Определение № 180 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1340/2022 г.

Производството е образувано по частни касационни жалби, както следва: 1/“БРОМАК ФИНАНС“ ЕАД, гр.София, чрез адвокат Л. К., срещу определение №1274/17.05.2021г. по г.д.№1332/2021г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е допуснато обезпечение на предявените от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу жалбоподателя искове по чл.74 от ЗОПДНПИ /отм./ - за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, чрез налагане на запор на вземанията на ответника включени в четвърта частична сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, изготвена от синдиците и обявена в Търговския регистър с вписване №20210217143224 в размер на 616лв. Твърди се, че обжалваното определение е недопустимо, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. 2/ “БРОМАК“ ЕООД, гр.София, чрез адвокат Л. К., срещу определение №1274/17.05.2021г. по г.д.№1332/2021г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е допуснато обезпечение на предявените от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу жалбоподателя искове по чл.74 от ЗОПДНПИ /отм./ - за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, чрез налагане на запор на вземанията на ответника включени в четвърта частична сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, изготвена от синдиците и обявена в Търговския регистър с вписване №20210217143224 в размер на 565 010,77лв. Твърди се, че обжалваното определение е недопустимо, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество с писмени отговори, чрез юрист В. Д., оспорва жалбите като неоснователни. Излага, че определението в оспорените му части е правилно и законосъобразно. Същото е постановено при съобразяване спецификите на обезпечителното производство, в което съдът се произнася единствено по вероятната основателност на иска и обезпечителната нужда. Преобразуването на имуществото е изчерпателно посочено в исковата молба. Твърди, че атакуваният съдебен акт е мотивиран, в него са изложени непротиворечиви правни изводи и е обоснована обезпечителната нужда. Изразява становище за липса на основание за допускане на касационното обжалване. В условие на евентуалност твърди, че жалбите са неоснователни. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частните жалби са допустими, подадени в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представени са и изложения на основанията за допускане на касационно обжалване. Касаторът „Бромак Финанс“ ЕАД обосновава допускане на обжалването по следните правни въпроси: 1/ При разглеждане на искане за допускане на обезпечение на конститутивни искове за отнемане на незаконно придобито имущество по специалния ЗПКОНПИ, следва ли съдът да преценява наличието на предпоставките по чл.391 и сл. от ГПК спрямо всеки от ответниците поотделно и с оглед на конкретно заявената в исковата молба претенция по вид и размер на претендираното имущество като незаконно придобито? 2/ Налице ли е обезпечителна нужда при конститутивен иск за отнемане в полза на държавата на акции, когато допуснатата и наложена обезпечителна мярка е запор на вземане от трето лице? 3/ Представлява ли вземането за парична сума от трето лице „имущество“ по смисъла на пар.1, т.4 от ЗПКОНПИ и допустимо ли е налагането на обезпечителна мярка – запор върху него при предявяване на конститутивен иск за отнемане на имущество по ЗПКОНПИ? 4/ Може ли вземане на кредитор по частична сметка за разпределение, изготвена от синдика на несъстоятелно дружество да няма законно установен източник и да подлежи на отнемане в полза на държавата по реда на ЗПКОНПИ? 5/ Допустимо ли е налагането на обезпечителни мерки по реда на ЗПКОНПИ при вече предявени искове по реда на този закон? Твърди се, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че определението е недопустимо – основание за допускане на обжалването по реда на чл.280, ал.2, пр.2 от ГПК. Касационното обжалване се претендира да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2 от ГПК, поради очевидна неправилност на определението. Касаторът „Бромак“ ЕООД обосновава допускане на обжалването по следните правни въпроси: 1/ При разглеждане на искане за допускане на обезпечение на конститутивни искове за отнемане на незаконно придобито имущество по специалния ЗПКОНПИ, следва ли съдът да преценява наличието на предпоставките по чл.391 и сл. от ГПК спрямо всеки от ответниците поотделно и с оглед на конкретно заявената в исковата молба претенция по вид и размер на претендираното имущество като незаконно придобито? 2/ Налице ли е обезпечителна нужда при конститутивен иск за отнемане в полза на държавата на пари, когато допуснатата и наложена обезпечителна мярка е запор на вземане от трето лице, което все още не е получено? 3/ Представлява ли вземането за парична сума от трето лице „имущество“ по смисъла на пар.1, т.4 от ЗПКОНПИ и допустимо ли е налагането на обезпечителна мярка – запор върху него при предявяване на конститутивен иск за отнемане на имущество по ЗПКОНПИ? 4/ Може ли вземане на кредитор по частична сметка за разпределение, изготвена от синдика на несъстоятелно дружество да няма законно установен източник и да подлежи на отнемане в полза на държавата по реда на ЗПКОНПИ? 5/ Допустимо ли е налагането на обезпечителни мерки по реда на ЗПКОНПИ при вече предявени искове по реда на този закон? Твърди се, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че определението е недопустимо – основание за допускане на обжалването по реда на чл.280, ал.2, пр.2 от ГПК. Касационното обжалване се претендира да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2 от ГПК, поради очевидна неправилност на определението. За да се произнесе, съставът на върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Производството е образувано по предявен от КПКОНПИ против Ц. Р. В. и свързани с него лица иск по чл.74 от ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза на държавата на подробно описано незаконно придобито имущество. В хода на производството ищецът е поискал налагане на допълнителни обезпечителни мерки – запори на вземанията на ответниците включени в четвърта частична сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, изготвена от синдиците и обявена в Търговския регистър с вписване №20210217143224. Въззивният съд, след отмяна на определението на първостепенния Софийски градски съд, е постановил друго, с което е допуснал обезпечение на предявените от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу ответниците по делото, между които “БРОМАК ФИНАНС“ ЕАД, гр.София и “БРОМАК“ ЕООД, гр.София искове по чл.74 от ЗОПДНПИ /отм./ - за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, чрез налагане на запор на вземанията, включени в четвърта частична сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, изготвена от синдиците и обявена в Търговския регистър с вписване №20210217143224, както следва: запор на вземане на “БРОМАК ФИНАНС“ ЕАД, гр.София в размер на 616лв. и запор на вземане на “БРОМАК“ ЕООД, гр.София в размер на 565 010,77лв. В атакувания съдебен акт съдът е приел, че доколкото ЗОПДНПИ /отм./ препраща към разпоредбите на ГПК /чл.56/, за уважаване искането за обезпечение на иска за отнемане на незаконно придобито имущество е достатъчно наличието на положителните предпоставки по чл.391 от ГПК и липсата на пречки по чл.393 от ГПК. Приел е, че предявените от КПКОНПИ искове срещу “БРОМАК ФИНАНС“ ЕАД, гр.София и “БРОМАК“ ЕООД, гр.София са допустими, а от ангажираните по делото многобройни доказателства може да бъде направен извод за вероятната им основателност, предвид съдържащите се в тях данни, позволяващи да се изведе обосновано предположение за незаконно придобиване на имущество. Направил е извод, че сочените от молителя мерки – запор на вземанията на ответниците от „КТБ“ АД /н./, за които е признато в производството по несъстоятелност, че са част от техните патримониуми, са допустими и адекватни на търсената защита. Налице е интерес от исканото обезпечение, доколкото вземанията, предмет на обезпечението, са приети от синдика като възникнали преди 2014г., поради което попадат в проверявания период. Съдът е посочил, че е налице и обезпечителна нужда, доколкото съществува вероятност след изплащане на сумите по сметката за разпределение, ответниците да се разпоредят с тях, респ. да направят невъзможно изпълнението на евентуалното позитивно за комисията решение. При тези съображения първоинстанционното определение е отменено и вместо него е постановено друго, с което обезпечението е допуснато. Съставът на Върховен касационен съд намира, че атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо. По касационната жалба на „БРОМАК ФИНАНС“: Съдът намира, че от значение за постановения резултат е следния въпрос, уточнен и преформулиран от съда: за необходимостта обезпечителната мярка да е подходяща и оправдана, с оглед обезпечителната нужда и вида на предявения/бъдещ иск. По него има формирана многобройна и непротиворечива съдебна практика, което изключва поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не се сочат обстоятелства, които налагат нейната промяна или осъвременяване. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение противоречи на установената съдебна практика на ВКС. В същата безпротиворечиво се приема, че за да бъде наложена исканата от молителя в обезпечителното производство мярка, е необходимо тя да е съответна на търсената с иска /бъдещ или предявен/ защита, за да може да осигури изпълнението на бъдещото съдебно решение. Целта на обезпечението е да се предотвратят действия на длъжника, които да осуетят осъществяването на правните последици на решението, като мярката следва да е от такова естество, че да не засяга недопустимо правата и законните интереси на ответника, извън обезпечителната нужда, както и на трети за производството лица. В противоречие с така даденият отговор въззивният съд е приел, че исканата от молителя/ищец обезпечителна мярка – „запор на вземането“ на „Бромак Финанс“ ЕАД от „КТБ“ АД /н./ е адекватна и подходяща на обезпечителната нужда и е в състояние да гарантира правата на ищеца при бъдещо позитивно за него съдебно решение по същество на материалноправния спор. При постановяване на определението съдът не е съобразил обстоятелството, че предявените спрямо този ответник искове са за отнемане на незаконно придобито имущество, представляващо: 1. 1 409 520 броя акции на стойност 1 499 520лв., представляващи 99.97% от капитала на „Фина – С“ АД, както и на 85 000 броя акции на стойност 850 000лв., представляващи 0,25% от капитала на „Бромак Телеком Инвест“ АД, които са обезпечени с допусната от съда обезпечителна мярка „запор“ на акциите. Вземането на дружеството ответник, включено в четвърта частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ е в размер на 616лв., с посочено основание – „вложител“. Предвид изложеното и доколкото срещу „Бромак Финанс“ ЕАД не е предявен иск за отнемане на парични суми или равностойност на имущество, съдът намира, че исканата обезпечителна мярка – запор на вземането му от „КТБ“ АД /н./ по четвърта частична сметка за разпределение не съответства на обезпечителната нужда. Същата не е адекватна и подходяща за обезпечаване на предявените спрямо ответника искове, поради което и не са налице основания за налагането ѝ. С оглед на горното, обжалваното въззивно определение следва да се отмени в частта, с която е допуснато обезпечение на предявените от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу “БРОМАК ФИНАНС“ ЕАД, гр.София искове по чл.74 от ЗОПДНПИ /отм./ - за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, чрез налагане на запор на вземанията на ответника включени в четвърта частична сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, изготвена от синдиците и обявена в Търговския регистър с вписване №20210217143224 в размер на 616лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което искането да бъде оставено без уважение. По поставените от касатора въпроси относно предпоставките за допускане на обезпечение по реда на чл.391 от ГПК; за допустимостта на наложената от въззивния съд мярка – запор на вземане от трето лице, както и допустимо ли е налагането на обезпечителни мерки по вече предявен иск по реда на ЗПКОНПИ, макар да са относими към предмета на спора, липсва допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване, а именно да са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По същите е налице трайно установена съдебна практика, в която се приема, че меродавни за определяне на условията, при които да бъде допуснато обезпечението са предвидените в чл.391 от ГПК предпоставки: допустимост и вероятна основателност на иска, като преценката за вероятната основателност се извършва въз основа на въведените от молителя/ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства, а когато такива не са приложени, при представяне на гаранция; адекватност на исканата обезпечителна мярка и нуждата от представяне на гаранция, респ. нейния размер /в този смисъл са определение по ч.гр. дело № 5059/ на ІV г.о.; определение №468/08.07.2014 г. по ч.т.д.№1723/2014 г. на ІІ т.о.; определение № 6623/ 03.11.2015 г. по ч.т.д.№2958/2015 г. на ІІ т.о. и др./. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие със същата. В съответствие с формираната съдебна практика е произнасянето на въззивния съд и по отношение на останалите въпроси досежно приложимите към обезпечителното производство по реда на ЗОПДНПИ /отм./ правни норми, което следва и от изричното препращане към разпоредбите на ГПК както с разпоредбата на чл. 56 ЗОПДНПИ /отм./, така и с разпоредбата на чл. 135 от ЗПКОНПИ; за допустимостта на налагането на обезпечителни мерки по време на висящото производство, при наличие на правен интерес от същите; за вида на допустимите обезпечителни мерки, както и че вземането от трето лице е имущество, което подлежи на отнемане. Формираната съдебна практика е ясна и не са налице основания за нейното изменение или тълкуване. Последният поставен от касатора въпрос „Може ли вземане на кредитор по частична сметка за разпределение, изготвена от синдика на несъстоятелно дружество да няма законно установен източник и да подлежи на отнемане в полза на държавата по реда на ЗПКОНПИ?“ е неотносим към предмета на спора и не е обуславящ правните изводи на съда, тъй като същият не е бил обсъждан в атакувания съдебен акт. Този въпрос не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване и не може да обоснове извод за наличие на основанията за допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По касационната жалба на „Бромак“ ЕООД: Поставените от касатора въпроси за предпоставките за допускане на обезпечение по реда на чл.391 от ГПК; за допустимостта на наложената от въззивния съд мярка – запор на вземане от трето лице; за допустимостта на налагане на обезпечителни мерки по вече предявен иск по реда на ЗПКОНПИ, както и „Може ли вземане на кредитор по частична сметка за разпределение, изготвена от синдика на несъстоятелно дружество да няма законно установен източник и да подлежи на отнемане в полза на държавата по реда на ЗПКОНПИ?“ са идентични с тези посочени от другия жалбоподател – „Бромак Финанс“ ЕАД и за същите важат вече дадените разрешения, поради което не са налице основания за допускане на касационното обжалване по тях. Не е налице основание за допускане на обжалването и по отношение на въпроса „Налице ли е обезпечителна нужда при конститутивен иск за отнемане в полза на държавата на пари, когато допуснатата и наложена обезпечителна мярка е запор на вземане от трето лице, което все още не е получено?“, тъй като той е разрешен от въззивния съд в съответствие с формираната съдебна практика. Според същата целта на налагането на мярката „запор на вземане“ е да се осуети получаването на сумата от ответника, с оглед препятстване на възможността от разпореждане с нея и намаляване на имуществото му, което би осуетило изпълнението на бъдещото съдебно решение. Формираната съдебна практика е ясна и не са налице основания за нейното изменение или тълкуване. Съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване и в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК поради очевидна неправилност на определението, тъй като при постановяването му съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия. В заключение, касационното обжалване на въззивното определение следва да се допусне в частта, с която е допуснато обезпечение на предявените от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу “БРОМАК ФИНАНС“ ЕАД, гр.София искове по чл.74 от ЗОПДНПИ /отм./ - за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, чрез налагане на запор на вземанията на ответника включени в четвърта частична сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, изготвена от синдиците и обявена в Търговския регистър с вписване №20210217143224 в размер на 616лв., като същото бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искането да бъде оставено без уважение. Касационното обжалване не следва да се допуска на обжалваното определение в останалата му атакувана част, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя „Бромак“ ЕООД основания за това по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и чл.280, ал.2 от ГПК. Разноски в настоящото производство не се следват на страните, като същите ще бъдат присъдени с решението по същество на спора, с оглед крайния му изход. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,