Определение № 102 от 11.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1911/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. Я. срещу решение №1269 от 17.06.2020г., постановено по в.гр.д.№5054/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 с-в, с което е потвърдено решение №6105/15.08.2019г. по гр.д.№13649/2017г. на Софийски градски съд, І-8 с-в.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителните му части, е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че присъденото обезщетение за неимуществените вреди в размер на 30 000лв., е занижено, тъй като съдът не се е съобразил с общите и със специфични критерии, валидни за определяне на справедливия размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Акцентира се върху установените в производството множество телесни повреди, получени от ищцата, тежестта на действително понесените от нея болки, страдания и неудобства, както и върху продължителността на оздравителния процес и степента на възстановяване. Отделно се сочи, че въззивният съд неправилно е потвърдил решението на СГС в частта му, с която е отхвърлен иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата от 416лв. до 1 916лв. като се поддържа, че съдилищата, без да се съобразят с уточняващите молби на ищцата, са разгледали претенциите за обезщетение за имуществени вреди като един общ иск, а не както е поискано: за сумата от 416 лв. – имуществени вреди от злополуката на 23.10.2014г. и за сумата 1 500лв. – имуществени вреди от настъпилия ексцес на 10.07.2017г. Претендира се отмяна на въззивното решение, осъждане на ответника да заплати на ищцата допълнително 30 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди и допълнително 1 500лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните лихви върху главниците, и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като са поставени следните два правни въпроса, за които се твърди, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВС и практиката на ВКС, а именно:

1.„ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните и да анализира относимите към правния спор доказателства?“. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с постановките в т.5 на ППВС №7/1965г. и с решение №3/19.01.2016г. по гр.д.№3973/2015г. на ВКС, І г.о.

2. „ Следва ли въззивният съд при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди да извърши задължителна и подробна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното тълкуване на критериите при прилагане принципа на справедливостта и да обоснове какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД?“. Според касаторката въпросът е решен от въззивния съд в противоречие с разясненията, дадени в ППВС №4/1968г., и с практиката на ВКС, обективирана в решение №93/23.06.2011г. по т.д.№566/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение №99/08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на ВКС, ІІ т.о., решение №158/28.12.2011г. по т.д.№157/2011г. на ВКС, І т.о., решение №31/25.03.2014г. по т.д.№1203/2013г. на ВКС, ІІ т.о., решение №28/24.04.2020г. по т.д. №374/2019г. на ВКС, ІІ т.о., решение №47/24.06.2020г. по гр.д.№3349/2019г. на ВКС, ІІІ г.о.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ЗАД „Армеец“ АД, в който се твърди, че не е налице поддържаното от касаторката основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените въпроси не са решени от въззивния състав в противоречие със задължителната практика на ВС и с посочената в изложението практика на ВКС. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на жалбата по съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното:

С обжалваното решение въззивният състав от САС е потвърдил №6105/15.08.2019г., постановено по гр.д.№13649/2017г. на СГС в частта му, с която е отхвърлен иска на М. И. Я. с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) против ЗАД „Армеец“ АД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 30 000лв. до претендирания размер на обезщетението от 60 000лв. и в частта му, с която е отхвърлен иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата от 416лв. до претендираното обезщетение общо в размер на 1 916лв.

Касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима в частта й, с която се обжалва въззивното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция за частично отхвърляне на претенцията за имуществени вреди. Искът за обезщетение за имуществени вреди е самостоятелен иск като в случая същият е предявен заедно с иска за обезщетение за неимуществени вреди при условията на обективно съединяване на искове. Доколкото цената на иска за обезщетение за имуществени вреди е под 20 000лв., въззивното решение по този иск не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК и в тази му част решението е влязло в сила ( в този смисъл е и константната практика на ВКС - определение №213/13.07.2020г. по ч.т.д.№928/2020г. на ВКС, І т.о., определение №219/30.11.2020г. по т.д.№2989/2019г. на ВКС, І т.о. и др.).

Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в частта й, с която се обжалва въззивното решение, с което е потвърдено решението на СГС за отхвърляне на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 30 000лв. до 60 000лв.

С оглед липсата на въззивна жалба от застрахователя въззивният състав е приел за безспорно между страните, че е ангажирана отговорността на ответника ЗАД „Армеец“ АД по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ да обезщети на основание чл.226, ал.1, КЗ (отм.) причинените неимуществени вреди на ищцата М. Я., пострадала като пешеходец в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 23.10.2014г., причинено виновно от Н. С. като водач на застрахования при ответника л.а. „Мицубиши“ с ДК [рег.номер на МПС].

Позовавайки се на заключението по извършената пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза от вещите лица д-р Бонев – травматолог и д-р Петров – неврохирург, както и на показанията на св.Л. Г., въззивният съд е посочил като релевантни за спора следните установени по делото обстоятелства:

1.) в резултат на произшествието, станало на 23.10.2014г. ищцата е получила получила множествени травми в областта на гръдния кош; множествени фрактури на ребра /от 4-то до 10-то ребра в ляво/ с хемоторакс в лявата белодробна основа; черепно-мозъчна травма; сътресение на мозъка с последвал постравматичен церебрастенен синдром; травма на лявото коляно с лезия на медиалния менискус; вътрешната капсула, странична вътрешна връзка и частична лезия на предната кръстна връзка; контузия с подкожен хематом на задна теменна област на главата; контузия и хематом на лявата лакътна става и лявата глезенна става.

2.) мозъчното сътресение, протекло без медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние, е реализирало медико-биологичния критерий разстройство на здравето временно неопасно за живота; контузията с подкожния кръвоизлив в задна теменна област на главата е причинила на ищцата болки и страдания; претърпяната тежка гръдна травма е причинила трайно ограничение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни; получените мекотъканни увреждания - контузия и хематоми на лявата лакътна става и лявата глезенна става са причинили на пострадалата болки и страдания; получената травма на лявото коляно с лезия на мепиалния менискус, на вътрешна капсула, на странична вътрешна връзка и предна кръстна връзка, са причинили трайно затруднение движението на левия долен крайник за срок от повече от 30 дни.

3.) понастоящем ищцата е в добро общо състояние, неврологичният й статус е в граници на нормата, счупените ребра са зараснали с малка остатъчна деформация от натрупания калус в зоната на фрактурите; движението на лявото коляно на ищцата при свиване е в леко ограничен обем от 10 градуса като ищцата се придвижва самостоятелно, без помощни средства и с бавна походка.

4.) ищцата е била жизнена и енергична, водела е активен социален живот, но тази ситуация се е променила негативно след инцидента като пострадалата вече не проявява предишната социална активност, не е работоспособна и се оплаква от невъзможност да упражнява професията си на адвокат.

Съдът е посочил, че на 10.07.2017г. (приблизително три години след инцидента), ищцата е потърсила медицинска помощ, съобщавайки за проява на внезапен и силен пристъп на световъртеж, докато вървяла на улицата, в резултат на което е извила дясното си ходило, поради което била приета за болнично лечение в МБАЛ „Скин Системс“ ЕООД с диагноза за счупване на базата на 5-та предходилна кост на дясното ходило. Въззивният състав е приел за неоснователно твърдението във въззивната жалба на ищцата за наличието на причинно – следствена връзка между произшествието, реализирано през 2014г. и инцидента, станал на 10.07.2017г. Този свой извод съдът е обосновал с приетото и неоспорено заключение по изготвената медицинска експертиза, от което се установява, че настъпилият значително време след произшествието инцидент на 10.07.2017г. е могъл да бъде предизвикан от световъртеж, резултат от възрастови промени в организма на пострадалата /напр. при внезапно извиване на главата поради дегенеративни изменения в гръбначния стълб/, т.е. липсва пряка причинно следствена връзка между двете събития.

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му от ищцата част, с която е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 30 000лв. до претендираната сума от 60 000лв., въззивният състав е посочил, че при определяне размера на обезщетението се съобразява с постановките в Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н. Съдът е посочил, че с оглед установените по делото обстоятелства, релевантни за определяне размера на обезщетението, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП - октомври 2014г., лимитите на отговорност, възрастта на пострадалата, както и съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от 30 000лв. адекватно ще обезщети причинените на ищцата неимуществени вреди.

Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от касаторката основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение въпросът на касаторката: „ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните и да анализира относимите към правния спор доказателства?“. Въпреки, че в известна степен мотивите на въззивното решение не са изцяло прецизни относно анализа на доказателствата, следва да се има предвид, че въззивният състав е извършил самостоятелна проверка и преценка на събраните по делото доказателства, релевантни за спора и е извел свои собствени фактически и правни изводи, с което по същество е дал отговор на твърденията, доводите и възраженията на страните. В обжалваното решение въззивният състав е посочил обстойно всички получени от ищцата увреждания, претърпените от нея болки и страдания и неудобствата през възстановителния процес. Изложил е съображения защо не приема за установено наличието на причинно-следствена връзка между получените увреждания при инцидента, станал на 10.07.2017г. и застрахователното събитие, настъпило на 23.10.2014г.- извод, обуславящ неприсъждане на обезщетение за вредите от претърпяното счупване на базата на петата предходилна кост на дясното ходило. Съдът е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, позовавайки се на фактическите констатации, изложени в мотивите на решението и на направените въз основа на тях правни изводи, с което е изпълнил задължението си по чл.236, ал.2 ГПК.

Не може да обуслови допускане на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпросът: „ Следва ли въззивният съд при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди да извърши задължителна и подробна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното тълкуване на критериите при прилагане принципа на справедливостта и да обоснове какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД?“. Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че въпросът не е решен в противоречие с указанията в ППВС №4/1968г. и с цитираната в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК практика на ВКС. В т.11 от Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС е прието, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, които ищецът е претърпял и които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Въззивното решение не е постановено в противоречие с така изразеното становище, тъй като въззивният съд е определил размера на полагащото се в полза на касаторката обезщетение за неимуществени вреди, посочвайки че се съобразява с указаните в ППВС №4/1968 г. общи критерии и преценявайки специфичните за делото факти, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост – възрастта на ищцата към деня на ПТП; вида и броя на получените увреждания; продължителността на периода, в който болките и страданията са били интензивни; продължителността на общия лечебен и възстановителен период; психическото и физическото състояние на ищцата след увреждането; обществено – икономическите условия в страната и лимита на застрахователните обезщетения към деня на увреждането. Ето защо в случая несъгласието на касаторката с определения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 30 000лв., е относимо към правилността на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК

На основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество сумата 100лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,