Определение № 13737 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11339/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. П. Т., в качеството му на член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“ и зам. председател на Национално движение „Екогласност“, чрез пълномощника си адв. Кашъмов, против определение № 8952 от 18.07.2024 г., постановено по адм. дело № 7026/2024 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е оставена без разглеждане жалбата му като член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“ и е отхвърлена жалбата му като зам. председател на Национално движение „Екогласност“ против решение № 103 от 27.06.2024 г. на министъра на околната среда и водите. Твърди се неправилност на определението и се претендира отмяната му. Ответникът – министърът на околната среда и водите, чрез юрк. Найденова като процесуален представител, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Неоснователно е искането за провеждане на открито съдебно заседание по делото. Частната жалба се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът постанови друго – чл. 234, ал. 1 АПК. В случая липсват основания за допускане на изключение от общото правило на посочената процесуална норма, тъй като не е налице фактическа или правна сложност на разглеждания спор, поради което не се налага участие и изслушване на страните в съдебно заседание, нито събиране на допълнителни доказателства. Поради това, с оглед предмета и характера на делото настоящият състав счита, че няма необходимост от разглеждането му в открито заседание. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по съображения, различни от изложените в нея. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на П. П. Т. като член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“ и е отхвърлена в частта, в която като зам. председател на Национално движение „Екогласност“ оспорва решение № 103 от 27.06.2024 г. на министъра на околната среда и водите, постановено в производство по чл. 60, ал. 3 във вр. с ал. 1 АПК за допускане на предварително изпълнение на негово Становище по екологична оценка (ЕО) № 1-1/2024 г., с което е съгласуван проект на актуализирана Стратегия за управление на отработеното ядрено гориво (ОЯГ) и радиоактивни отпадъци (РАО) в България – Национална програма в съответствие с Директива 2011/70/Евратом, с възложител Министерство на енергетиката, с цел да се осигури животът и здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни и обществени интереси, както и поради това, че от закъснение на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. За да постанови този резултат, тричленният състав приема, че Т. не доказва качеството си на член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“ и своята представителна власт, като след служебна справка не са открити и доказателства за вписване на асоциацията като правен субект. По отношение на подадената жалба като зам. председател на Национално движение „Екогласност“ с искане за отмяна на решението за допускане на предварително изпълнение на административния акт са изложени съображения, че визираните от органа мотиви кореспондират с посочените от него материалноправни предпоставки, регламентирани в хипотезата на чл. 60, ал. 1 АПК. Приема, че допускането на предварителното изпълнение на становището по ЕО според чл. 82, ал. 4 ЗООС е задължително условие за одобряване на актуализираната Стратегия за управление на ОЯГ и РАО в България, съответно е в защита на особено важни държавни и обществени интереси, свързани с необходимостта от изпълнение на ангажиментите, които страната е поела като страна членка на Европейския съюз за спазване на изискванията за отговорно и безопасно управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, както и за защитата на здравето на населението и опазване на околната среда, чрез реализиране на целите в Стратегията за устойчиво намаляване на количествата ОЯГ и минимизиране на риска при съхранението им. Определението е недопустимо. В резултат на извършена служебна справка се установява, че съдебното производство по оспорването на Национално движение „Екогласност, представлявано от П. П. Т., срещу Становище по ЕО № 1-1/2024 г. на министъра на околната среда и водите, чието решение за предварително изпълнение по реда на чл. 60 АПК е предмет на делото, по което е постановено обжалваното пре настоящия състав определение, е прекратено с определение № 10242 от 01.10.2024 г. по адм. дело № 8028/2024 г. на Върховния административен съд и жалбата е изпратена по подсъдност на Административен съд София - град. Образуваното при получаването на жалбата от административния съд производство по адм. дело № 9576/2024 г. с определение № 22422 от 05.11.2024 г. е присъединено към адм. дело № 9251/2024 г. на същия съд за разглеждане на оспорванията в едно производство. С определение № 22903 от 08.11.2024 г. по това дело по реда на чл. 135, ал. 6 във връзка с ал. 4 АПК е повдигнат спор за подсъдност и делото е изпратено на Върховния административен съд, петчленен състав за определяне на подсъдността. С определение № 13356 от 10.12.2024 г. по адм. дело № 11070/2024 г. на Върховния административен съд, е прието, че родово и местно компетентен да се произнесе по жалбите срещу становището по ЕО на министъра на околната среда и водите е Административен съд София - град. Изложени са съображения, че с оспорения в производството акт на министъра на околната среда и водите не се упражняват правомощия по ръководство, координация или контрол и по осъществяване на държавно управление, тъй като същият не касае държавна политика в опазване на околната среда, а е акт относно обосноваността на извършената екологична оценка или преценка да не се извършва такава, съобразно предоставените на административния орган в закона правомощия. Приема, че стратегията по чл. 74 ал. 1 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия представлява документ с програмен характер, формулиращ политиката и принципите за безопасно управление на дейностите, свързани с ОЯГ и РАО, попада в дефиницията на „планове и програми“ по смисъла на § 1, т. 22 ДР ЗООС и подлежи на екологична оценка съгласно раздел II от глава Шеста от същия закон, но не е обект с национално значение според § 5, т. 62 ДР ЗУТ - определен като такъв със закон или с акт на Министерския съвет. Като се позовава на § 1, т. 76 ДР ЗООС, петчленният състав приема, че актуализираната стратегия не представлява и „обект със стратегическа важност“ по смисъла на тази разпоредба. Като допълнително основание е посочено, че хипотезата на чл. 88, ал. 4 ЗООС е относима към жалби, подадени до 01.07. 2024 г. срещу становища и решения по ал. 1 от същия текст, а оспорванията срещу оспореното становище по ЕО са подадени след този момент. Според петчленния състав определената с изменението и допълнението на ЗООС, ДВ, бр. 42 от 2022 г., в сила от 7.06.2022 г. едноинстанционна компетентност на Върховния административен съд по посочените в чл. 88 ал. 4 ЗООС жалби е следвало да действа в ограничен период от време и относно конкретни обекти от национално значение. Приема, че след като този период е изтекъл, приложение намира общата разпоредба на чл. 88, ал. 3 ЗООС, уреждаща обжалването на актовете по чл. 88, ал. 1 ЗООС по общия ред от АПК, т. е. при липса на изрична норма, която да урежда компетентността на ВАС по този спор. След като компетентен да разгледа жалбата на П. П. Т., в качеството му на зам. председател на Национално движение „Екогласност“, срещу Становище по ЕО № 1-1/2024 г. на министъра на околната среда и водите, е Административен съд София - град, то същият съд следва да се произнесе и по подаденото от това лице като член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“ и представляващ посоченото сдружение оспорване срещу решение № 103 от 27.06.2024 г. на министъра на околната среда и водите за допускане по чл. 60 АПК на предварителното изпълнение на същия акт. Решението за допускане на предварителното изпълнение е с акцесорен характер, насочено към обезпечаване настъпването на предвидените в становището по екологична оценка правни последици, поради което по обжалването му следва да се произнесе същият съд, който е компетентен да разгледа и оспорването срещу акта. Предвид изложеното обжалваното определение като постановено от съд, който не е родово компетентен да разгледа спора, следва да бъде обезсилено като недопустимо, производството следва да бъде прекратено, а делото на основание чл. 135, ал. 2 АПК - изпратено по подсъдност на Административен съд София - град, в чиято компетентност е да извърши преценка относно допустимостта, респ. основателността на оспорването. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,