Определение № 2765 от 02.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3141/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по жалба на адвокат З. Ж. Т. срещу определение № 1255 от 11.05.2023 г. по ч. гр. д. № 813/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 16 от 11.01.2023 г. по гр. д. № 394/2022 г. на Окръжен съд – Силистра, с което е върната исковата молба на жалбоподателя поради неизпълнение на дадените му указания. Посочени са следните основания за допускане на касационно обжалване: европейския обществен ред, нарушаване на принципа за законност; нарушаване на правото на изслушване; нарушаване на принципа за мотивиране на съдебните актове; отказ от правосъдие. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на Софийския апелативен съд е потвърдил определение на Окръжен съд - Силистра, с което е върната исковата молба на ищеца, като е прието, че с разпореждане № 2965 от 19.08.2022 г. на Окръжен съд - Варна е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности по исковата молба - да посочи своите три имена и ЕГН, личен адрес в страната; да посочи банкова сметка или друг ясен и конкретен начин на плащане по смисъла на чл. 127, ал. 4 ГПК; да посочи ясно и недвусмислено ответниците по делото, предвид разминаването им в обстоятелствената част и петитума на исковата молба; да обоснове допустимосттта на установителните искове по ЗОДОВ; да уточни ясно, точно и конкретно как е формирано обезщетението от 1 219 111 лв., в т. ч. да изясни уговорен ли е бил адвокатски хонорар в този размер и, ако да, с кого; в случай, че това не е станало със създаването на нарочен документ - от какво произтича претендираното вземане; да уточни ясно, точно и конкретно основанието на исковата сума от 360 992.31 лв. - какво представлява този доход, характер на лихвата, на какво основание се дължи главницата, с какво се обосновава периода на дохода и лихвата; да уточни основанието на сумата от 76 871, 72 лв. - какъв е този доход, на какво основание се е дължал, ако е лихва - върху какво главно задължение е начислена, как е изпаднал длъжникът в забава, ако се касае за лихва - върху кое претендирано главно вземане се отнася; да обоснове отговорността на ответника по иска за 76 871, 72 лв. при твърдение, че Директивата намира пряко приложение без значение дали е транспонирана или не. На ищеца е указано, че, при неизпълнение на така дадените указания, исковата му молба ще бъде върната. С разпореждане№ 4439 от 23.09.2022 г., съдът е оставил повторно исковата молба без движение, като е дал нови указания на ищеца - да обоснове допустимостта на установителните искове по ЗОДОВ - изобщо и конкретно заедно с осъдителните искове по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ; да уточни ясно, точно и конкретно как е формирано обезщетението от 1 219 111 лв., в това число да изясни уговорен ли е бил адвокатски хонорар в този размер и с кого; какви са размерите на вземанията по посочените три дела пред българските съдилища и едно пред ЕСПЧ, съответно какви са размерите на претендираните вземания по четирите дела; ако е имало договори за правна защита – каква част от същата е осъществена по всяко от делата; получено ли е плащане от клиента и в какъв размер; да уточни основанието на претендираната сума от 360 992, 31 лв. – ако се касае за законна лихва – да посочи върху какво главно задължение е начислена, как и кога длъжникът е изпаднал в забава; да уточни точно и ясно основанието на сумата от 76 871, 72 лв. за вреди от загуба на 1 219 111 лв. доход от адвокатски услуги, като посочи какъв е този доход или лихва и на какво основание се дължат същите, ако е лихва – върху какво главно задължение се дължи. Указано е, че при неизпълнение на така дадените указания, исковата молба ще бъде върната, като разпореждането е връчено на ищеца на 30.09.2022 г. В дадения от съда срок, вкл. и след изтичането му, ищецът не е отстранил посочените от съда нередовности на исковата молба. След отвод на всички съдии от Окръжен съд – Варна, делото е изпратено за произнасяне по компетентност на друг равен по степен съд – Окръжен съд – С., който е приел, че констатираните нередовности на исковата молба са останали неотстранени от страна на ищеца. Въззивният съд е приел, че изводите на съда са правилни и доколкото исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, тя следва да бъде върната поради неизпълнение на дадените указания за отстраняване на констатираните нередовности. Изложени са съображения, че в конкретния случай липсва ясно формулиран петитум по установителните искове с ясна обстоятелствена част, съдържаща конкретни твърдения, обосноваващи съответен петитум, в какъвто смисъл е изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Споделени са изводите на окръжния съд, че е невъзможно да се проследи логиката на ищеца в неговите многословни изложения, без да са систематизирани съществените обстоятелства, върху които се основават исковете и които биха били относими към заявения петитум, предпоставящо както правилно решаване на спора, така и адекватна защита от страна на ответниците. За да се развие допустим и законосъобразен граждански процес, в началото му трябва да стои редовна искова молба, отговаряща на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК и съдържаща изложение на обстоятелствата, на които се основава иска, в какво се състои искането и цената на иска, като за целта фактическите твърдения в исковата молба трябва да са ясни и конкретни, да индивидуализират в достатъчна степен претендираното от ищеца право, както и вида на търсената защита. В случая въпреки дадените му указания, ищецът не е посочил конкретни фактически твърдения, които да индивидуализират в достатъчна степен претендираното от него право, както и вида на търсената защита, поради което съдът се намира в невъзможност да определи правното основание на исковете и да постанови своя съдебен акт в съответствие с приложимия закон. Прието е, че макар законодателят да не е предвидил конкретни изисквания за начина на изложение на тези факти, същото трябва да е разбираемо, като съдържащите се в него фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно каква е фактическата обстановка, с която ищецът свързва възникването на твърдяното право и на която основава претенцията си. Когато обстоятелствената част на исковата молба или петитумът й са неясни и вътрешнопротиворечиви, налице е неотстранена нередовност на същата. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като при неизпълнение на дадените указания от съда, включително и с депозиране на молбата-уточнение от 03.10.2022 г., приложение следва да намери санкцията, закрепена в разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК, като исковата молба следва да бъде върната. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване не са формулирани правни въпроси, които да обосновават допускане на обжалваното определение до касационно обжалване при условията на чл. 280 ГПК. В случая въззивният съд не се е отклонил от установената практика на Върховния касационен съд, съобразно по приложението на чл. 129, ал. 2 ГПК, която разпоредба ясно предвижда, че когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в определен срок допуснатите нередовности. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19 февруари 2010 г. по т. д. 1/2009 г. на ОСГТК приложеното изложение трябва да съдържа формулирани материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, които да са от значение за изхода по конкретното дело. Такива са въпросите включени в предмета на спора, индивидуализирани чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението/определението на съда. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение/определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, дали е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. С приетото в Тълкувателното решение изрично е посочено, че основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/определение. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Посоченото от касатора в изложението няма характера на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол. Формулирането на такъв въпрос определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационната жалба. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Недопустимо е касационният съд да извежда сам правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело, а непосочването им само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. „Злоупотреба с правосъдна власт - флагрантен отказ от правосъдие“ също не съставлява формулиран материално или процесуално правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК и по смисъла на ТР № 1/2009 г. от 19 февруари 2010 г. по т. д. 1/2009 г. на ОСГТК тълкуване. Независимо от горното следва да се отбележи, че липсва противоречие с посоченото ТР № 6/17 г. по т. д. № 6 на ОСГТК на ВКС, както и с изброените от касатора принципи на върховенство и непосредствено действие на конституционните норми, върховенство на правото на ЕС, на обезщетителната отговорност на държавата, на неотменимост на основните права на гражданите, на ефективна съдебна защита на основните права и законните интереси, на посочените решения по дела на конституционния съд № 8 от 27.5.21 г. по к. д № 9/20 г. и решение № 15 от 6.11.18 г. по к. д. № 10/18 г. Всички тези принципи само изредени в т. нар. "изложение", но не са придружени от обосновка по какъв начин и в конкретно се изразява тяхното нарушаване. Това дава основание на настоящия съд да приеме, че няма нарушен правен принцип, който да препятства на възможността страната да упражни процесуалните си права и да я лишава от правото на справедлив процес. Националния правов ред е изцяло спазен от съда, поради което не може да се приеме, че е налице очевидна неправилност на обжалвания въззивен акт. Посочените от касатора решения на Конституционния съд са цитирани само с техните номера, но без обосновка каква е връзката им със спора и по какъв начин въззивния акт им противоречи. Така напр. Решение № 8 от 27.5.21 г. по конституционно дело № 9/20 г. е постановено във връзка с оспорените законови разпоредби, насочени към осребряване на имущество и попълване на масата на несъстоятелността на К., а с решение по № 15 от 6.11.2018 г. по конституционно дело № 10/18 г. е разгледана предпоставката за допускане на касационно обжалване „очевидна неправилност“. С приемането на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския Парламент и на Съвета от 23.10.2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на ЕС („Целта на Директивата е да бъдат определени общи минимални стандарти, с които да се осигури високо ниво на защита на тези лица. Европейският Парламент и С. на ЕС вземат предвид ключовата роля на тези лица за ефективното разкриване, разследване и наказателно преследване на нарушения на правото на ЕС, като последното несъмнено спомага за укрепването на прозрачността и отчетността. не е ясно защо касаторът се определя като такова лице, каква е връзката между Директивата и спора, при положение, че същата се прилага относно следните области: обществени поръчки; финансови услуги, продукти и пазари и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма; безопасност на продуктите и съответствие; безопасност на транспорта; опазване на околната среда; радиационна защита и ядрена безопасност; безопасност на храните и фуражите, здраве на животните и хуманно отношение към тях, обществено здраве; защита на потребителите; защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни и сигурност на мрежите и информационните системи. Настоящият казус с предмет незаплатено адвокатско възнаграждение не попада в тези области на приложение на Директивата. Липсват конкретни твърдения в исковата молба срещу ищеца да са предприети от някого действия цел отмъщение спрямо него като сигнализиращо лице (временно отстраняване от длъжност, тормоз, понижаване в длъжност, налагане на дисциплинарно наказание и др.) Чрез така поставените въпроси относно злоупотребата с правосъдна власт, лоялно сътрудничество и пр. касаторът се опитва дерогира законовото задължение на съда да следи за редовността на исковата молба, като извлече от съюзното право несъществуващ правен принцип, че с оглед характера на предявените от него искове, националният съд не следи за тяхната редовност, а правоприлага правото на ЕС. Изискването за редовност на исковите молби/жалбите съществува и за самия Съд на ЕС и пример за това е нормата на чл. 168, т. 4 от Процедурния правилник на съда, съобразно който е прието, че ако жалбата не отговаря на изискванията за редовност, на жалбоподателя се определя срок за отстраняването им, а съдът решава дали неспазването на изискванията за редовност е основание за недопустимост на жалбата. Изискването за редовност на исковата молба, респ. жалбата е условие и гаранция за законност на протичащия съдебен процес, която не може да бъде дерогирана с оглед персоналното виждане на страната в тази насока, че молбата, с която е сезирала съда е разбираема, ясна и редовна. Отправянето на преюдициални запитвания по тези въпроси не е необходимо, тъй като същите не могат да повлияят на изхода по настоящото дело, свързан не с недопустимостта, а с нередовността на исковата молба, която се дължи на процесуалните действия на самия ищец/касатор и неизпълнение на неговите задължения, а не със задълженията на съда. Липсва общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1, както и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. -3 ГПК по така формулираните в изложението въпроси да бъде допуснат касационен контрол. Не са налице основания по тях да бъде отправено и преюдициално запитване, тъй като същите са неотносими към предмета на настоящото частно производство относно редовността на подадената искова молба. Безспорно задължение за всеки национален съд е да разгледа отправена до него искова молба, когато същата е допустима и редовна. В този смисъл нормите на процесуалния закон са императивни и не оставят никаква свобода за преценка. Практиката на ЕС и на правото на С. не предписват нещо различно. Съгласно чл. 278 ГПК частната жалба се разглежда в закрито заседание и само, ако съдът счете за необходимо, с оглед нуждата от събиране на доказателства, разглеждането й може да се извърши открито съдебно заседание. В разглеждания случай предмет на делото е редовността на исковата молба и това не налага разглеждане на частната жалба в открито заседание нито от въззивния, нито от касационния съд, поради което искането на касатора в тази насока е неоснователно. В заключение, следва да се посочи, че нормите на процесуалния закон са ясни и не се нуждаят от тълкуване по отношение на това, как следва да процедира съда при констатиране на нередовности по исковата молба, както и какво следва да се извърши като процесуално действие от съда при неотстраняване в срок на констатираните нередовности. Поради горните съображения обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Водим от горното, състав на ВКС