Определение № 60318 от 16.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 1311/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

С. Х. К. чрез адв. С. Ч. обжалва определение № 29 от 26.3.2021 г. по в.ч.гр.д. 74/21 г. ОС Ямбол, с което е потвърдено определение от 29.12.2020 г. по гр.д. 4093/18 г. по описа на РС Ямбол, 4 състав, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, е спряно производството по гр.д. 4093/18 г. по описа на РС – Ямбол до приключване на нохд 336/2- г. на Окръжен съд Ямбол с влязъл в сила акт.

Излага съображения, че съгласно константната практика на ВКС, спирането на производството по гражданско дело, до приключване на наказателно дело с влязла в сила присъда, е тогава допустимо, когато със средствата на гражданския процес, не могат да се установят релевантните факти и то когато престъплението е елемент от фактическия състав на търсената в процеса защита.

Когато исковата молба съдържала твърдения, които се припокриват с фактите, изследвания в наказателния процес, било допустимо спиране, само, ако не могат да се съберат доказателства.

В случая съдът не бил изложил причини защо деликтът не може да се изследва в гражданския процес.

Позовава се на право, което му дава Директива 2009/103 на ЕП и на Съвета от 16.9.200 г. относно застраховка Гражданска отговорност, като пострадало лице да получи обезщетение бързо. Влязлата в сила присъда била задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, само изчерпателно посочени в чл. 300 от ГПК обстоятелства. В настоящия случай липсвало тъждество между деянието в гражданския и наказателния процес. Съставомерността на деянието не била от значение, защото можело да се установи в настоящия процес. Съставомерността не била елемент от фактическия състав, а правна квалификация.

Освен това излага съображения, че не следва да се спира производството по делото, тъй като била постановена присъда по реда на глава 27 от НПК, „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“. В този случай, подсъдимият бил признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на исковата молба. Спорът бил само до размера на наложеното наказание на подсъдимия. Влизането в сила на присъдата в обжалваната част, не била от значение за приключване на процеса.

Моли да се отмени определението и делото да се върне за продължаване на производството по него.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК– очевидна неправилност.

Освен това, счита, че при произнасянето си въззивният съд бил постановил определението в отклонение от практиката на ВКС, основание за допускане касационно обжалване

1. Изисква ли се съдът да посочи какви са причините, които обуславят невъзможността един факт да бъде установен в гражданското производство, за да спре същото до приключване на наказателното производство?

2. Необходимо ли е за уважаване на иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ съдът да изследва обстоятелството дали деянието съставлява престъпление? От значение за гражданския процес ли е фактът дали виновното и противоправно причиняване на смърт в транспорта е престъпление по смисъла на ННК за изхода на гражданския процес?

По първите два въпроса обуславя допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, а именно противоречие с разрешенията съгласно определение № 450 от 6.11.2020 г. по ч.т.д. 1446/20 г., по описа на ВКС, II ТО, определение № 733 от 11.11.2013 г. по ч.гр.д. 6790/13 г. на ВКС, IV ГО.

3. Следва ли гражданско дело за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от пострадало от деликт лице да бъде спирано, ако е налице висящо наказателно производство, протичащо по реда на особените правила на НПК, а именно по реда на глава 27 „съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция“, когато има данни и в което подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като за тях не се събират доказателства. Обосновава, че делото не го грози отмяна, за да бъде налице противоречие между осъдителното решение по гражданско дело и основание за отмяна на постановения акт. Всички обстоятелства, от значение за ангажиране отговорността на деликвента, били приети за доказани. Сочи, че по този въпрос съдът бил се произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът „Бул инс“ АД оспорва частната жалба. Не излага подробни съображения.

Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е допустима. Първоначално, е предявен иск с цена от 2000 лв. На основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на иска чрез неговото увеличение в размер на 20 000 лв. Следователно касационната жалба е допустима.

Препис от определението е връчен на частния жалбоподател на 12.04.2021 г. Частната жалба е подадена на 19.04.2021 г. Следователно е в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК.

С определение № 29 от 26.03.2021 г. въззивният съд е спрял производството по делото до приключване на производството по нохд 336/20 г. За да постанови този извод, съдът се е позовал на получено в отговор на негово запитване писмо от РС – Ямбол. Получен е отговор, че срещу В. И. Й. е внесен обвинителен акт и е образувано наказателно дело от общ характер с № 336 /20 г., Окръжен съд – Ямбол. По делото е постановена присъда № 147 от 10.12.2020 г., която не била влязла в сила, защото е обжалвана.

По делото частният жалбоподател е приложило копие на присъда, с обезличени лични данни, по посоченото дело и отбелязване, че е изпратено делото на Апелативен съд Бургас.

Допускането на касационно обжалване се извършва служебно, на основанията, предвидени в чл. 280, ал. 2, пр.1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка в настоящия случай, не се установи вероятност постановеното определение на Окръжен съд Ямбол да е нищожно. Също така не се установиха процесуални пречки за постановяването му и не може да се направи извод, че определението е вероятно недопустимо.

Извън разгледаните основания, следва да се преценят посочените от касатора правни въпроси.

В настоящия случай, въззивният съд е констатирал наличието на постановена съдебна присъда. А не само образуване на наказателно дело пред компетентния съд. Поради това не е разрешил поставения първи правен въпрос. Наличието на присъда, която е влязла в законна сила, на основание чл. 300 от ГПК, ще задължи въззивния съд да приеме за доказани наличието на деяние, противоправността и виновността. След като е постановена присъда, то не може да се приеме, че е налице посочения от касатора правен въпрос, може ли съдът да установи сам в гражданския процес фактите, които са релевантни, за да се определи поведението на деликвента, респ. да се ангажира функционалната отговорност на застрахователя, на основание чл. 432 от ГПК. Когато има образувано наказателно дело от общ характер, относно противоправното деяние, част от фактическия състав, основание на търсената в гражданския процес защита, съдът следва да прецени дали може със средствата на гражданския процес, да се установят твърдените факти. Ако се твърдят факти, за които гражданския процес предвижда ограничения при доказване, но са елемент от фактическия състав, годен да обоснове основателността на иска, съдът е длъжен да спре производството по гражданското дело до приключване на наказтелното дело. В противен случай, ще постанови недопустим съдебен акт. Това правило многократно е разглеждано в съдебната практика и утвърдено.

В настоящия случай, независимо от наличието на твърдените факти, въззивният съд не е изследвал въпроса, може ли със средства на гражданския процес да установи наличието на противоправно деяние, вина, причинна връзка между тях, за да ангажира отговорността на застрахователя. В случая въззивният съд само е посочил, че вече е постановена присъда и следва да влезе в сила. В този смисъл липсва разрешение на плоскостта на посочения от касатора първи правен въпрос. Той не представлява основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на втория поставен правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че посоченото относно първи въпрос, се отнася и към формулирания втори въпрос. Действително, на първо място следва да е налице идентичност между фактите, подлежащи на изследване и в гражданския, и в наказателния процес. От друга страна, едно противоправно деяние може да е престъпление, може и да не съставлява такова. Но може противоправното му извършване да е в причинна връзка с негативния резултат, настъпил за ищеца. Тогава съдът ще установи в гражданския процес, наличието на противоправното деяние, след като не е постановена оправдална присъда, отричаща противоправността. Посоченият правен въпрос, не е изследван, тъй като в случая има вече постановена присъда, макар и невлязла в законна сила. Поради това не се поставя въпросъът за това, може ли въззивният съд да установи в гражданския процес, наличието на противоправно деяние.

В настоящия случай, съдът е акцентирал не на наличието на наказателно дело, а на постановената присъда. Когато относно фактите, посочени в исковата молба, е налице и посочване в обвинителния акт на същите факти и вече е постановена присъда, макар и да не е влязла в законна сила, с оглед принципа за недопускане на установяване в съдебните процеси на фактите по различен начин, следва да се приеме, че от значение е приключване на наказателния процес за определяне отговорността на застрахователя. В този смисъл, въззивният съд не е отговорил на поставения правен въпрос. А е приел, че е от значение за гражданското дело, което разглежда невлязлата в сила присъда, доколкото вече е постановена такава. Единствената пречка за продължаване на исковия процес е не провеждането на наказателно дело от общ характер за извършено престъпление, а постановената невлязла в сила присъда. В този смисъл поставеният втори въпрос, не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на третия поставен въпрос, по който касаторът е посочил формално наличието на основание съгласно чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че такъв правен въпрос въззивният съд не е разрешавал. Изобщо не е посочено по кой ред се провежда наказателното производство по делото от общ характер. Не е разяснено дали самопризнанията на касатора могат и следва да се ценят в гражданския процес. Допускането на касационно обжалване изисква касаторът да е посочил този правен въпрос, който е включен в предмета на делото, който въззивният съд е разрешил по начин, че да обуслови изхода на спора между страните. В случая, посоченият правен въпрос не е разрешен от въззивния съд и не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Окръжен съд – Ямбол.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение