Определение № 565 от 14.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1296/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по подадена частна касационна жалба вх. № 66817/02.12.2009г. от Н. М. Н., чрез адв. Н. М., против определение № 12864 от 11.11.2009 г. по ч.гр.дело № 9236/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба, подадена от Н. М. Н. срещу определение от 12.11.2008 г. по гр.дело № 27838/2008 г. на Софийски районен съд, с което е разделено производството по гражданското дело, като са оставени за разглеждане от СРС исковете с правно основание чл.45 и чл.49 ЗЗД, предявени срещу [фирма] – [населено място], Г. Г. Г. и П. Н. Р., а делото в частта по исковете, предявени срещу А. С. Д., В. П. Н. и Държавата, представлявана от министъра на финансите, е изпратено по компетентност на Административен съд – София град по подсъдност. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Според жалбоподателя предявения главен иск срещу четирите физически лица е с пр.осн.чл.45 ЗЗД и че тези физически лица не могат да носят отговорност по ЗОДОВ. Сочи, че отговорността на Държавата е ангажирана по реда на чл.13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.7 от Конституцията на РБългария и, че тази отговорност, няма нищо общо с отговорността на конкретен държавен орган, която се реализира по чл.1 ЗОДОВ. Поддържа също, че напълно незаконосъобразно е да се изпрати граждански иск, насочен срещу физически лица и срещу Държавата като юридическо лице, предявен съобразно чл.13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи да се разглежда от Административен съд, че в случая не може да се говори за прилагане на чл.1 ЗОДОВ. Според жалбоподателя неправилно въззивният съд не е обсъдил доводите му в частната жалба и не е изложил мотиви защо не ги приема Твърди, че обжалваното определение е постановено в нарушение на чл.6, ал.1 и чл.13 от ЕКПЧОС, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. Иска отмяна на определението и връщане на делото на Софийски районен съд за разглеждане на спора по същество. В представеното изложение на основанията за допускане до касационен контрол се сочи разпоредбата по чл.280 ГПК във връзка с разрешените от въззивния съд правни въпроси. Жалбоподателят е формулирал общо седем въпроса, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение намира, че касационната частна жалба е процесуално недопустима по следните съображения: С обжалваното определение № 12864/11.11.2009 г. по ч.гр.дело № 9236/2009 г. на Софийски градски съд е оставена без уважение частната жалба на Н. М. Н. срещу определението от 12.11.2008 г. по гр.дело № 27 838/2008 г. на Софийски районен съд. С последното съдът е разделил производството по гр.дело № 27838/2008 г. на Софийски районен съд, като е оставил за разглеждане от последния съд исковете с пр.осн.чл.45 и чл.49 ЗЗД, предявени срещу [фирма] [населено място], Г. Г. Г. и П. Н. Р. и е изпратил делото в частта му по исковете, предявени срещу А. С. Д., В. П. Н. и Държавата, представлявана от министъра на финансите на Административен съд София град по подсъдност. Въззивният съд е приел, че предмет на първоинстанционното дело са предявените с искова молба вх. № 27838/12.09.2008 г. обективно и субективно съединени искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предявени като частични от Н. М. Н. срещу [фирма] [населено място], Г. Г. Г., П. Н. Р., А. С. Д., В. П. Н., Районен съд [населено място] и Държавата, представлявана от министъра на финансите. Прието е, че в исковата молба и уточнителната молба от 23.10.2008 г. са изложени твърдения, че ответника [фирма] [населено място], чрез законния си представител П. Н. Р. възложил на ответника Г. Г. работа по смисъла на чл.49 ЗЗД, която се изразява в осъществяване на процесуално представителство по гр.дело № 4589/2009 г. на Софийски градски съд. Прието е, че според твърденията ответницата А. С. Д. в качеството й на заместник-председател на Районен съд [населено място] и ответницата В. П. Н., като служител от съдебната администрация на Районен съд [населено място] издали удостоверение изх. № 871/16.06.2008 г. на РС Търговище, което е с невярно съдържание, съдържащо позорни и клеветнически твърдения срещу ищеца, както и неправомерно разгласявало лични данни на същия, което удостоверение на 17.06.2008 г. ответника Г. Г. представил по гр.дело № 4589/2007 г. на СГС. Според въззивния съд ищецът поддържа, че от описаните действия на ответниците-физически лица претърпял неимуществени вреди, описани в исковата молба и претендира солидарно осъждане на същите, тъй като вредите са причинени при условията на съпричиняване. Прието е, че евентуално се претендира ангажиране отговорността на възложителите на работата – [фирма] [населено място] и Районен съд [населено място] и на Държавата като възложител на Районен съд [населено място]. От правна страна е прието, че твърденията на ищеца, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и т.9 от уточнителната молба за незаконосъобразно действие на ответниците А. С. Д. и В. П. Н. при осъществяване на административна дейност, възложена им от Районен съд [населено място] и Държавата – Д. като заместник председател на РС Търговище и Н. като служител от администрацията обуславят квалификация на предявения иск, като такъв по чл.1 ЗОДОВ. Според съда този иск съгласно чл.8 ЗОДОВ подлежи на разглеждане по посочения специален закон, а не по общия исков ред. Прието е също, че съгласно чл.128,ал.1,т.5 АПК исковете с пр.осн.чл.1 ЗОДОВ са родово подсъдни на Административен съд София град, който следва да направи преценка за тяхната допустимост. Направил е извода, че производството по искова молба вх. № 27838/12.09.2008 г. по отношение на иска предявен от Н. М. Н. срещу ответниците А. С. Д. и В. П. Н. и Държавата следва да се изпрати на Административен съд София град, който е компетентния съд. При тези съображения въззивният съд е оставил без уважение частната жалба като неоснователна. Съдът намира, че всеки от обективно съединените искове от жалбоподателя Н. Н., предявени като частични е с цена до 5000 лв. Видно от исковата молба, предмет на разглеждане по гр.дело № 27 838/2008 г. на Софийски районен съд и уточнителната молба с дата 23.10.2008 г. ищецът-жалбоподател претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди както следва – 1. неимуществени вреди, причинени в резултат на разпространяването на описания в исковата молба документ с невярно съдържание в размер на 1500 лв., предявен като частичен от общ размер 400 000 лв. и 2. неимуществени вреди, причинени в резултат на неправомерното предоставяне и разгласяване на личните данни на ищеца в размер на 500 лв., предявен като частичен иск от общ размер 100 000 лв. Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Според чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Като взема предвид посочените разпоредби и цената на всеки от предявените обективно съединени искове от ищеца-жалбоподател, съдът преценява, че в случая е налице хипотезата на чл.274,ал.4 ГПК. Касае се за постановено определение по гражданско дело, предмет на което са предявени искове с цена на всеки от тях до 5000 лв., решението по което няма да подлежи на касационно обжалване. Поради това и определението, постановено по делото не подлежи на касационно обжалване. Следователно подадената частна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение