Определение № 60565 от 30.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1601/2021 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Б. Т. Д. и Е. В. Д., двамата от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат Й. против въззивно решение № 23 от 19.02.2021г. по в.гр.д. № 309 по описа за 2020г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 202 от 26.02.2020г. по гр.д. № 781/2019г. на ОС Плевен като е отхвърлен иска им против СУ „Христо Ботев“ гр. Славяново, представлявано от директора Б. за заплащане, на основание чл.49, във вр.с чл.45 ЗЗД, сумата от 120 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина им Р. Б. Т., настъпила на 3.05.2017г., ведно със законната лихва от 3.50.2017г. като неоснователен. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторите се позовават на всички основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, както и на очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. са Поставят следните въпроси: 1. Несъставянето на протокол за оглед, извършен по реда на чл.204 ГПК за констатациите при огледа, обясненията на вещите лица и показанията на свидетелите, разпитани при огледа, съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила? При огледа на движима вещ /материален носител на видеозапис, отразяващ действията и бездействията на физическите лица при деликт/ следва ли свидетелите- очевидци да се разпитат по време на огледа?, 2. Представлява ли бездействието на възложителите по чл.49 ЗЗД, основание за отговорност за увреждането, когато бездействието се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа?, 3. За да се освободи от отговорността си, следва ли възложителят да докаже, че са взети всички необходими мерки за безопасност, изискуеми от закона, от технически и други правила, че са взети всички необходими мерки и е направено всичко необходимо, но увреждането е било непредвидимо или непреодолима?, 4. За да се приеме, че е налице случайно събитие, следва ли да бъде установено по категоричен начин, че служителите на ответника са направили всичко необходимо, но въпреки положените усилия е настъпил вредоносния резултат?, 5. Как следва да се установи причинната връзка между деянието и вредоносния резултат? Длъжен ли е съдът мислено да изключи поведението на деликвента и ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва ли да се констатира, че е налице причинна връзка между поведението на деликвентна и вредоносния резултат?, 6. Върху възложителя по чл.49 ЗЗД, следва ли да се възложи доказателствената тежест за установяване на случайно събитие?, 8.Представлява ли огледа на движима вещ по чл.204 ГПК доказателствено средство със самостоятелно значение за процеса на доказване и следва ли съдът да го извърши служебно, поради необходимостта от непосредствено сетивно възприятие върху истинността на факт, отнасящ се до вещ или лице?. Позовава се на противоречие с множество решения, които прилага. Отделно касаторът твърди и очевидна неправилност на постановения въззивен акт. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от СУ „Христо Ботев“ [населено място], чрез процесуалният представител адвокат З., с който изразява становище за липса на посочените предпоставки за допустимост. Отделно счита постановеният въззивен акт за правилен. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел, за неустановено наличие на противоправно поведение /бездействие/ на учителката, като изискуема предпоставка за уважаване на предявения иск, с правно основание чл.49 ЗЗД, изразяващо се в неизпълнение на вменените й задължения, включително на нормативно установените такива и невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. Приел е за безспорно установено, че – още с влизането си в час, тя е направила забележка на учениците да пазят тишина и да заемат местата си. Част от децата са се съобразили, други не. Двете момчета са размели реплики помежду си, но не е установено, те да са чути от преподавателя. Тя е стояла пред чиновете, отдалечена от мястото на размяна на репликите, което е било в дъното на стаята. Нелогично е да се счете, че от произнасянето на репликата „Искаш ли да се бием“, чута от свидетелките /съученички на двете момчета/ до фаталният удар, възприет от учителката, която през това време е попълвала дневника, тя е била в състояние да предприеме каквото и да е било. Не се касае до продължителен конфликт – словесен или физически, който да е било възможно да бъде предотвратен с намесата на преподавателя. Въззивният съд е приел, че се касае за ситуация, която е „била в толкова кратък времеви отрязък, че дори не е могла да бъде възприета, още по-малко оценена като заплашителна и застрашаваща“. Задължението на педагогическите специалисти, съгласно чл.219, ал.2 от Закона за предучилищното и училищното образование, да опазват живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес е безспорно, но в случая за учителя не е имало възможност нито да предвиди опасността за живота и здравето на ученика, нито да я предотврати. Не може да се приеме, че не е изпълнила задължението си да въведе ред и дисциплина, защото конфликтът е възникнал непосредствено преди започване на учебния процес и тя е направила необходимото и позволено действие- забележка на учениците да пазят тишина, защото започва учебния час. По делото не са ангажирани доказателства – нито за допускане от страна на преподавателя на нарушения в дейността й, нито че момчетата, между които е възникнал конфликта, са имали влошени отношения помежду си преди това, а още по-малко, че ръководството на училището да е било уведомено за такива. Нарушения в дейността на учителката не са установени и при извършените проверки от страна на РУО [населено място] и Държавна агенция за закрила на детето, видно от изготвените от тях протоколи във връзка с процесния трагичен инцидент. При така изложените мотиви, по поставените въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване, защото същите не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд /т.е. не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, по смисъла на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/, а и не решени от въззивния съд в противоречие, а в съответствие с трайно установената съдебна практика, включително и с цитираната от касатора. Съображенията: Въпросите, свързани с огледа по чл.204 ГПК са несъотносими, доколкото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд. Искът е преценен като неоснователен поради липса на установено противоправно поведение /включително бездействие/ на учителя. Правният извод на съда не е мотивиран след обсъждане на възпроизведения, в проведеното на 4.02.2020г. съдебно заседание на пъровинстанционния съд, видеозапис от охранителната камера в класната стая, приложен към ДП по н.о.х.д.№ 1682018г.на ОС Плевен /като част от изготвена видео-техническа експертиза по воденото срещу извършителя на деликта наказателно производство. /Нещо повече, този запис въобще не е обсъждан в мотивите на въззивния съд/. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, поставеният от касатора въпрос следва да е от значение за изхода на конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, а в случая това не е така за поставените от касатора въпроси. Предпоставките за възникване на отговорността по чл.49 ЗЗД, във връзка с които е вторият поставен от касаторите въпрос, е изяснен с ППВС № 9 от 28.12.1966г.на Пленум на ВС. Бездействието на възложителя на определена работа по чл.49 ЗЗД, както и на този, на който е възложена работата /в случая учителя/ би било основание за отговорност за увреждането, когато е установено, че е налице бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа и когато това бездействие е в причинна връзка с увреждането. В случая не е установено нито наличието на противоправно бездействие, нито на причинна връзка. Без тези предпоставки отговорност не възниква, защото отговорността по чл.49 е за вреди, причинени виновно от лицата, на което е възложено извършването на работата и е в тежест на ищеца да установи елементите на непозволеното увреждане – действие или бездействие, противоправност на деянието, вреда и причинна връзка. В този смисъл, във връзка със следващите поставени от касаторите въпроси /с номера 3, 4 и 7, касаещи освобождаването от отговорност и наличието на случайно събитие/, следва да се посочи, че подобни хипотези не са констатирани от въззивния съд. Искът е преценен като неоснователен поради липса на част от изискуемите се – при условията на кумулативност – предпоставки за уважаването му, а не поради случайно събитие или друго основание за освобождаване от отговорност. Относно въпроса за установяване на причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, съдебната практика приема, че такава е налице, когато деянието е необходимо условие за настъпване на вредата /без него тя не би настъпила/, като се визира причинен процес, който е обичаен, типичен, закономерен, а не резултат от случайно стечение на обстоятелствата. В случай като настоящия, при който въз основа на ангажираните доказателства, не е възможно да се изведе противоправно поведение /бездействие/, не е възможно и установяването на причинна връзка. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че не е налице и специалното основание за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК. Очевидно неправилен е възивен акт, който страда от порок, установим пряко и единствено от съдържанието, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване с действителното съдържание на защита им, събраните доказателства и тяхното съдържание, когато е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна уредба, при отказ да се приложи правна норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат, какъвто настоящият случай не е. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не е налице никое от посочените от касатора основания по чл.280 ал.1 ГПК