Определение № 937 от 20.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3351/2016 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 664 от 18.05.2016 г. по гр.д. № 430/2016 г. на Варненски окръжен съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от МБАЛ [фирма] против Н..., [населено място]. В решението е прието за установено, че на основание чл. 59, ал.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), между страните по делото е сключен договор № 030816 от 25.02.2015 г., съгласно който ищецът се е задължил да оказва болнична медицинска помощ по клинични пътеки, която ответникът да заплаща в определен обем и по нормативно определена методика за остойностяването и. Съгласно чл. 24 от договора, когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациент се наложи нова хоспитализация по същата клинична пътека в същото или в друго лечебно заведение, ответникът заплаща само един от случаите по клинична пътека след провеждане на проверка, освен ако в клиничната пътека е предвидено друго. След извършена проверка от Районна осигурителна каса, [населено място], за която е бил съставен констативен протокол № РД-09-273 от 05.03.2015 г., ответникът е отказал да заплати на ищеца плащане за проведено лечение по единадесет клинични пътеки поради това, че хоспитализациите на пациентите са били повторни в срок до 30 дни от хоспитализацията при първия им престой. По три от клиничните пътеки повторната хоститализация е извършена в друго лечебно заведение – МБАЛ [фирма]. При така установените факти е прието, че отказът на НЗОК да заплати проведеното лечение е съобразен с уговорката по чл. 24 от сключения между страните договор от 25.02.2015 г., почиваща на чл. 15, ал. 1 от Приложение № 2Б към Постановление № 94 на МС от 24.04.2014 г. за приемане на методики за остойностяване и заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал.2, т.2 ЗЗО. Прието е, че въпросът по коя от клиничните пътеки да се извърши заплащането не е нормативно определен, поради което следва да бъде съобразена утвърдената практика да се заплаща повторно проведеното лечение и тъй като отказът на НЗОК да заплати претендираните от ищеца суми е съобразен с чл. 15, ал. 1 от Постановление № 94 на МС от 24.04.2014 г. и утвърдената практика, предявеният от ищеца иск за сумата 10257 лева е отхвърлен като неоснователен. Предвид обусловения му характер, като неоснователен е отхвърлен и искът с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 91,26 лева. Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от МБАЛ [фирма]. Поддържа се, че касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос (след уточнението му в съответствие с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): в компетентността ли е на директора на Р. да определя коя по ред хоспитализация следва да се заплаща от касата, при липса на констатирани нарушения и по двете, и по какви критерии следва да се извършва тази преценка, явяващ се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Ответникът по касационната жалба Национална здравноосигурителна каса, [населено място] счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатият материалноправен въпрос е обуславящ изхода на делото и е от значение за точното приложение на чл. 15, ал. 1 от Приложение № 2Б към постановление № 94 на МС от 24.04.2014 г. вр. с чл. 59 ЗЗО, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, воден от което