката не е съществувало задължение да откаже да извърши поисканата платежна операция, тъй като в Общите условия е решен предварително въпроса за конкуренцията между наследниците по закон и завещание, т. е. независимо от това, че към 21.07.2011 г. са били заявени надлежно две искания за получаване на сумата, то извършеното на З. плащане е било валидно. Съдът, позовавайки се на разпоредбата на чл. 75 от ЗЗД, е приел, че плащане на лице, което формално се легитимира като наследник по завещание, има редовен погасителен ефект и освобождава банката от отговорност. В решението е посочено, че по делото няма доказателства, установяващи, че към 22.07.2011 г. ответникът е разполагал с данни, че завещанието е неистински документ. Информация за образувано срещу наследника по завещание наказателно производство за това, че е използвал документ с невярно съдържание е подадена на 04.08.2011 г. В заключение е направен извод, че предявеният иск е неоснователен, предвид на което и първоинстанционното решение, с което искът е бил уважен, е отменено и е постановено друго такова за отхвърляне на иска.

С оглед мотивите на съда в обжалваното решение е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора втори процесуалноправни въпроси- за задължението на въззивния съд да мотивира решението си като обсъди в съвкупност всички доказателства, както и доводите и възраженията на страните, а ако не възприема някои от доказателствата, то да изложи съображения за това. Поставеният от касатора правен въпрос е от значение за конкретното дело, като е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, включително и с посочената от касатора, според която задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. В отклонение от тази практика въззивният съд е направил извод за неоснователност на иска, без да се произнесе по доводите на ищцата, че ответната страна несвоевременно е отразила искането за закриване на банковата сметка, направено от ищцата, както и нареждането за посочения в документа превод, които доводи са въведени в отговора на въззивната жалба и в молбата – уточнение на иска.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,