Определение № 795 от 06.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 758/2012 г.

ВКСI търговско отделение06.12.2012 г.докладчик Ирина Петрова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 272 от 03.10.2012 год. по т.д.№ 782/2012 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ т.о Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл.274 ал.2, изр.2 във връзка с чл.280 ал.2 ГПК. Постъпила е частна жалба от И. И. А. срещу Определение № 272 от 03.10.2012 год. по т.д.№ 782/2012 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ т.о. с което е оставена без разглеждане касационната жалба на страната срещу въззивното решение № 243 от 23.04.2012год. по гр.д.№ 272/2012 год. на Русенския окръжен съд. За да приеме, че депозираната на 08.06.2012год. касационна жалба е недопустима, съставът на ІІ т.о. се е позовал на разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК, поради обстоятелството, че делото е търговско по иск с цена 10 000лв. Посочил е, че обжалваното въззивно решение е постановено при действието на новата редакция на чл.280,ал.2 ГПК, а с обжалваното решение е уважен осъдителен иск по чл.534 ТЗ за парично вземане, произтичащо от запис на заповед-абсолютна търговска сделка, което предпоставя търговския характер на делото. С частната жалба се иска отмяна на определението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и на правото на жалбоподателя на справедлив процес. Жалбоподателят счита, че изводът на ВКС, че делото има търговски характер е неправилен. Посочва, че в разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК няма легална дефиниция за търговско дело, а настоящият спор не е квалифициран от районния и от окръжния съд като търговски; делото било разгледано като гражданско и от първоинстанционния, така и от въззивния съд. От насрещната страна Д. С. Д. не е постъпил писмен отговор. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.534 ТЗ- за заплащането на сумата 10 000лв., предявен срешу издателя на запис на заповед от 12.10.2007г. Преценката на състава на ІІ т.о. е правилна. Делото е търговско, негов предмет е осъдителен иск за заплащане на сума, дължима по запис на заповед.Записът на заповед е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.286,ал.1 във вр. с чл.1,ал.1,т.8 ТЗ. Съгласно чл.286, ал.2 ТЗ, търговски са сделките по чл.1,ал.1 ТЗ, независимо от качеството на лицата, които ги сключват. Записът на заповед е абсолютна търговска сделка, независимо от качеството на издателя му. Цената на иска по този търговски спор е под 10000 лв. и образуваното по него дело е търговско. Съобразно изменението на чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно. Касационната жалба е била депозирана на 08.06. 2012 год. и производството по нея не е било висящо към датата на влизане на изменението на ГПК в сила. Към момента на постановяване на въззивното решение е действала редакцията на чл.280 ал.2 ГПК, ограничаваща касационния контрол на търговски дела с цена на иска под 10000 лв., поради което въззивното решение е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му, независимо от неправилното посочване в диспозитива му. Обстоятелството, че производствата пред първата и пред въззивната инстанция са били образувани като граждански дела не е аргумент в подкрепа на становището на жалбоподателя за нетърговския характер на спора. Законовата разпоредба на чл.280,ал.2 ГПК не противоречи на разпоредбата на чл.2 ГПК, нито на чл.56 от Конституцията и на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.

Цитирани разпоредби

10