Определение № 2130 от 29.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3980/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД“Армеец“ АД против решение № 205/14.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 73/2023 г. от ІІІ-ти състав на АС – Варна. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е прието, че искът с правно основание чл.405 КЗ е основателен до размер на присъдената сума. Съдът е приел, че не се спори относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“, сключена между застрахования Л. К. ЕООД, собственик на л.а.Мерцедес S350 и ответното дружество Армеец АД, с посочена в полицата застрахователна стойност на автомобила от 65 000 лева. Видно от същата полица, покритието на застраховката е за периода март 2021г. до 18.03.2022г. като произшествието е настъпило в промеждутъка, на 01.10.2021г. на главен път в посока [населено място] - В.Т.. С анекс №2/04.10.2021г. е извършена промяна в полицата поради прехвърляне собствеността на МПС, удостоверено с договор за продажба на МПС с нотариална заверка на подписите на страните рег.№13627/30.09.2021г. на нотариус при РС-Шумен, рег.№709. Според вещото лице, основна причина за ПТП е несъобразената скорост – автомобилът е имал минимална скорост на движение преди опасната ситуация от 145.54 км/ч, а към момента на удара около 50 км/ч. Скорост от 90 км./ч. би позволила на автомобила да навлезе нормално в десния завой, тъй като е по-ниска от критичната за завоя. ПС е имало опасна зона за реакция от около 165 метра, а е реагирал на около 77 метра преди напускане на лентата си на движение. От допълнително изготвената пред въззивния съд Автотехническа експертиза от същото вещо лице се установява, че ПТП е настъпило след пропадане на автомобила в неравност на пътната настилка непосредствено преди десен завой и при изпълнение от водача на аварийно спиране. Поради това настъпила дестабилизация на превозното средство, то се отклонило от посоката си на движение, излязло от пътното платно и предизвикало удар в лява мантинела, вертикален знак, продължило да се движи и се установило в залесен скат. Като извод вещото лице посочва, че автомобилът поради установената неравност технически е нямал възможност да изпълни дъгата на десния завой, независимо дали е ограничил в предходен момент скоростта си на движение до критичната за завоя или по-ниска. Установената неравност сочи на промяна механизма на произшествието. В съдебно заседание вещото лице потвърждава писменото си становище, че при липса на тази неравност на пътя, автомобилът е могъл да изпълни десния завой без да излиза от пътната си лента. Това пропадане на пътя обяснява, според него, и оставените на платното прави успоредни линии от спирачни следи. Според него, поведението на автомобила след пропадането не е зависело от предприетите от водача конкретни предпазни мерки като намаляване на скоростта, отпускане или не на спирачката и др. Автомобилът е реагирал аварийно, което обяснява тези следи. За разлика от основното заключение, въз основа показанията на съставител на протокола за ПТП, вещото лице подчертава, че наличието на такова пропадане на пътното платно обяснява механизма на произшествието. Сочи, че според него това заключение е по-адекватно и по –коректно спрямо първоначалното, изготвено при липса на събраните допълнително доказателства. Наличието на неравност на пътната настилка, според заключението, обяснява поведението на автомобила – това аварийно спиране се включва при настъпване на алгоритъм от несъответствия и именно така е реагирал процесният автомобил. Според обясненията на в.л., при липса на такава неравност, автомобилът би могъл технически дори с избраната по-висока от допустимата скорост, да изпълни завоя и да не напуска дясното пътно платно. Като стъпва на изслушаното пред въззивния съд експертно становище, изготвено въз основа на събраните допълнително доказателства /свидетелски показания и удостоверение на А./, съдът достига до извод, че конкретното събитие не е настъпило изцяло и само в резултат волевия акт на водача, изразяващ се в избор на несъобразена с пътните условия скорост на движение на МПС, а на обективни условия – пропадане на пътния участък по движението на автомобила в дясна пътна лента. Такова твърдение е било направено още с исковата молба, поддържано и пред първа инстанция като с допустимите доказателствени средства е установено наличие на неравност на пътното платно, която има пряка връзка с настъпилото ПТП /така ДСАТЕ/. От показанията на актосъставителя на протокола за ПТП съдът е приел за установено, че по протежение на пътя, преди десния завой, е имало стъпаловидно пропадане. Според допълнителното заключение на А., неоспорено от страните, се установява, че именно то, както и скоростта на движение на процесния автомобил, са обусловили настъпване на ПТП. Именно наличието на свличане на пътя е причина за нелогичното поведение на автомобила при задействане на спирачната система за аварийно спиране с оставени прави успоредни следи по пътя. Наличието на комбинирано действие на няколко причини за настъпване на вредите съдът приема, че води до опровергаване изводите за проявена от водача груба небрежност. Съдът не е достигнал до категоричен извод, че катастрофата е настъпила в резултат единствено поведението на водача. Напротив, от допълнително събраните доказателства е приел за установено, че произшествието е произтекло от съвкупността както на субективни, така и на обективни фактори. Въз основа на горното съдът е приел, че застрахователят не е установил проявената от водача груба небрежност, а оттам, че е налице основание за изключване отговорността му по т.14.5 от ОУ, тъй като освен несъобразената скорост, визирана и в издадения на водача АУАН, не са налице други действия на водача, които могат да бъдат определени като проява на груба небрежност. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се въпрос, при управление на застраховано превозно средство с повече от 50% от максимално разрешената скорост, налице ли е проява на „груба небрежност“. Тежките нарушения на правилата за движение по пътищата, станали причина за пътнотранспортно произшествие, съставляват груба небрежност. Водачите на моторни превозни средства са длъжни да знаят и да се съобразяват с правилата за движение, поради което винаги водач на МПС създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам се поставя в ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата. Конкретният принос и дали е налице груба небрежност се преценява във всеки случай, съобразно всички установени релевантни по съответното дело обстоятелства. Съдът не е обсъдил в правните си изводи превишената с повече от 50% от максимално разрешената скорост от страна на водача на застрахования автомобил, поради което за проверка наличието на противоречие с практиката на ВКС по отношение на възприетото от него относно липсата на проява на „груба небрежност“, касационното обжалване следва да се допусне. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 1150 лева Водим от горното, състав на ВКС