Определение № 20 от 13.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 499/2021 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника А. Д. Н. от [населено място], област Пазарджик чрез процесуален представител адвокат В. Г. А. срещу решение № 260027 от 16.09.2020 г. по в. гр. дело № 472/2020 г. на Окръжен съд Пазарджик, Гражданска колегия, с което след отмяна на решение № 13 от 28.01.2020 г. по гр. дело № 491/2015 г. на Районен съд Панагюрище Александър Д. Н. е осъден да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, [населено място] следните суми: сума в размер 24 446 лв., представляваща първо плащане по договор № 13/112/02204 от 19.10.2009 г.; сума в размер 788,98 лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от 19.05.2015 г. до 11.09.2015 г.; законна лихва върху главницата от 24 446 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба - 14.09.2015 г., до окончателно изплащане на вземането; сума в размер 2 587,91 лв. – съдебни разноски за двете инстанционни производства.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно се е позовал на заключението на съдебната агротехническа експертиза и не е съобразил, че вещото лице е работило единствено въз основа на констатациите, отбелязани в контролен лист за извършване на посещение на място от 05.12.2012 г., не е взело предвид последващите извършени проверки, бизнес плана и арендните договори. Релевира доводи, че въззивната инстанция не е изложила самостоятелни мотиви защо кредитира изцяло заключението на вещото лице, не е обсъдила доказателствата по делото в тяхната съвкупност, неправилно е приела, че заключението на вещото лице кореспондира с всички останали доказателства по делото, и не е съобразила, че констатациите по извършеното посещение на място на 05.12.2012 г. са опровергани от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а извършената от РТИ проверка на място, приключила с контролен лист от 15.05.2015 г., е установила, че не е налице изкуствено разделяне на производствените и технологичните процеси в различни проекти, налице е функционална самостоятелност на инвестицията и не са установени изкуствено създадени условия, необходими за получаване на плащания в противоречие с целите на мярката.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК – въззивното решение е очевидно неправилно и въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. При наличие на частичен въззив само в рамките на обжалваното решение, допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по въпроси, които отсъстват от първоинстанционното решение и не са наведени като основания във въззивната жалба? - противоречие с решение № 48/12.06.2017 г. по т. д. № 408/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о.

2. В случай, че въззивният съд отмени първоинстанционното решение като неправилно и необосновано, следва ли да разгледа и да се произнесе по наличието и/или липсата на всяка една от предпоставките за уважаване на предявения иск и съответно по направените възражения от страна на ответника?

Длъжен ли е решаващият спора съдебен състав да изложи във въззивното решение фактически и правни изводи по възраженията и доводите, наведени в отговора на въззивната жалба, а също и поддържани пред първата инстанция? - противоречие с т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 118/21.10.2020 г. по т. д. № 2027/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 127/22.07.2016 г. по т. д. № 1772/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о.

3. Длъжен ли е въззивният съд да извърши служебна проверка на правната квалификация на предявения иск и конкретно въз основа на какво и как съдът определя правната квалификация на спорните правоотношения, основанието на иска и приложимата правна норма, респ. доколко изведената от съда квалификация съответства на основанието и петитума на исковата молба? - противоречие с т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

4. При преценка дали за ищеца е възникнало потестативното /преобразуващо/ право за разваляне на договор на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД и съответно дали това право е надлежно упражнено, следва ли ищецът да посочи конкретно неизпълнение? Ограничен ли е съдът само до основанията, посочени в поканата за разваляне на договора и посочените в исковата молба, или е допустимо да изследва цялостно изпълнение на задълженията на ответника по договора, независимо, че ищецът не ги е посочил като основание за разваляне? – противоречие с решение № 218/29.11.2016 г. по гр. д. № 1306/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 86/10.05.2016 г. по т. д. № 595/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о.

Ответникът Държавен фонд „Земеделие“, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител юрисконсулт К. Н. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение, тъй като въззивният съд подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства, извършил е преценка за тяхната доказателствена тежест и е решил спора в съответствие с материалния закон. Претендира присъждане на направените съдебни и деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна - подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните за допускане на касационно обжалване, приема следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства /договор № 13/112/02204 от 19.10.2009 г., приложение № 1 към него - таблица за инвестиции в дълготрайни материални активи, заявление за подпомагане по мярка 112 - „Създаване на стопанства на млади фермери“ от 19.11.2008 г., бизнес – план, уведомително писмо за одобрение изх. № 01-6500/18132/17.09.2009 г. и др./ въззивният съд е установил, че между страните е възникнало правоотношение по посочения договор № 13/112/02204 от 19.10.2009 г., по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника по иска А. Д. Н. в качеството му на ползвател безвъзмездна финансова помощ в размер 48 892,00 лв., платима на два транша, с първо плащане в размер 24 446,00 лв., с цел извършване на всички инвестиции, основни дейности и цели по одобрения проект и съобразно условията и сроковете, определени в договора и анексите към него, а ответникът /настоящ касатор/ се е задължил да осъществи всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес - плана в срок до 19.10.2012 г. Страните са постигнали взаимно съгласие Държавен фонд „Земеделие“ да иска връщането на вече изплатени суми по всяко плащане ведно със законните лихви върху тях и/или да прекратява всички договори, сключени с ползвателя на помощта, когато бенефициентът не е изпълнил своите нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ. Съдебният състав е констатирал какви инвестиции, основни дейности и цели А. Н. е следвало да осъществи съгласно договора: закупуване на отклоняваща се фреза - 1 брой, 91 метра ограда за земеделска земя, създаване на овощна градина от лешници в размер 17,001 дка; увеличаване на икономическия размер на земеделското стопанство минимум с 3 икономически единици; завършване на курс, включващ обучение по основни проблеми по опазване на компонентите на околната среда в земеделския сектор или участие в информационна дейност, относно тези проблеми; създаване, презасаждане и възстановяване на трайни насаждения; подобряване механизацията на стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на земеделското стопанство; завършване на курс от минимум 150 часа в областта на селското стопанство и/или по мярка „Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания“; преминаване към биологично производство. Приел е, че ответникът /настоящ касатор/ е получил първото плащане по договора в размер 24 446 лв.

За да направи извод, че А. Н. дължи възстановяване на получената сума в размер 24 446 лв., въззивната инстанция е обсъдила събраните писмени и гласни доказателства /контролен лист № ОП I - ПМ за посещение на място на 01.12.2012 г., заповед, № 03-160-РД/71 от 04.03.2013 г., заповед № 01-160-РД/587 от 28.10.2014 г., заповед № 278260/03.11.2014 г., докладна записка изх. № 05-2-163/444 от 05.11.2014 г., договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти № 2262/04.06.2014 г., дневник за проведени химични обработки, фактури, нотариална покана за доброволно изпълнение от ДФ „Земеделие“, контролен лист от 15.05.2015 г., решение № 417/20.07.2016 г., постановено по адм. дело № 115/2016 г. на Административен съд Пазарджик и решение № 8417/30.06.2017 г. по адм. д. № 10171/2016 г. на ВАС, IV отделение, показанията на свидетелите Р. С. Т., Н. И. Н./ и заключението на съдебната агротехническа експертиза и въз основа на тях е приела, че ответникът /настоящ касатор/ не е изпълнил задълженията, поети с договора от 19.10.2009 г., а именно: да увеличи икономическия размер на земеделското стопанство минимум с 3 икономически единици, да създаде, презасажда и възстановява трайни насаждения – лешници, да подобрява механизацията на стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на земеделското стопанство. Съдебният състав е констатирал, че А. Н. е закупил колесен трактор с договор за покупко-продажба от 18.10.2012 г. за сумата от 6 100 лв., тракторът е наличен, като има съмнения относно идентичността на неговата рама, но извън тази инвестиция, свързана с материалната база на стопанството обаче, други машини не са купени. Приел е за установено, че много малък брой от първоначално засадените и презасаждани растения са оцелели и са с височина около 70 см, малка част са с височина до 60 см, а голямата част от насажденията са високи до 30 см или са изсъхнали; избраното място за отглеждане на лешникови насаждения е неподходящо и А. Н. не е положил дължимата грижа за създаване на стопанство, което е годно и е в съотвествие с добрата агротехническа практика; през 2013 г. не са извършвани агрохимични обработки, не са влагани минерални и органични торове, както и биологично активни вещества; през 2014 г. са изброени общо живи фиданки в размер 865 броя, като част от тях са новозасадени през 2014 г., а следва да се има предвид, че първоначално са закупени 855 бр. фиданки, без данни за това дали всички са засадени към момента на закупуването през 2010 г. и дали част от тях не са оставени за презасаждане през следващите стопански години. Въззивният съд е съобразил заповед № 03-160-РД/62 от 27.03.2015 г. и отправената от ДФ „Земеделие“, РРА – Пловдив до А. Д. Н. нотариална покана за доброволно изпълнение, с които на ответника по иска е отказано изплащане на финансовата помощ, представляваща второ плащане по процесния договор поради неизпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени за изпълнение на бизнес-плана, а именно да създаде годно лешниково насаждение и по този начин да докаже нарастване на икономическия размер на земеделското си стопанство, както и е направено искане в 30-дневен срок от датата на получаване на поканата да възстанови полученото първо плащане по договора в размер 24 446 лв. на основание т. 4.4, б. „а“ и б. „б“ и т. 4.7 от същия договор във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008г.

Предвид установената фактическа обстановка въззивният съд е заключил, че липсва растеж на икономически единици съгласно задължението, поето с договора, земеделското стопанство на ответника не е достигнало до ниво на функциониране, което да го характеризира като добро - растенията не са плододавали, площите не са обработвани достатъчно добре и не са положени усилия за пресаждане на изсъхналите и пропаднали фиданки, налице е неизпълнение на договор № 13/112/02204 от 19.10.2009 г., поради което е направил извод, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като не е решен в противоречие с константната практика на ВКС. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в посоченото от касатора решение, както и в служебно известните на съдебния състав решение № 246/23.10.2013г. по гр. д. № 3418/2013г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 216/19.01.2015г. по гр. д. № 2008/2014г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 172/10.04.2017г. по т. д. № 2312/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и други съдебни актове, по подадена бланкетна въззивна жалба, в която не са посочени конкретни и изрични пороци по правилността на обжалваното решение и при липса на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на императивна материалноправна норма е недопустимо извършване на цялостна проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение; с оглед правомощията на въззивната инстанция, при подадена бланкетна въззивна жалба въззивната инстанция следва да се произнесе само по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и по правилното или неправилното приложение на императивните материалноправни норми. В конкретния случай обаче въззивната жалба срещу първоинстанционното решение не е бланкетна, а въззивникът /ищец/ е направил конкретни оплаквания за неправилност на въззивното решение, свързани с неправилно установена фактическа обстановка, неправилни фактически и правни изводи. За установяване на въведените твърдения въззивникът изрично се е позовал на конкретни представени по делото доказателства и на определени разпоредби от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., поради което като е обсъдил събраните доказателства и въз основа на тях е установил фактическата обстановка, въззивният съд не е процедирал в нарушение на практиката на ВКС.

Вторият правен въпрос също е свързан с правомощията на въззивната инстанция. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в посочените от касатора решения, както и в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. В конкретния случай оплакванията във въззивната жалба се отнасят до неправилно установена фактическа обстановка и в резултат на нея на неправилни правни изводи, поради което съдебният състав в съответствие с практиката на ВКС е обсъдил събраните доказателства в тяхната взаимна връзка, установил е фактическата обстановка и е направил извод за наличие на предпоставките за възстановяване на първоначално платената на ответника по иска сума, представляваща първо плащане по процесния договор № 13/112/02204 от 19.10.2009 г. Преценката за липсата на нарастване на икономическите единици съгласно задължението, поето с договора, е направена въз основа на всички относими и своевременно представени доказателствени средства. Дали тази преценка е правилна е въпрос, относим към правилността на обжалвания въззивен съдебен акт, и представлява касационно основание, но не и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Въпросът по т. 2 от изложението е обвързан от касатора с оплакването, че въззивната инстанция не е обсъдила заключението на съдебно-икономическата експертиза и не е посочила причините поради които не го кредитира. Следва да се отбележи, че нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство е направено искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза, поради което такава не е допусната и липсва изготвено и прието заключение.

Във връзка с процесуалноправните въпроси по т. 2 от изложението касаторът се позовава и на необсъждане на възражението му за нередовност на извършеното посещение на място през м. декември 2012 г., въз основа на което са базирани основните изводи на вещото лице по съдебната агротехническа експертиза. В конкретния случай изводите на посочената експертиза са изградени не само въз основа на контролен лист № ОП I - ПМ за посещение на място на 01.12.2012 г. – 06.12.2012 г., а са отчетени всички относими представени по делото доказателства, вкл. направените проверки през м. май 2015 г., дневникът за извършените през 2013 г. и 2014 г. агротехнически обработки на култура лешници, фактури, приемо-предавателен протокол и други. Поради изложените съображения доводът за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пазарджик по посочените в т. 2 от изложението процесуалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен.

По отношение на формулирания от касатора в т. 3 от изложението процесуалноправен въпрос също не е осъществена твърдяната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В постоянната си и непротиворечива съдебна практика ВКС приема, че ищецът е длъжен в исковата молба да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава иска и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято защита претендира. Задължение на съда е да разгледа предявения иск на определеното правно основание въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. В този смисъл е ППВС № 6/21.02.1979 г., както и решение № 51/07.04.2009 г. по т. д. № 623/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 176/03.11.2010 г. по т. д. № 118/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 186/26.11.2010 г. по т. д. № 417/2009 г. на ВКС, ТК, решение № 194/05.12.2011 г. по т. д. № 363/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други съдебни актове. В конкретния случай въззивният съд е разгледал предявения осъдителен иск съобразно твърдените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства и заявения петитум – за осъждането на ответника да върне /възстанови/ на ищеца преведената като първо плащане по договор № 13/112/02204 от 19.10.2009 г. сума в размер 24 446 лв. поради неизпълнение на посочени задължения, поети с договора, законната лихва върху главницата в размер 788,98 лв. за периода от 19.05.2015 г. до 11.09.2015 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане и направените разноски. Както въззивният съд, така и първоинстанционният съд са се произнесли по предявения осъдителен иск, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение нито по чл. 280, ал. 1, т. 1, нито по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Определената от Районен съд Панагюрище правна квалификация по чл. 422 във връзка с чл. 124 ГПК във връзка с чл. 55 ЗЗД не обуславя извод за недопустимост на решението на въззивната инстанция.

Поставените от касатора в т. 4 от изложението материалноправни въпроси не обосновават извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като съдебният състав е приел, че са налице предпоставките за възстановяване на сумата в размер 24 446 лв., представляваща първо плащане по процесния договор, на основание т. 4.4, б. „а“ и б. „б“ и т. 4.7 от същия договор във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008г. Касаторът е обвързал въпросите по т. 4 от изложението с довода, че е оспорил твърденията на ищеца за неизпълнение на договора, вкл. твърденията на ДФ „Земеделие“, заявени в уведомлението до А. Н., изпратено на 17.04.2015 г., че не е изпълнил задължението да създаде годно лешниково насаждение и по този начин да докаже нарастването на икономическия размер на стопанството. В представената нотариална покана за доброволно изпълнение посоченото основание за връщане на преведената сума в размер 24 446 лв. е относимо към неизпълнение на конкретно посочени задължения по договора и същото съвпада с релевираното в исковата молба основание, по което съдебният състав се е произнесъл.

Въпросите са поставени и във връзка с поддържаните от касатора в т. 4 от изложението възражения, че изявленията не изхождат от страна по договора, тъй като са изготвени от директор на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ - Пловдив, за който не е установено да притежава надлежна представителна власт да извършва действия от името и за сметка на страната по договора - ДФ „Земеделие“, както и че Фондът не е предоставил на А. Н. срок за изпълнение на договорното задължение. По посочените възражения липсва произнасяне от въззивната инстанция, тъй като същите не са релевирани с отговора на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, настоящият съдебен състав приема, че постановеното от Окръжен съд Пазарджик решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебният акт, който е постановен в нарушение на закона до степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, както и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пазарджик. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер 150 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение