Определение № 482 от 17.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3534/2018 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Б. М. против определение № 365/18.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 192/2018 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на въззивен съд е потвърдил първоинстанционно определение, с което се прекратява производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. Съдът е приел, че нищожността, която се твърди по отношение на определението на ВКС, касае публикуван на страницата на ВКС съдебен акт, като съдът е приел, че от акта, връчен на ищцата не се установява да е разгледано друго дело, не това, по което е била страна ищцата по делото. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи правен въпрос, налице ли е правен интерес от иск за прогласяване на нищожност на съдебен акт, когато ищецът се позовава на съдебен акт, публикуван на интернет страницата на съответния съд. Безспорно, презумпцията на чл.360ж, ал.4 вр. ал.2 ЗСВ е, че до доказване на противното, електронните документи и информацията, създадени по посочения в ал. 1 начин са идентични с представените. На тази презумпция касаторът основава своя правен въпрос относно наличието на правен интерес от предявения иск. Съдът е приел обаче, че с наличието на друг документ, връчен на ищцата по делото и обявен по реда на ГПК е оборена презумпцията на чл.360ж, ал.4 вр. ал.2 ЗСВ, поради което не е отговорил отрицателно на поставения правен въпрос, поради което и не е налице касационното основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, сочено от касатора. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, съставът на ВКС