Определение № 3410 от 30.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3879/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 487 от 10.04.2024г. по гр.д. № 3015/2023г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 2989 от 29.06.2023г., поправено с решение № 3563 от 02.08.2023г. по гр.д. № 14457/2022 г. на Районен съд-Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от М. Д. Т., А. Д. Т., Г. А. Г. и Е. А. Г. против А. П. Х., П. Г. Б. и Е. А. Б., Г. К. Д. и И. К. Д. /наследници на К. А. Д. и на В. Г. Д./, Р. А. К., А. Ж. П. и Д. Ж. П. /наследници на З. А. С./, А. Г. Д., П. Г. Д., М. Д. Д., М. И. Ч. и К. И. Т., отрицателен установителен иск за приемане за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот: затревена нива от 1, 543 дка, девета категория, местност „Ю./х. З.“, съставляваща имот № * по картата на възстановената собственост на [населено място], при посочени граници. Касационната жалба е подадена от ищците М. Д. Т., А. Д. Т., Г. А. Г. и Е. А. Г., чрез адв. Г. С.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички възражения на страните, да направи преценка на всички правнорелевантни факти и да посочи в мотивите си въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Представено е и допълнително изложение, в което са изложени оплаквания за неправилност, не са поставени правни въпроси и се твърди, че няколко от изводите на съда са очевидно неправилни. Ответниците по касационната жалба Д. Ж. П. и А. Ж. П. чрез адв. Н. Ш. изразяват становище за неоснователност на жалбата. Ответниците А. П. Х., П. Г. Б. и Е. А. Б. чрез адв. Г. Ч. считат, че липсват предпоставки за допускане на касационен контрол. Претендират разноски. Останалите ответници не са представили писмени отговори. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Ищците М. Д. Т., А. Д. Т., Г. А. Г. и Е. А. Г. твърдят, че са собственици и владеят две вилни постройки в иглолистна гора, намираща се в границите на имот №* по картата на възстановените имоти /КВС/ в м. „Ю. х. З.“, в землището на [населено място]. Сградите били построени съответно в северната и южната част на посочения имот, въз основа на предоставено през 1961 и 1962 г. на наследодателите им право на ползване върху земи и гори от горския фонд. Сочат, че са подали заявления за придобиване на право на собственост върху предоставени за ползване земи от горския фонд на основание § 123, ал.4 от ПЗР на ЗИД на Закона за горите /отм./. Процедурата била възпрепятствана от факта, че с Решение № 09084/14.06.2000г. на Поземлена комисия-Р. ответниците, наследници на А. С. Д., се легитимират като собственици на имот № *, възстановен им по ЗСПЗЗ като „затревена нива“. Според ищците земята никога не е имала земеделски характер, представлява борова гора с възраст от около 100-120 години и е включена в отдел 193, подотдел „к“ по лесоустройствения проект от 1999г. на Горско стопански участък „Бяла черква“ на Държавно лесничейство-ПЛОВДИВ /понастоящем подотдел 193-р, по сега действащ ЛУП от 2009 г./. Поради това считат възстановяването на този имот като земеделска земя за извършено в нарушение на ЗСПЗЗ. Така ищците обосновават правния си интерес от водене на отрицателния установителен иск. Ответниците П. Г. Б., Е. А. Б. и А. П. Х. са оспорили иска с твърдение, че първият от тях е придобил имота с договор за покупко-продажба, сключен с наследниците на А. С. Д., в полза на които е възстановено правото на собственост, а впоследствие дарили имота на ответницата А. П. Х. - тяхна дъщеря. Позовават се и на добросъвестно давностно владение. Ответниците А. Г. Д., П. Г. Д. и М. Д. Д., наследници на Г. А. Д. също оспорват иска с твърдение, че имотът е реституиран по ЗСПЗЗ на наследниците, а те през 2004г. са го продали на ответника П. Б.. Също се позовават на добросъвестно давностно владение. Установено е, че ищците А. Т., М. Т. и Е. В. (последната починала в хода на процеса и заместена от първите две) са наследници на Д. А. В., починал 1986г., на когото през 1961 г. е било разрешено да построи дървена брака в местността „Х. З.“, обозначена с № *. Ищците Г. Г. и Е. Г. са наследници на А. Г. Г., починал 2012 г., на когото през 1962 г. е разрешено да построи дървена барака в същата местност. От страна на ищците са депозирани заявления на основание § 123 от ПЗР на ЗИДЗГ /отм./ за закупуване на земята, върху която са разположени постройките. Ответниците по иска са наследниците А. С. Д., както и последващите приобретатели на имота. С Решение № 09084 от 16.03.1995 г. на ПК- [община] е възстановено правото на собственост в стари реални граници на наследниците на А. С. Д., сред които затревена нива от 1,546 дка, девета категория, местност „Ю./Х. З.“, съставляваща имот № * по картата на землището при посочени граници. Решението е изменено с Решение № 09084 от 14.06.2000 г. по отношение на площите на възстановените имоти, като е постановено възстановяване на затревена нива от 1 543 дка., девета категория, местност „Ю./Х. З.“, съставляваща имот № * по картата на землището. Възстановяването е извършено въз основа на декларация на заявителя, че наследодателят е притежавал в нива от 1,5 дка в м. „Ю.“ с посочени граници. С нотариален акт от 2004 г. наследниците на А. Д. са прехвърлили на ответника П. Г. Б. правото на собственост върху процесната нива. С договор за дарение от 2013г. той е прехвърлил имота на дъщеря си - ответницата А. П. Х.. Не се спори и се установява от приетата техническа експертиза, че в границите на възстановения с решенето на ПК имот № * попадат вилните имоти на ищците, обозначени на скицата на (л. 723 от първоинстанционното дело ) с номера 69/78 и 99/85. Спорът е концентриран върху това дали имотът е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ с оглед установения факт, че понастоящем представлява гора. От приетата по делото преписка на фирма „Павлов-АМ“ относно: Държавен горски фонд, земеделски земи, изключени от Д. и земеделски земи в Д. и съседство, се установява, че земите в местност „Х. З.“ и „Ю./Х. З.“ са земеделски земи и е започната процедура за тяхното възстановяване е по реда на ЗСПЗЗ. Представен е и Протокол от 15.03.1994г. на представители на Поземлена комисия-Р., Държавно лесничейство- Пловдив и фирма „Павлов АМ“, с който е предложено селскостопанските имоти в землището на [населено място], които са залесени и самозалесени по т. 1, картотекирани и лесоустроени като гори към Д. без основание, да бъдат изключени от Д. и върнати към ССФ и възстановени на бившите им собственици. Приетата първоначална лесотехническа експертиза установява от извършения оглед, че в имота има 37 броя иглолистни дървета - бял бор, единични и на групи, на възраст между 30 и 80 години. По данни на КВС имотът е със статут „затревена нива“ - селскостопанска територия. При извършено изследване относно статута на процесния имот, включително в Държавно горско стопанство-Пловдив, не са установени данни имотът да е бил включван/изключван или променян като фондова принадлежност от фонд „земеделска земя“ в друга законово допустима фондова принадлежност. Вещото лице сочи, че до 1947 г. за територията не са изработвани графични материали. В Протокол от 07.01.2000г. за разглеждане на постъпили възражения по обявената карта на землището, е записано, че имот № * е общински поземлен фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ. Вещото лице е посочило, че липсват данни към 1947 г., респ. 1950 г. - 1958 г. на процесната площ да има облесяване. Техническата експертиза на вещото лице Б. Й. установява, че през 1994 г. има изработен кадастрален план за местност „Ю.“, който не е одобрен; в него са заснети вилните постройки на ищците: № * на А. Т. и № * на А. Г.. През 1989 г. са били поканени всички собственици на вили да се явят в [община] с документи за ползване на имоти и извършено строителство за местност „Ю./х. З.“, като в представения списък на лицата, подали заявления липсват А. Т. и А. Г.; лицата, подали заявление, са включени в изработения и одобрен ПУП - ПРЗ одобрен със Заповед № 158/04.05.2005 г. Вещото лице сочи, че ПУП е изработен на картната основа на КВС, обявена в ДВ, бр. 107/07.12.1999 г. Имотът попада в обхвата на КВС за землището Г., но не са заснети вилните сгради и очертаните имотни граници пресичат сградите. Комплексната геодезическа и лесотехническа експертиза установява, че при сравняване между решенията на поземлената комисия относно възстановяване на собствеността и описанието на имота в м. „Ю.“ в декларацията, послужила като доказателство, не се установява пълно покритие. При огледа на място вещото лице Г. не установява съществуващи на терена трайни топографски елементи, представляващи стари реални граници по смисъла на чл. 18а ППЗСПЗЗ. При извършено изследване на представените и приети по делото аерофотоснимка от летене 1952г. и наслагването на изображението върху цифров модел на едромащабна топографска карта на района вещото лице сочи, че имотът попада в заселена територия - стара гора, която е обрасла с храсти и млади дървета, между старите такива. Лесотехническата част на експертизата прави анализ на съществуващите за местността лесоустройствени планове от 1951г., 1999 г. и 2009 г. и след измерване на годишните пръстени на пречупено дърво, намиращо се в имота, прави извод, че възрастта на боровото насаждение е около 110 - 120 години. Вещото лице е сочи, че поземленият имот с ниско застрояване, гора в земеделска територия, се намира по топографско разположение в част от подотдел 193-р по действащ в момента ЛУП от 2009 г. на ТП „Д.“ - П., като същият се явява част от подотдел 193-к от предишния ЛУП от 1999 г. и е отразен като частна гора - извън горския фонд. Заключението е, че имотът попада в терен с характер на гора от много по-рано от 1951 г., като земята там не е била използвана за селскостопански нужди, поради наситеността на горската растителност. По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят В. притежава барака в съседство до тази на ищците; съседи са от 60-те години, около бараките има единствено насаждения от бор, къпини, малини и диви ягоди. Според него през 60-те години в местността до бараките е имало млада борова гора. Твърди, че съседите му обитават вилата всяко лято, а зимата идват според своите възможности. При тези фактически обстоятелства въззивният съд е приел, че следва да упражни косвен съдебен контрол реституционното решение по ЗСПЗЗ. Основното възражение на ищците е дали имот № * по КВС на [населено място] с площ от 1,543 дка е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ. Съдът е намерил за безспорно, че имотът представлява самозалесила се гора, с давност от преди 1951г. Посочил е, че делото няма доказателства имотът да е бил включен в Държавния горски фонд към момента на неговото обобществяване. Ако имотът не е бил включен в този фонд и то по посочените в чл.2 ЗВСГЗГФ закони, редът за неговото възстановяване не е ЗВСГЗГФ, независимо че към настоящия момент същият фактически представлява гора. По-нататък съдът е приел, че имотът не е включен в Държавния горски фонд и към момента на постановяване на реституционното решение от 1995г. Такива данни се съдържат в приложения Протокол от 15.03.1994г. на комисия от представители на ПК и Държавното лесничейство, с която е прието самозалесени, залесени и картотекирани като гори към Д. без основание, да бъдат изключени от Д. и върнати към ССФ /селскостопански фонд/ и възстановени на бившите собственици. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в КВС на землището, приета 1999 г., която обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ, процесният имот е земеделска земя. Независимо от фактическото положение, че имотът е разположен в естествена иглолистна гора, съдът е намерил че е приложима уредбата на ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл.10, ал.5 ЗСПЗЗ признава право на възстановяване върху залесени и самозалесили се земеделски земи, включително и върху земеделските земи, за които собствениците не са възмездени и те са включени в Държавния горски фонд, с изключение на горските разсадници и полезащитните горски пояси. След като няма данни имотът да е бил включен в Д. към датата 16.03.1995 г., не съществува пречка за възстановяването му по ЗСПЗЗ. При съвкупна преценка на събраните данни съдът е направил единственият логичен извод е, че процесният имот е включен в картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ, защото не е бил включен в горския фонд. Реституционното решение за възстановяване собствеността в стари реални граници е издадено от компетентен орган, в съответствие със закона. След реституирането имотът е придобит от П. Б. с договор за покупко-продажба, а впоследствие е дарен на ответницата А. Х.. Именно тя е собственик на имота понастоящем. По-нататък съдът е допълнил, че ищците, като собственици на вилни постройки не са се отзовали на поканата на Общината да представят документите си за ползване, за да бъдат записани в Списъка на собствениците преди изготвяне на плана. Поради това техните постройки не са включени в изработения ПУП ПРЗ, одобрен 2005г. и затова не е била определена и нормативно прилежащата към тях площ, което е задължително, така както това са сторили собствениците на съседни вилни постройки. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното: Поставеният от касаторите правен въпрос е свързан със задължението на въззивния съд да изложи мотиви по всички възражения на страните, да направи преценка на всички правнорелевантни факти и да посочи в мотивите си въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Въпросът е мотивиран с оплаквания, че съдът не е обсъдил възраженията на касаторите срещу валидността на реституционното решение на ответниците и по-конкретно за фондовата принадлежност на територията, в която е разположен реституирания имот, за обобществяването и прилагането на ЗСПЗЗ спрямо реституцията.Твърди се противоречие с Решение № 27 от 02.02.2015г. по гр.д. № 4265/2014г. на ІV г.о. Въпросът е от значение за изхода на спора, но не е разрешен в отклонение с практиката на Върховния касационен съд. Пловдивски окръжен съд е изложил свои мотиви по поддържаните от ищците по иска възражения срещу законосъобразността на извършената земеделска реституция. Не е отрекъл, че към момента имотът представлява гора, но е изложил подробни съображения защо и в тази конкретна хипотеза възстановяването на собствеността е по ЗСПЗЗ, а не по ЗВГЗГФ. Поради това касационно обжалване по този въпрос не следва да се допуска. Като очевидно неправилен е окачествен изводът на съда, че не са представени доказателства имотът да е включен в държавния горски фонд към обобществяването, както и че от представените доказателства може да се направи извод, че имотът не е бил включен в Държавния горски фонд към момента на реституционното решение през 1995г. Очевидно неправилен, според касаторите, е и изводът, че установеното, че имотът представлява самозалесила се гора преди 1951г., не води автоматично до изключване на същия от приложението на ЗСПЗЗ. На трето място очевидно неправилен считат и извода: “Пред първата инстанция е изслушана комплексна съдебно .геодезическа и лесотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че при сравнение между решението на поземлената комисия относно възстановяването на собствеността и декларацията, послужила като доказателство, не се установява пълно покритие“. Твърди се, че този израз прикрива действителното положение, установено от вещото лице Г.. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Посочените от касаторите конкретни изводи и съждения на съда не са нелогични и явно необосновани. Те са израз на извършената от съда обобщена преценка на събраните доказателства, включително на приетите експертизи. Проверката дали е правилна тази преценка не може да се прави в производството по чл. 288 ГПК и изисква обсъждане на доказателствата от страна на настоящата инстанция, което изключва основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Очевидната неправилност затова е очевидна, защото следва да е установима при прочит на решението, без да е нужна преценка на доказателствата по делото. При постановяване на решението си, съдът е посочил защо прилага нормите на ЗСПЗЗ. Визираните в изложението пороци на съдебния акт представляват оплаквания за неправилност и дори и да съществуват, не са такива, че да обусловят очевидна неправилност на акта, изводима от съдържанието му. По тези съображения следва да се откаже допускане на касационно обжалване. Разноски за адвокатско възнаграждение за настоящето производство са направени от ответницата А. П. Х.. Те са в размер на 1000лв. и следва да бъдат поставени в тежест на касаторите. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.