Определение № 1477 от 26.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1916/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх.№2902/17.02.2025г., от И. П. Г. и Н. П. Г., чрез адвокат М. Г., за изменение на постановеното по настоящото дело определение в частта за разноските. Молителите твърдят, че присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК. Излагат, че при преценка основателността на възражението, съдът следва да съобрази решението по дело С-438/22 на СЕС, както и фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка навеждат довод, че възнаграждението е заплатено за изготвения писмен отговор на касационната жалба; делото за втори път е висящо пред касационната инстанция и страната се е позовала на съдебната практика, посочена при предходното му разглеждане; възнаграждението е прекомерно спрямо заплатеното от страната за предходните инстанции, а спорът не се характеризира с фактическа и правна сложност. Твърдят, че по делото не са представени доказателства за заплащане на присъденото адвокатско възнаграждение, тъй като управителят на дружеството и съдружниците му са чуждестранни лица. По същество претендират за намаляване размера на присъдените разноски до сумата от 300 лв. Ответникът „Т.“ 14 ООД с писмен отговор, чрез адвокат К. С. и адвокат А. Д., оспорва искането като неоснователно. Излага, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е съответно на обема извършена работа за подготовка на делото за разглеждане пред касационната инстанция, фактическата и правна сложност на предявените искове. По същество моли искането да бъде оставено без уважение. Молбата е подадена от процесуално легитимирано лице и в едноседмичният срок за обжалване на определението, по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Направеното възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК е допустимо. Производството е приключило с постановеното определение в закрито заседание, поради което възражение за прекомерност на заплатения от насрещната страна адвокатски хонорар, страната може да направи след получаване на препис от съдебния акт, в срока по чл.248, ал.1 от ГПК. С окончателният съдебен акт, с който не е допуснато касационното обжалване, съдът е присъдил в полза на „Т. 14“ ООД сумата от 2 940лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция. Разгледано по същество искането е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.71, ал.1 от ГПК „съдебни разноски“ са направените от страните разходи по водене на делото, като държавни такси, разходи за събиране на доказателства и за осъществено процесуално представителство. Според правилото на чл.81 от ГПК съдът е длъжен да се произнесе по отговорността за разноски във всеки акт, с който приключва разглеждането на делото пред съответната инстанция, когато е бил своевременно сезиран с искане за присъждането им и са представени доказателства за извършването им (така и разясненията дадени в ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС). В конкретният случай са налице посочените предпоставки за присъждане на направените от ответника разноски: искане в отговора на касационната жалба и представени доказателства за извършването им (договор за правна защита и съдействие, в който е уговорен размера на адвокатското възнаграждение от 2 940лв. и е направено отбелязване за плащането му в брой). Преценката за прекомерността на заплатения от страната адвокатски хонорар за касационната инстанция следва да бъде направена при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената работа (т.3 от ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Следва да бъде отчетена и спецификата на касационното обжалване, което предполага висока правна квалификация на адвокатите, представляващи страните по делото, вкл. изискването за минимален стаж. Съгласно даденото разрешение по преюдициалното запитване в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, при извършване на тази преценка, съдът не е обвързан от минимално определените размери на адвокатските хонорари в Наредба №1/20024г., изготвена от съсловна организация на адвокатите, което трябва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по см. на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС. Съдът не е обвързан и от размерите определени в Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа. Настоящото производство е приключило в закрито съдебно заседание. Същото, при разглеждане на делото от касационната инстанция, е с най-голяма тежест, тъй като съдът се произнася по въведените от касатора и предвидените в чл.280, ал.2 от ГПК основания за допускане на касационното обжалване. Делото се характеризира с фактическа и правна сложност, предвид предмета (иск за прогласяване недействителност на договор за покупко-продажба), неговата цена и въведените възражения. Процесуалните представители на ответника са депозирали мотивиран и обоснован писмен отговор, в който са изразили становище, както по допустимостта на касационното производство и наведените основания за допускане на обжалването (изложено е становище по всеки от поставените въпроси), така и по основателността на касационната жалба и изложените касационни основания; към отговора е представен препис от практиката на ВКС, на която процесуалните представители на страната са се позовали. Предвид изложеното и с оглед конкретните обстоятелства, съдът намира, че присъдените в полза на ответника „Т. 14“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер 2 940 лв., не се явяват прекомерни. Не са налице сочените от молителя основания за изменение на определението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК, поради което искането следва да бъде отхвърлено. Мотивиран от горното, съдебният състав