Определение № 521 от 06.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 450/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК. Обжалвано е определение №4180 от 22.03.2011г., постановено по ч.гр.дело № 3204/2011г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на К. Й. Г. от [населено място] срещу разпореждане от 17.03.2010г. за издаване на изпълнителен лист срещу него по издадена заповед за изпълнение на парично задължение тпо чл.410 ГПК от 19.02.2009г. на СРС, 88 състав по гр.дело № 13959/2009г. и включваща възражение по чл.423, ал.1, т.1 ГПК като неоснователна. Жалбоподателят К. Г. иска отмяна на определението като неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Допустимостта на касационното обжалване обосновава с предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, без да конкретизира т.1 и т.2 чрез посочване и представяне на съдебни актове. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не представя писмен отговор. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, но същата е процесуално недопустима. Въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу издаден срещу жалбоподателя изпълнителен лист на основание заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Производството по издаване на изпълнителен лист се развива като двуинстанционно. С произнасянето по същество на частната жалба от въззивния съд, разпореждането на районния съд за идване на изпълнителен лист е влязло в сила и с него е изчерпан инстанционния контрол по чл.407 ГПК. Относимо към недопустимостта на касационното обжалване на въззивното определение е даденото в т. 6 на ТР № 1 от 2001 г. разрешение по тълкуването на чл. 244 ГПК отм., на който е аналогичен чл. 407 ГПК в сила от 1.03.2008 г., а именно пред ВКС подлежи на обжалване по реда на частната жалба разпореждането за издаване на изпълнителен лист, когато за първи път е постановено от въззивен съд, какъвто не е настоящия случай. Определението на въззивния съд не е от категорията на преграждащите развитието на производството определения - чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство - чл. 247, ал. 3, т. 2 ГПК, само в които случаи законът допуска касационно обжалване на въззивни определения при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Определението на съда по чл.423 ГПК също не подлежи на касационно обжалване. По съществото си производството е извънинстанционно, тъй като е насочено към отмяна на влязла в сила заповед. Актовете постановени по този ред по принцип не подлежат на обжалване. Липсва и изрична норма, която предвижда обжалване на определението, поради което постановения от въззивния съд съдебен акт е окончателен. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение