Определение № 355 от 19.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 657/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „СК-13 Финанс“ АД срещу решение № 21 от 16.01.2023г. по в.т.д. № 880/2022г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 260614 от 03.10.2022г. по т.д.н. № 1074/2010г. на Софийски градски съд за отхвърляне като неоснователна на подадената от касатора, кредитор с приети вземания, молба вх. № 367569 от 06.12.2021г. за възобновяване на производството по несъстоятелност на длъжника „Здравец Инженеринг“ ЕООД (заличен търговец), на основание чл. 744, ал. 1, т. 2 от ТЗ. Оплакванията на касатора „СК-13 Финанс“ АД са, че въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът е разгледал хипотеза по чл. 17, ал. 2 от ГПК и не е разгледал заявеното спорно право по чл. 17, ал. 1 от ГПК, а е приел, че не е компетентен по обуславящи въпроси. Нарушен е принципът, че предметът на делото и дължимата защита се определят от страните (чл. 6, ал. 2 от ГПК), както и правилото на чл. 17, ал. 1 от ГПК, че съдът е длъжен да реши всеки въпрос, от който зависи делото. На същото основание касаторът счита въззивното решение и неправило. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ГПК оправомощава съдът да се произнесе по всички въпроси, които имат значение за решаване на делото, с единствено условие въпросът да е бил въведен като част от предмета на делото - чрез възражение от ответника, чрез заявен от ищеца довод или чрез предявен от някоя от страните инцидентен установителен иск. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящ изхода на делото процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Формулираният въпрос е компетентен ли е съдът по обуславящи въпроси. Касаторът излага, че въззивното решение е в противоречие с решение № 99 от 27.10.2020г. по гр.д. № 4691/2019г. на ВКС, ГК, І г.о., според което съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ГПК съдът е оправомощен да се произнесе по всички въпроси, които имат значение за решаване на делото, т.е. по всички правоотношения, което са преюдициални спрямо спорното право. Касаторът счита въззивното решение и очевидно неправилно. Ако решението бъде потвърдено единственият привиден кредитор ще бъде облагодетелстван в нарушение на т.1 и т. 3 от Тълкувателно решение 4/2017 от 11.03.2019г. по тълк. дело № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение 1/2020 от 27.04.2022г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС. От „Здравец Инженеринг“ ЕООД (в несъстоятелност) и синдика Т. Н. Н. не са подадени отговори на жалбата. Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт (чл. 613а от ТЗ), от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. С решение № 1708 от 28.07.2015г. по т.д. № 3032/2014г. на Апелативен съд София, постановено по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, като е било отменено решение № 751 от 04.07.2011г. по т.д.н. № 1074/2010г. на Софийски градски съд за отхвърляне на подадената от касатора молба по чл. 625 от ТЗ, е било открито производство по несъстоятелност срещу „Здравец Инженеринг“ ЕООД поради свръхзадълженост от 31.12.2007г., дружеството е било обявено в несъстоятелност и дейността на предприятието му – прекратена, със спиране на производството по несъстоятелност. В последствие производството е било възобновено, но отново с определение от 26.09.2019г. по т.д.н. № 1074/2010г. на Софийски градски съд е било указано привнасянето на разноски от 4 000 лева съгласно чл. 632, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 629б от ТЗ от ТЗ и с решение № 1814 от 15.10.2019г. производството по несъстоятелност е било спряно. Решението за спиране на производството е било обявено в търговския регистър на 06.11.2019г. и е влязло в сила, като необжалвано, на 14.11.2019г. С решение № 260511 от 08.12.2020г. по т.д. № 1074/2010г., обявено в търговския регистър на 08.01.2021г., производството по несъстоятелност е било прекратено и постановено заличаване на несъстоятелния длъжник „Здравец Инженеринг“ ЕООД, тъй като в срока по чл. 632, ал. 4, вр. ал. 2 от ТЗ (до 14.11.2020г.) никой кредитор не е привнесъл необходимата сума за разноските по чл. 629б от ТЗ, както и не е удостоверил, че са налице достатъчно парични средства или бързоликвидно имущество, което да осигури хода на производството по несъстоятелност. С молба вх. № 367569 от 06.12.2021г. до съда по несъстоятелността касаторът „СК-13 Финанс“ АД, кредитор с приети вземания, е поискал възобновяване на производството по несъстоятелност, тъй като има новоустановено имущество на длъжника „Здравец Инженеринг“ ЕООД, което се владее неоснователно от дружеството „Кристиан 98“ ЕООД - множество недвижими имоти на длъжника, находящи се в [населено място], район „Витоша“, възложени на „Кристиан 98“ ЕООД, взискател, с постановления за възлагане в производства по принудително изпълнение през 2011г., но при недействителност на продажбите по чл. 496, ал. 3 от ГПК поради невнасяне на цената, както и поради качеството на „Кристиан 98“ ЕООД привиден кредитор (чл. 124 от ГПК). От касатора е било поддържано, че съгласно чл. 621 от ТЗ и чл. 17, ал. 1 от ГПК съдът взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаване на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление, при което всички твърдени обстоятелства в молбата по чл. 744 от ТЗ, включително срещу вещно-прехвърлителното действие на постановленията за възлагане, следва да бъдат установени от съда по несъстоятелността. Преписи от молбата за възобновяване на производство са били изпратени на длъжника „Здравец Инженеринг“ ЕООД (в несъстоятелност) и на синдика Т. Н. Н.. С отговор синдикът е възразил срещу възобновяване на производството, тъй като не се е касаело за новоустановено имущество. От момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност до датата на подаване на молбата за възобновяване на производството, повече от 10 години, „СК-13 Финанс“ АД е разполагало с информация, данни и възможност за предприемане на всякакви законни действия за завеждане на отменителни искове и за попълване масата на несъстоятелността, което е било и във връзка с водени искове срещу „Кристиан 98“ ЕООД по чл. 646 и чл. 647 от ТЗ, отхвърлени на три съдебни инстанции. С решение № 260614 от 03.10.2022г. по т.д.н. № 1074/2010г. на Софийски градски съд молбата на касатора по чл. 744, ал. 1, т. 2 от ТЗ е била оставена без уважение като неоснователна. С обжалваното въззивно решение решението на съда по несъстоятелността е било потвърдено. Съставът на апелативния съд е приел, че по реда на чл. 744 от ТЗ може да се възобнови както производство по несъстоятелност, прекратено по реда на чл. 735 от ТЗ, така и такова, прекратено на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ, както и че молбата в случая е подадена от легитимирано лице - кредитор с прието вземане, в преклузивния едногодишен срок. Не се е доказало обаче наличие на новооткрито имущество, принадлежащо на несъстоятелния длъжник. Видно от постановленията за възлагане, имотите са придобити от трето лице и докато със съдебно решение не бъде установено, че това придобиване е нищожно, имотите се считат собственост на купувача по публичните продани. В рамките на производството по чл. 744 от ТЗ съдът не е компетентен да се произнесе по този въпрос. Също въ въззивното решение е било направено разграничение между постановлението за възлагане и административните актове в хипотезата на чл. 17, ал. 2 от ГПК. При тези установени обстоятелства доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение са неоснователни – липсва вероятност въззивното решение да е недопустимо, при което касационно обжалване на въззивното решение да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 2 от ГПК. В производството по въззивно обжалване на решението на Софийски градски съд за отхвърляне на молбата на касатора по чл. 744, ал. 1, т. 2 от ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност на длъжника „Здравец Инженеринг“ ЕООД, съставът на Апелативен съд – София е преценил предпоставките на чл. 744, ал. 1, т. 2 от ТЗ, като също, като краен извод, е намерил молбата на касатора неоснователна. Изложеното от въззивния съд относно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК не е нарушение на диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 от ГПК) и не обосновава недопустимост на решението, тъй като касае единствено мотивите към него, а постановеният диспозитив е за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на молбата на „СК-13 Финанс“ АД по чл. 744, ал. 1, т. 2 от ТЗ, така както предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие са били определени от касатора с подадените от него молба и с въззивната жалба срещу отказа на първоинстанционния съд производството по несъстоятелност да бъде възобновено. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по формулирания от касатора въпрос. Въпросът може да бъде определен като такъв от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – част от правния спор и обусловил правните изводи на въззивния съд, тъй като и в молбата си за възобновяване на производството, и в подадената въззивна жалба от касатора е било поддържано, че на основание чл. 621 от ТЗ и чл. 17, ал. 1 от ГПК съдът взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаване на делото (освен по въпроса дали е извършено престъпление), от които е и вещно-прехвърлителното действие на издадените в полза на „Кристиан 98“ ЕООД постановления за възлагане. Във връзка с въпроса обаче не може да се приеме изпълнен допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие с посоченото от касатора решение № 99 от 27.10.2020г. по гр.д. № 4691/2019г. на ВКС, ГК, І г.о. Това е, защото касационното решение е постановено в исково производство, с участие на страна по правоотношението, което е преюдициално спрямо спорното право. Решението на състава на ВКС, ГК, І г.о. не касае подадена молба по чл. 744, ал. 1, т. 2 от ТЗ на кредитор за възобновяване на прекратено производство по несъстоятелност, като производство за универсално принудително изпълнение, в което участват само несъстоятелният длъжник, неговите кредитори и синдик и в рамките на което, за попълване масата на несъстоятелността, са предвидени отделни искове, предявими от изрично легитимирани ищци – участници в производството по несъстоятелност, в отделно исково производство, включително срещу трети лица, които да бъдат обвързани от решението на исковия съд (чл. 643 и сл. от ТЗ). Въззивното решение не може да бъде прието и в нарушение на разрешенията по т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 4/2017 от 11.03.2019г. по тълк. дело № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС, съответно Тълкувателно решение 1/2020 от 27.04.2022г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, на които решения също се позовава касаторът. Тези тълкувателни решения касаят съдебни производства, в които участват страни по преюдициалните относно спорното право правоотношения, каквото, както се посочи, не е производството по молбата по чл. 744, ал. 1, т. 2 от ТЗ на касатора. Липсва вероятност въззивното решение да е очевидно неправилно, така както също твърди касаторът. Очевидната неправилност на въззивно решение е самостоятелно основание за достъп до касационен контрол, за което касационният съд следи служебно като израз на обществения интерес от законосъобразно, предвидимо и справедливо правораздаване. Това основание е различно от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, свързани с частния интерес на страните от разрешаването на правния спор. Понятието „очевидна неправилност“ е във връзка с изчерпателно посочените основания за касационно обжалване и отмяна по чл. 281, т. 3 от ГПК – неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, като конкретното му тълкуване е предоставено на Върховния касационен съд. В този смисъл е възприетото в Решение № 15 от 06.11.2018г. по к.д. № 10/2018г. на Конституционния съд. В практиката си, най-общо, Върховният касационен съд определя очевидната неправилност като неправилност на въззивното решение, която може да бъде изведена от неговите мотиви, при пороци на решението, при които са накърнени основните принципи на гражданския процес, така че не е постигната основната цел на правораздаването - да е справедливо, поради което касационната жалба трябва да бъде селектирана и разгледана. При неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила трябва да е допуснато нарушение на посочените в чл. 5 - чл. 13 от ГПК, вр. чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 121 от Конституцията принципи и изисквания към правораздаването като справедливо, приемано в практиката на Върховния касационен съд като пълна липса на мотиви относно приет или отречен като осъществил се факт, отсъствие на анализ на събраните по делото доказателства и на фактически констатации по релевантни за спора обстоятелства, незачитане на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, незачитане на правила относно подсъдността, процесуални нарушения във връзка с възложено от закон задължение на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в производството и др. В случая касаторът твърди нарушение на чл. 17, ал. 1 от ГПК (непроизнасяне от съда по преюдициален въпрос на основание, че съдът не е компетентен да се произнесе по него), но такова нарушение на съдопроизводствения ред само по себе си, при изложеното по-горе, не може да обоснове очевидна неправилност на решението. Поради изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд – София. Воден от горното съдът