Определение № 1027 от 16.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1729/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба [фирма] [населено място] срещу решение от 14.09.2010 год. по гр.д. №234/2010 год. на ОС [населено място], с което е обезсилено решението на Районен съд [населено място] в частта, в която И. В. М. е възстановен на предишната му работа „Ш." при Б. М. Фитинги", АД [населено място] и делото е върнато на PC [населено място] за произнасяне по предявения иск за възстановяване на длъжността „С. формировчик", както и в частта, в която е оставено в сила решението на PC, [населено място], с което е признато за незаконно уволнението на И. В. М., извършено със заповед № 111/04.07.2008 год. на Изп. Директор на [фирма], дружеството е осъдено да му заплати сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, присъдени са съответните такси и разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост на решението в частта, в която решението е на първата инстанция е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, и за неправилност на обжалваното решение в останалата част като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Ответникът по касация И. В. М. от [населено място], оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение при въведената факултативност на касационното обжалване, следва да са изпълнени и допълнителните изисквания, регламентирани в разпоредбата на чл. 280 ГПК: касаторът да е формулирал материално правен или процесуално правен въпрос и с обжалваното решение този въпрос да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС на РБ, да се разрешава противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. С TP №1/19.02.2010 год. по Т.д. № 1/2009 год. на О. на ВКС се прие, че правният въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Предвид тази дефиниция на правния въпрос, визираните в представеното изложение от касатора въпроси нямат характер на такива по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. С тях на практика касаторът визира процесуални проблеми, които не са били предмет на разглеждане във въззивното решение, съдът не е взел отношение по тях и същите не са обусловили изхода на спора. Повдигнатите въпроси касаят допуснати според жалбоподателя процесуални нарушения при разглеждане на делото от въззивния съд, свързани с преценката на определени факти, които могат да се третират като признание на ищеца на неизгодни за него обстоятелства, или представляват зададени от касатора въпроси във връзка с приложението на процесуалния закон / необходимост от доклад на въззивният съд, и съдържанието на доклада, възможност за преразглеждане на обуславящия иск доколкото производството по обусловения още не е приключило и пр./ Липсата на правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК, който е общата и основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване, е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. С оглед на това не се налага обсъждането на посочените от касатора допълнителни критерии за достъп до касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК. Няма основание да се счита че решението в частта, в която първоинстанционното решение е обезсилено и делото върнато за ново разглеждане е евентуално недопустимо. Такова би било в случай, че въззивният съд се произнесъл досежно тази част на решението без да е сезиран с жалба, жалбата да е била просрочена или подадена от ненадлежна страна.