Определение № 3076 от 17.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2023 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „СОФЕКОСТРОЙ“ ЕАД, чрез гл. юрисконсулт Е. П., срещу решение № 3379/23.11.2022 г. по в. гр.д.№ 6168/2022 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 28.04.2022 г. по гр.д.№ 32441/2021 г. на Софийски районен съд и са уважени искове на Б. К. С. против „СОФЕКОСТРОЙ“ ЕАД, на основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, за признаване на незаконна и отмяната на Заповед № 19/08.04.2021 г. за уволнението на Б. К. С., за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „Технически ръководител, строителство“ при ответника и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа в периода от 09.04.2021 г. до 09.10.2021 г. в размер на 13 932 лева, ведно със законната лихва до изплащане на сумата. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, а с молба от 10.02.2023 г. /със същото съдържание/ се поддържа, че са налице и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да е изведен конкретен въпрос. От Б. К. С., чрез адвокат В. Т., я оспорва, като твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество е неоснователна и претендира разноски. За да постанови решението, въззивният съд приема, че ищецът е заемал длъжността „Технически ръководител, строителство“ по трудов договор при ответника, прекратен със Заповед № 19/08.04.2021 г., на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, съгласно утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от 21.09.2020 г. Съдът е установил също, че работникът е притежавал нормативно установените изисквания за степен на образование и квалификация (чл.163а, ал.2, пр.2 ЗУТ), които са достатъчни за изпълнение на трудовата функция, но работодателят е въвел допълнително изискване за заемане на длъжността /висше образование/, отбелязано в длъжностната характеристика на служителя, която му е връчена на 30.04.2019г. Според мотивите на решението, преценката на работодателя за въвеждане на нови изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност е такава по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, а след като е знаел, че към възникване на трудовото правоотношение, служителят не отговаря на въведеното изискване за образование, работодателят не може да се позове на това несъответствие, за да прекрати трудовия договор. Въззивният съд се е позовал на мотивите по ТР № 4/01.02.2021 г. по тълк.д. № 4/2017 г. на ВКС, ОСГК, с оглед на което е приел, че след като още към датата на възникване на трудовото правоотношение работодателят е въвел изискване за висше образование за длъжността, каквото работникът не притежава, но това допълнително изискване не е нормативно установено, уволнението на ищеца е незаконосъобразно, а предявените искове са основателни. При проверка на предпоставките за допускане на касационно основание по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Съгласно указанията в Тълкувателно решение № 1/09.12.2009 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т.1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация, независимо дали е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая, към касационната жалба е подадена „молба“ съдържаща доводи за допуснати процесуални нарушения от съда и необоснованост на мотивите на решението, без формулиран конкретен правен въпрос, като обща предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, т.е. изложени са касационни доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които се различават от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК, както е изяснено с цитираното решение по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Крайните изводи за възприетите от съда фактически обстоятелства и преценката на събраните доказателства, не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по реда на чл.288 ГПК, а само след допускане на решението до касационно обжалване по конкретно поставен от касатора правен въпрос, по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Липсата на въведен правен въпрос е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, съгласно разясненията в ТР № 1/09.12.2009 г. по тълк.дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, т.1. Независимо от изложеното, даденото от въззивния съд решение на спора е изцяло в съответствие с постановките на ТР № 4/01.02.2021 г. по тълк.дело № 4/2017 г. на ВКС, ОСГК, което възприема становището, че ако работодателят е въвел изисквания за заемане на дадена длъжност, на които работникът или служителят не отговаря и това му е било известно, той не може да се позовава на липсата на образование или професионална квалификация за изпълняваната работа по чл.328, ал.1, т.6 КТ, тъй като ще бъде в нарушение на принципа за добросъвестно упражняване на правата (чл.8, ал.1 КТ). Когато работодателят изменени въведените от него изисквания за образование и квалификация, след възникване на трудовото правоотношение с работника или служителя, на които той не отговаря, е налице основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.6 КТ, освен ако единствената цел е била да се прекрати трудовото правоотношение с работника, в разрез с принципа на добросъвестност. Когато обаче изискванията за образование или професионална квалификация са били нормативно установени, а работодателят констатира, че работникът или служителят не ги притежава, но след възникване на трудовото правоотношение, той може да се позове на чл.328, ал.1, т.6 КТ, тъй като упражнява правомощия в съответствие с изискванията на закона. В същия смисъл са решаващите мотиви на въззивния съд в обжалваното решение, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатска защита пред касационната инстанция не следва да бъде уважено, поради липсата на надлежни доказателства, които да удостоверяват тяхното извършване. Когато не се прилагат в оригинал, писмените доказателства следва да бъдат представени в заверен от страната препис, който може да бъде представен и като електронен образ, заверен от страната с квалифициран електронен подпис /чл.183, ал.2 ГПК/. В случая, страната е подала писмен отговор по електронен път, но не е удовлетворила гореизложените изисквания за заверка на представените към нея списък и договор за правна защита и съдействие, поради което същите не следва да бъдат взети предвид. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение