Определение № 1840 от 26.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3765/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от Г. В. Х.-П., чрез адв. М. В. С., касационна жалба против решение № 86 от 29. 04. 2022 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 89 от 09. 05. 2022 г., и двете постановени по в. гр. д. № 348/2021 г. на ОС – Ямбол, потвърждаващо решение № 260359 от 07. 01. 2021 г. по гр. д. № 3325/2021 г. на РС – Ямбол, с което е отхвърлен предявеният от И. Н. К., И. Н. К., Н. И. В., П. Д. П., Н. Д. П., Д. Д. П., Ц. М. М.-П., Т. П. М., М. С. Р., Р. И. Р., С. В. К., С. А. К., Г. В. Х., Р. М. Ц., В. С. Д., Н. С. Б., Г. Г. Б., Е. Г. Б., М. Г. Д., С. Х. С. и К. Т. С., срещу Т. В. Х., Я. Н. Х., Т. И. Д., В. М. Д., Д. Г. Д., Г. И. Д., Г. Г. Н., М. П. П., Р. И. Г., Ш. Ш. Ю., М. Д. М.-И., И. К. И., И. Ж. С., С. С. С., Д. Ж. П., А. В. П., В. Д. Г., Н. В. Г., Х. Д. Х., Д. Х. Д., З. Х. Д. и П. Д. Г. иск с правно основание чл. 34 ЗС – за допускане съдебна делба на ПИ ххххх.ххх.ххх по КККР на [населено място], с площ от 801 кв.м., с административен адрес [населено място], [улица], както и на ПИ ххххх.ххх.ххх по КККР на [населено място], с площ от 793 кв.м.,, с административен адрес [населено място], [улица]. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на решението. Иска се допускането му до касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, отмяната му и допускане съдебна делба на описаните по-горе поземлени имоти. С писмен отговор, подаден от съделителя П. Д. Г., чрез адв. В. К., се изразява становище за неоснователност на касационната жалба и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането й до касационно обжалване. С писмен отговор, подаден от съделителите Т. В. Х., Я. Н. Х., Т. И. Д., В. М. Д., Д. Г. Д., Г. И. Д., Г. Г. Н., М. П. П., Р. И. Г., Ш. Ш. Ю., М. Д. М.-И., И. К. И., И. Ж. С., С. С. С., В. Д. Г., Н. В. Г., Д. Х. Д., З. Х. Д., подадена от адв. А. Т. Т., също са развити съображения за неоснователност на подадената касационна жалба и правилност на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът по чл. 34 ЗС, въззивният съд е приел, че процесните два имота по регулационния план от 2001 г. са съставлявали общ УПИ II-им. хххх, хххх, в кв. хх, с площ от 1530 кв.м. Върху същия са били построени две четириетажни многофамилни жилищни сгради със застроени площи от 255 кв.м. и и 257 кв.в., като собствениците на самостоятелни обекти в сградите не са притежавали право на собственост върху идеални части от имота. С договори от 28. 01. 2002 г., сключени на основание пар. 27, ал. 2 ПЗР ЗС, вр. пар. 2 ПЗР ПМС № 235/19. 09. 1996 г., между Община – Ямбол и собствениците на самостоятелни обекти във всяка от сградите, [община] е прехвърлила на всеки от собствениците на самостоятелни обекти в тези сгради идеални части от правото на собственост върху УПИ II-им. хххх, хххх, в кв. хх по плана на града, с площ от 1530 кв.м., при което всеки собственик на самостоятелен обект е придобил и идеални части от дворното място, определени съобразно чл. 40 ЗС. През 2007 г. е одобрено изменение на ПУП – ПР, изразяващо се в разделяне на УПИ II-им. хххх, хххх, в кв. хх, на два самостоятелни урегулирани поземлени имота: УПИ хх-ххх, в кв. хх, с площ от 801 кв.м., върху който е четириетажната масивна жилищна сграда със застроена площ 255 кв.м., и УПИ ххх-ххх, в кв. хх, с площ от 793 кв.м., върху който е четириетажната масивна жилищна сграда със застроена площ 257 кв.м. В кадастралната карта УПИ хх-ххх, в кв. хх, с площ от 801 кв.м., е нанесен като ПИ ххххх.ххх.ххх, с площ от 801 кв.м., четириетажната многофамилна жилищна сграда с площ 255 кв.м. - с идентификатор ПИ ххххх.ххх.ххх.х, а УПИ ххх-ххх, в кв. хх, е нанесен като ПИ ххххх.ххх.ххх, с площ от 793 кв.м., а четириетажната масивна жилищна сграда със застроена площ 257 кв.м. – с идентификатор ххххх.ххх.ххх.х. Прието е, че двата поземлени имота са прилежащ терен към двете жилищни сгради и представляват обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС (в застроената част – по естеството си, а в незастроената – по предназначение), тъй като всички собственици на идеални части от земята притежават и самостоятелни обекти в сградата. Обстоятелството, че размерите на идеалните части в дворното място на някои от съсобствениците не съответстват на съотношението по чл. 40, ал. 1 ЗС няма за последица изгубване статута на обща част на същото. Общите части не може да се делят, съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС, поради което искът за делба е неоснователен. Прието е, че не е налице хипотезата, при която е възможно имотите да се поделят на толкова самостоятелни урегулирани поземлени имоти, колкото са самостоятелните обекти на собственост във всяка от сградите, в който случай делбата би била допустима. Настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, за проверка на допустимостта му – дали е изпълнено изискването всички съсобственици на дворното място да участват в делбеното производство, предвид качеството им на задължителни необходими другари. По делото е представен н.а. № ххх/26. 09. 2003 г., с който В. Н. С., И. К. С. и С. Н. З. продават на Я. Н. Х. 62,88/1530 ид.ч. от УПИ II-им. хххх, хххх, в кв. хх по плана на града, с площ от 1530 кв.м., без в предмета на продажбата да е включен и самостоятелният жилищен обект-апартамент, на който прехвърлителите са били собственици, както и н.а. № ххх/1. 03. 2002 г., с който В. Д. Г. и Д. Д. Г. продават на С. В. К. 55, 85/1530 ид.ч. от описания УПИ, без в предмета на сделката да е включен и самостоятелният жилищен обект, на който прехвърлителите са били собственици. Следва да се прецени действителността на тези договори – допустимо ли е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост да прехвърли на друго лице притежаваните идеални части от имота, съставляващ обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, без да прехвърли и право на собственост върху притежавания самостоятелен обект на собственост, предвид уредената в чл. 38, ал. 3 ЗС принудителна съсобственост върху общите части на сградата, съответно - налице ли е необходимост от конституиране като съделители и на прехвърлителите по посочените договори. Не са представени и всички нотариални актове за самостоятелните жилищни обекти в двете четириетажни многофамилни жилищни сгради, което затруднява извършването на преценката дали на всички етажни собственици са прехвърлени идеални части от дворното място със сключените с общината договори и дали всички съсобственици на дворното място участват в делбеното производство. Налице е и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по въпроса допустима ли е делба на дворно място, застроено със сграда в режим на етажна собственост, ако не всички съсобственици на дворното място притежават самостоятелни обекти на собственост в жилищната сграда. В посочените от касатора решения на ВКС - решение № 476 от 07. 03. 2013 г. по гр. д. № 56/2012 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 87 от 07. 07. 2011 г. по гр. д. № 825/2010 г. на ВКС и решение № 59 от 12. 03. 2012 г. по гр. д. № 911/2011 г. на ВКС, 2 г.о. е прието, че когато някой от съсобствениците на дворното място не притежава отделна сграда или самостоятелен обект в етажната собственост, делбата на дворното място би била допустима, освен ако този съсобственик би могъл да получи разрешение за нов строеж, пристрояване или надстрояване при условията на чл. 183, ал. 4 ЗУТ. В настоящия случай собствениците на самостоятелни обекти на собственост в едната жилищна сграда притежават право на собственост върху поземления имот, в който тази сграда е построена. Същите притежават идеални части и от поземления имот, в който е построена другата сграда, но не са собственици на самостоятелни обекти на собственост в същата. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,